Момичета, предстоят ми интервюта за нова работа. Чудя се как дипломатично да формулирам отговор на въпроса "Планирате ли майчинство в скоро време?".
Принципно, като ми видят възрастта (39), семейното положение (омъжена) и като ги съберат с факта, че до момента нямам деца, за всеки работодател би било ясно положението .... Но се замислям как без да лъжа, да се измъкна от директен отговор "ДА".
Дали отговор от типа "Да, майчинството е предстоящ етап от живота ми, но не бих могла да го фиксирам към точен момент във времето" звучи достатъчно добре....?
Ще съм благодарна да чуя мнението ви.

според моите разбирания, това е личен въпрос и не би следвало да се задава.

но животът се разминава доста с моите разбирания. дано те посъветва някой, дето е минал през това или някой, дето разбира от HR, как да отговориш по-завоалирано.

или просто ги излъжи, егати. на зла круша - зъл прът.

за съжаление, jam, го задават...
на мен ми се случи съвсем наскоро и то с хора, които се занимават с инфертилитет и предварително бяха наясно с моята ситуация.
Та моя съвет е - ако се наложи, излъжи!
Аз им отговорих, че ако Господ ме благослови, няма да откажа

Лъжи с густо!

А как изобщо ще знаят имаш ли деца или не? Да не би вече и това да се пише по автобиографиите?

Аз също мисля, че не трябва да казваш какво планираш. По-добре излъжи нещо, пък после, ако се налагат отсъствия, ще му мислиш.
Мен директно на интервюта са ме питали дали имам деца...

ако си на 39 години, омъжена, по-малко вероятно е да предположат, че нямаш деца и да тръгнат да те питат дали ги планираш.

Иска ми се да имам една стандартна формулировка на отговор в ума си, пък според случая - ще импровизирам

Незнам защо трябва да давате подобен отчет. Те сега ще вземат да ни карат и декларация, че няма да забременяваме да подписваме...Ако ли пък вземем, че забременеем,какво...наказание, дисциплинарно уволнение? Срамота направо! В какво се превърнахме!

На предишната ми работа шефката ми беше казала - "Нали знаеш,че на теб ти е забранено да забременяваш?", при което аз  .При интервюто за сегашната ми работа ми питаха имам ли деца,от колко време съм омъжена и т.н.,но си спестиха въпроса дали планирам да имам скоро.Дано и при теб интервюиращия да е толкова тактичен. 

Като се замисля ... едва ли точната формулировка на отговора ми ще наклони везните ... До голяма степен зависи на какъв работодател ще попадна....

Точно така е. Ако много ги интересува дали планираш деца- значи най-вероятно по-късно, когато се получи - ще имаш проблеми.
Но това не бива да те плаши. Винаги човек намира изход - я отсъствие само за няколко месеца, я нещо друго.
А другия гаден факт е, че наистина човек в нашето положение не знае кога ще се получи - така че може би не си заслужава да си напълно откровен.
Може би отговор от рода, че това не е на преден план ще свърши работа.
Пък после ще му мислим. Не е много полезно понякога  да се мисли напред в бъдещето, нали знаеш.....

Наистина се задават такива въпроси по интервютата. Последните три ,четири месеца минах на 5-6 интервюта. На всичките ме питаха имам ли деца, смятам ли да имам в скоро време... Отвратително е да знаеш ,че имаш репродуктивен проблем и да се чудиш как да отговориш на тези въпроси. На последното интервю им казах,че това не зависи от мен, всичко е божа работа. Те ми отговориха със смях: " Как да не зависи, само от теб зависи." Мислех ,че няма да ме вземат на работа,но взе че стана. След като почнах, ме предупредиха в близката година и половина да не забременявам. Усмихнах се, замълчах, но след няколко дена пак ме попитаха:" Ти нали няма да забременяваш скоро?". Тогава вече ми се плачеше. На 30 години съм и без инвитро няма да мога да имам деца. За тази цел трябва да работя, за да имам пари. Но на такива въпроси и аз не знам как да отговарям.

На предишната ми работа много се зарадваха от факта, че нямам дете.
Винаги си на разположение, нямаш оправдания, можеш да работиш от 9 до 21 ч.
И отначало казах, че ще правим инвитро.
Работих 1 год. и 1 месец.
И после напуснах заради инвитрото, което беше неуспешно.
Като разбраха, че не съм бременна искаха да се върна.

Posoka, аз работя като HR. Аз лично никога не съм си позволила да задавам такива въпроси по време на интерво. Принципно нямат право да ти задават този въпрос. Той е от лично естество и по никакъв начин не касае евентуалната ти работа. Но, ако все пак ти го зададат, моят съвет е да кажеш, че не планираш да забременяваш скоро. А пък като се случи, кажи че не е било планирано и така.
В България работодателите масово не са дорасли на тази тема и не биха погледнали с добро око ако им кажеш направо, че планираш да забременяваш. Има и изключения, но са малко. Аз работя за британска компания, но въпрека това не се гледа с добро око. Когато някоя кандидатка за работа ми е споделяла, че планира бременност, съм спестявала тази информация на шефа, за да може тя да има равни шансове с другите.
Друг вариант е да си казваш истината, но ако човекът срещу теб ти се стори подходящ да я чуе т.е. ако сметнеш, че ще те разбере и ще възприеме отговорът ти нормално.

Успех!

Много са интересни тези работодатели Ако си омъжена, но нямаш деца, си неподходящ кандидат, понеже скоро може да решиш да имаш. Ако пък имаш деца, особено малки, пак си неподходящ, защото "ами вие ще отсъствате, ще взимате често болничен, няма да можете да работите като роб до среднощ" и в този дух. Забравят, че и тях майка ги е раждала, не ги е донесъл щъркелът
Като са толкова придирчиви да наемат само мъже и пенсионери, тогава. Ама не можело - трябва служителите да са до определена възраст, да имат определена външност, образование и т.н. Пък и не може само мъжете да работят, не е справедливо някак, те да се бъхтят, пък жените по цял ден само някакви си деца да гледат и да си почиват Това е в рамките на шегата, разбира се. Нямам предвид, че по принцип жената не трябва да работи, напротив, то не е само до финанси, но и до самочувствие, удовлетвореност и куп други неща. Всеки, който желае, трябва да има равни права да се труди. То няма лошо да имат изисквания, но в повечето случаи не предлагат адекватни условия в замяна И пак стигаме в изходна позиция - какви трябва да бъдем, за да сме идеалните кандидатки - до 30 год., с идеални мерки и външност, с няколко висши образования в различни сфери, да говорим няколко езика, да не сме омъжени и да нямаме намерение да се омъжваме /освен за работата /, да нямаме деца и да нямаме намерение да имаме, да сме готови да работим като роби, при всякакви условия, да нямаме личен живот, да не боледуваме никога и разбира се - срещу нереалистично ниско заплащане
Извинете ме за това отклонение, то изобщо не е до смях положението, но понякога така откачам на тая тема, че ме избива на истеричен смях вече Не че няма и свестни работодатели, но те са по-скоро изключение, а не правило. И лошото е, че това се счита за нормално Не знам дали ще доживея деня, в който българският работодател и изобщо Бизнесът, ще достигне някаква зрялост и ще дорасте до съответното ниво. По-скоро съм песимист, защото проблемът не е само в начина на провеждане на интервю за работа, той се корени дълбоко в манталитета по нашите ширини, но това е една друга много дълга тема, да не се оливам в приказки

П.С. Да напиша все пак нещо по същество - аз лично бих скрила намеренията си. Всъщност, директно бих излъгала, че не планирам в близко бъдеще да забременявам. Не бих се чувствала виновно за това. Когато съм била искрена, никога не е било в моя полза, тъкмо напротив.

Благодаря момичета!
Дано успея правилно да преценя какъв е подходящия отговор за съответния случай. Хич не ме бива по лъжите. Имам чувството, че на челото ми пише, когато лъжа Може да ви се стори детинско, но е така. За това се опитвам предварително да обмисля този деликатен момент Благодаря за мненията.

Аз пък бих казала на твое място, че не планирам деца. Както си на 39 г., ще се успокоят, че не искаш да имаш. А оттук нататък - ти си знаеш и късмет!
Мен са ме питали дали планирам бременност. Бях на 20 г. и много други неща ми бяха в главата. Но наистина - това е личен въпрос и по принцип нямат право да ти го задават, затова изобщо нямай угризения да излъжеш!

Напълно подкрепям написаното от sixsens! Аз самата също съм получавала подобни въпроси на интервюта за работа и вече се научих да не бъда искрена, защото това никога не е било в моя полза, за съжаление! Явно масово хората предпочитат да казват това, което си мислят, че другия иска да чуе Толкова е отвратително да ти ровят в личния живот, че думи нямам Айде и аз да не се впускам в подробности, че това и за мен е чувствителна тема!
Късмет мила, каквото и да решиш

Много се колебаех дали да напиша коментар или да подмина ... Но понеже съм, така да се каже, и от двете страни на въпроса ... Много деликатно ще се опитамда изкажа мнение 
Като жена на 31 и мечтала с цялото си сърце и душа за дете последните няколко години съм на мнение, че нищо на света не може да спре която и да е друга жена от това щастие, камоли това да е някой работодател. Да, въпросът е личен и действително НЕ ЗАВИСИ за съжаление изцяло от нас, дори да отговориш искрено "да, планирам", това не означава че ще забременееш в следващите три месеца, но това работодателя едва ли ще го знае.
Като работодател и човек, който си набира персонала сам бих споделила, че вероятно основната причина работодателя да се интересува от толкова лични неща е защото, набирайки този кадър, разчиташ на него, инвестираш време и пари. Скорошен случай: имам интервю с млада жена, 27 годишна, неомъжена, аз й зададох този въпрос. Не защото искам да се бъркам в личния й живот, но защото, както всеки човек се опитва да си планира личния живот, така и работодателя следва да планира работата и как ще се развие фирмата ...тя се засмя лъчезарно и ми каза: "не, засега нямаме такива планове с приятеля ми". Назначих я на работа, работихме 5 месеца, доста бяхме напреднали вече с работата, тя беше ръководител на самостоятелен проект и един хубав ден пристига с кутия бонбони и шампанско и съобщи на всички, че е бременна. Не само това, но разказа на всички как очаквали това бебе години наред и ... Аз бях стъписана. Като жена неимоверно благородно й завидях и много се зарадвах, още повече разбирах напълно какво означава да чакаш да се случи чудото, но като работодател се поядосах малко ... Можеби не на нея, аз същотака бих постъпила, а на ситуацията която се получаваше във  фирмата ...тя поработи още 3 месеца и излезе болничен ... Аз се принудих да търся заместник и т.н.
Малко дълъг стана този пост, но с две думи: въпросът има две страни, да личен е, може и да несе отговаря, много зависи от разбиранията и културата на работодателя. Личен въпрос е и "пушите ли" или "в кой квартал на софия живеете" но с отговорите на тези въпроси работодателя си създава общо мнение за привичките на служителя, дали ще му е удобно работното място, ами ако всеки ден закъснява с 30-40 мин заради градски транспорт ... Не съм HR специалист, разсъждавам ги логично тези неща.
В заключение само ще кажа: излъжи си, кажи че не планирате и не се обеснявай повече, така или иначе няма да се разберете по този въпрос, пък вече, дай боже да ти се случи в най-най-скоро време и да трябва да го съобщиш на работа - никой не може да те пипа поне 2 години, ако работодателя е свестен, ще те разбере, ако не - значи не си е заслужавало да се отдаваш на неговата фирма 
Пожелавам ти много късмет!