Както стана ясно - аз съм твърдо ЗА използването на столчето, НО. По повод поста на Мънки. Има и "по-особени" деца, което някак не си го представят родители, чиито деца не са, или не са били такива. Колкото и да се опитваме да бъдем обективни - всеки изхожда от личния си опит, как е било с неговото дете/деца... Колко пъти чух за своя син, в различни ситуации как "ама няма начин това да не стане и да не помогне" и после тези същите хора хънта-мънта, ами то аз такова нещо не съм виждал/виждала
А безумния съвет: "остави го да реве" - все едно в каква ситуация, просто не го коментирам. Защото се оказа доста родители има, които не са наясно, че няма "нареваване" при някои деца. Има лиги, сополи, давене, задушаване, посиняване, но спиране - не! Та
Мънки, също мисля, че най-добрият ти шанс е да слагаш Майки в столчето у дома, да е като игра, после да го закопчаваш, всичко малко по малко, докато посвикне. После да го возиш с придружител, накрая да опиташ и сама. От раз и насила и да го оставиш да пищи, че "да схванел, че няма накъде" - няма да сработи мисля аз. Успех!
Относно форумите и мненията из тях... Не можеш да спреш някой идиот да се гаври в сериозна ситуация, но що за идиот трябва да си, в сериозна /спешна/ ситуация да седнеш да питаш в нета какво да правиш?
Поне аз не мога да квалифицирам майка, чието дете е паднало на главата си и тя не е хукнала на лекар по друг начин. Едни идиоти - вредят на други идиоти. Ако не са идиоти и от двете страни - вреда няма как да настъпи, или е малко вероятно. Както каза
Джам по друг повод - естествен отбор/подбор /да не изпаднем пак в обяснения/