Пиша по повод неприятна случка тази вечер и да напомня за незнам кой поредн път нещо, което е писано тук стотици пъти:
ВИНАГИ ВОЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ В СТОЛЧЕТАТА ИМ ЗА КОЛА, ЗАКОПЧАНИ ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА! НИКОГА И ПО НИКАКЪВ ПОВОД НЕ ПРАВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ!
Откато се е родил Дани, слушам мърмонясването на свекърва ми по повод столчето за кола. Изкривено било детето, неудобно му било и от сорта. Естествено - никой не я отразява по въпроса, но всеки път едно и също се мели и се дразня адски. Все едно, ей така за личен кеф си "инквизирам" бебето, понеже обичам да му е гадно нали...
Днес бяхме на гости на свеки, тръгваме си и айде пак захвана столчето. Тръгнахме, бебето естествено в стола си и закопчано.
Пет минути по-късно, от крайпътния храсталак на междуградския път, изскочи голямо куче /с размер на немска овчарка/, мъжа ми караше, почти успя да го заобиколи и...подплашеното животно рязко се обърна и смени посоката. Удар отпред, отдясно, мазало. Бебето само се поопули и изтърва биберона, аз и баща му - сещайте се дали не изкъртихме по някой зъб от напрежение. Че и автобус зад нас.
Освен, че колата ми е доста леш отдясно /не й върви на тая ми кола явно/, ние тримата сме добре, което е най-важното, ламарини и фарове се сменят.
Мъжа ми трябваше да чака КАТ за протокол, звъни на майка си да дойде с нейната кола, да ни закара у нас с бебето, а той да си чака. Идва тя, ЗНАЕ какво е станало. Казвам на мъжа ми да премести стола на бебето в нейната кола и свеки изцепва следното: " Ама няма нужда, ти си го вземи на ръце отзад, пък аз ще карам бавничко"
Е, след тая реплика вече ми причерня, едвам устисках да не наема да викам и да съм груба с нея.
Попитах я дали се сеща, ако преди малко бях с детето отзад на ръце, че сега детето щеше да е доста попребито и някъде около предното стъкло на колата?!!!
Мълчи и се пули. И благарозумно се сети да каже: "Да, да". Явно стопли, че този път ще я набия на пътя просто, както бях разлюляна от нерви
Та за това, за пореден път. Няма значение колко ви е познат пътя, колко е малко разстоянието, колко добри шофьори сте, колко това и онова... Сигурността на първо място и кой каквото ще да ви приказва - не поддавайте по този въпрос. Детето - в стола, закопчано до зъби и точка. Последното го казвам, предимно за съвсем пресните родители, които не са уверени в себе си и са склонни на този етап, да се вслушват в кофти съвети.
С пожелание, на никоя от вас детския стол в колата, да не й послужи за нещо повече от "за всеки случай".