Блу, да родя /ако сколасам за още едно дете изобщо/, ама уверявам те, че и хипопотамче да родя - госпожа "овенката" ще е компетентна и по въпроса как се гледат хипопотомчета.
Да не си снаха на моята свекърва
Ами не съм доколкото знам, но ще се окаже съвсем вярно, че с появата на внуче и най-свястната свекърва изведнъж се "изчанчва" и започва да дразни.
По този повод и преди сме коментирали с майка ми, а сега още повече... Та крайно ни е чудно и на двете, каква е тази българска черта, че някой като има дете и изведнъж всички наоколо решават, че е не просто тяхно право ами едва ли не задължение да му дават акъли как се гледа въпросното.
Майка ми например казва /и го прилага напарктика/ - "детето си е на родителите и как ще го гледат си решават те". Бабите /визирайки и себе си/, ако ще помагат, следва да гледат детето както им е казано, без "самоинициативи", даване на акъли, опити за намеса и налагане на мнение. Може да си позволиш в някаква ситуация да ПОПИТАШ родителите, няма ли да е добре да направите така, или онака и като ти се каже "не" - млъкваш и повече не повдигаш въпроса. Не да спориш и настояваш как точно твоето мнение е по-правилно и от сорта.
Аз Дани го оставям понякога на майка ми, не защото тя ми е майка и видите ли я обичам повече от свекърва си, а просто защото оставяйки детето си на нея съм спокойна толкова, колкото и ако си го гледам аз. Нямам притеснения например, как въпреки, че милиард пъти съм казала Дани да не бъде навличан и завиван до уши на 30 и кусур градуса, в момента в който си обърна гърба и ще бъде направено точно това. Ако го оставя на свеки - тя непременно ще направи обратното на това, което съм й заръчала, защото е дълбоко убедена, че тя "по-знае".
Да си призная, много ми е неприятно сегашното положение. Наистина уважавам и харесвам свекъра и свекърва си, само хубаво съм видяла от тези хора и дума накриво не сме си казали толкова години, а сега заради малкия съм принудена да показвам "рога и зъби", защото тя не ми оставя друг избор. Опитах с убеждения, обяснения, разумни аргументи...цъ, тя като си навие нещо и като изтърси: "ма според мен" и дотам. Следващият етап е да стане супер очевадно, че оставям детето само на майка си, а на нея не и да си помисли, че аз просто я игнорорам само защото не ми е майка, ами ми е свекърва и от сорта. Чудя се и се мая как ще го решаваме този въпрос, без да си разваляме отношенията, но май е неизбежно да ги поразвалим, въпреки усилията които полагам това да не се случва. Наскоро свекърва ми по повод малкия ми каза: "Ама ти май ми нямаш доверие, че мога да го гледам?" - смених темата, защото единствено можех да й отговоря: "ами да, нямам ти"
И не, защото тя не би се счупила от старание да го гледа добре, а защото "добрето" ще е според нейните си разбирания, не според моите и няма излизане на глава по този въпрос ей!
Ами как да й имам доверие наистина, като я виждам какви ги говори и подозирам какви би ги свършила, ако ме няма. Ще й оставим да речем за ден-два Дани, ще решат да ходят някъде с колата и тя ще се кюфне с бебето на ръце отзад, защото видите ли столчето за кола му било неудобно и ще стане някой сакатлък...
Хем не искам да я засегна и да се чувства неглижирана относно малкия, хем пък не мога заради нейния комфорт, да рискувам здравето и живота на детето си все пак. Ни така, ни иначе, тая някакви надежди все още да се кротне и да спре с опитите да става на нейната, ама...не го вярвам всъщност.
Ади - моето бебе цвили от радост в бънджито
, макар че засега го слагам съвсем замалко, понеже още не е супер стабилен. Ако твоето бебе се засилва да подскача докато го държиш изправено на ръце - вероятно ще му хареса в бънджито. И аз съм чувала от познати, че някои деца не харесвали бънджи, но не познавам лично хора, чиито деца да не са харесвали този уред. Точно обратното.