За пръв път пиша в "Емоционални проблеми". В момента се чувствам ужасно! На Вас до болка ви е познато това усещане...СТРАХ- от предстоящия резултат от стимулацията, страх от ин витрото, страх ако завърши фатално и как ще живея след това, страх...Усещам как се изолирам от хората, не искам никой да виждам и с никой да общувам. Чувствам се различна от тях и ме боли, когато омаловажават проблема ми. Не търся съжаление, от него по-боли, но най-страшното, което понякога виждам в очите им и чувам е безразличието-"Не е чак толкова страшно, има по-лоши неща, ще си осиновиш, голяма работа!".
 Страх ме е да отида на работа, ако опита е неуспешен. Страх ме е, че няма да мога да работя пълноценно. До сега едвам намирах сили да си изпълнявам задълженията, да играя ролята на усмихната и щастлива жена. Уморих се........Уморих се да съм силна!
Поискам ли с някой само да споделя, без да търся утешителни думи, веднага ме оборват с фразата: "Ще имаш, ще стане,моли се..."
Понякога искам да избягам, да се скрия от тоя кошмар. Но къде да отида? Как да избягам от самата себе си? И въпреки всичко не мога да се примиря със съдбата си, все едно това не се случва на мен! Не е истина, но до момента, в който проглеждам и я виждам. Сълзите почти пресъхнаха. Остана раздираща болка в гърдите и въжето, стягащо гърлото. Трудно се диша, но по-трудно се и живее...
Знам, че само Вие можете напълно да усетите и разберете как се чувствам. Благодаря на всички, които ме прочетоха. Извинявам се, ако съм банална, но трябваше да го напиша, напира отвътре като вулкан.

Мила рибке напълно те разбирам.....всички минаваме през тези емоции.
Март месец направих инсе и беше неуспешно  .....след него беше доста страшно,,,,лично аз много трудно се справих с това разочарование!!!!!!Направо бях испаднала в дълбока депресия....само плачех...никаде не ми се ходише.....с никой неговорех и с огромно нежелание ходих на работа!!!!Работя с хората и трябва винаги да съм усмихната.......но неможах да се преструвам......,беше катастрофа!
Но в крайна сметка точно тази работа до някаде ми помогна бо бързо да си стъпя на краката!Дойде пролета ..работа доста нарастна  понякога нямам време да се обърна.......и така по цял ден заета с хората нямах  време да мисля за моята мъка и се справих с депресия!

Неможем да избягаме от мъката си..от съдбата си .........трябва да я приемем!!И да се борим!Успех мила и много много те пригърщам!      

Мила Рибке!
Ти си изключително силна и мотивирана!Факта,че споделяш стаховете си е много силен момент!Аз сложих в сърцето си образа на моето несъществуващо малко дете още преди години и то е там и винаги ми помага!Знам,че тази стъпка е трудна ,но тя не е от примирение със ситуацията!Тя ме съхрани емоционално до сега!Може никога да нямам свое дете, и това е възможно!Но нямам право да се отчайвам и страдам!Всички тук сме достатъчно силни за да се борим и да успяваме!Не си мисли,че хората около теб омаловажават проблема ти,те също се страхуват да не те наранят!Моя близка и приятелка,много отдавна ми каза"Искам да разбера какво чувстваш,да усетя болката,но не мога!Аз имам дете!Мога само да те успокоя и да ти дам рамото си за да поплачеш на него!Рибке тя направи нещо много повече позволи ми вече 6-7 години,да съм много близо до нейния син,без капка ревност!Има надежда,само сила трябва!Усещам понякога,че я губя,но падам и ставам и съм още по-непримирима! В такъв момент ме намери ти миналата семица в "Стаята"и ме вдигна!Не знам дали си спомняш,но аз не забравям и ти  БЛАГОДАРЯ!

Мила Рибке,няма разумно  същество,което да не изпитва страх.Страх от непознатото,страх от вече "видяното",страх от разочарование,страх от самия себе си...дали  и докъде ще стигнат силите ти..... дали ще успееш,а ако не успееш......Всички се страхуваме,всеки по своему.От сърце ти желая да бъдеш много силна и смела,да не губиш надежда.Желая ти много късмет и успех!

Мила рибке,напълно те разбирам ,искам да те успокоя ,да те прегърна ,да ти дам сили и кураж
Знам,че е трудно да не мислиш в момента за това,но се опитай да го игнорираш.Огледай се около себе си и открий другите хубави неща,научи се да се наслаждаваш дори и на малкото което имаш.Намирай си ПОВОДИ да бъдеш щастлива.Ако не за друго поне за това,че си с човека ,когото си избрала за свой спътник в живота и с него можеш да споделиш всички свои радости,болки и проблеми.Защото знай,че светът е за   двама:balk_21:   -двама които да се обичат и поддържат и да бъдат заедно през всичко което преминават.
Просто помисли,че винаги и за всичко се намира решение.Макар,че съм преживяла много и още не са се свършили с проблемите с които ми предстои да се справя,вярвам че при теб всичко,ще се получи безпроблемно.Ако толкова много се плашиш,просто приеми и един резервен вариант.Замрази си ембрионче и ще знаеш,че ако не сега,то следващият път ще се получи.Предлагам ти този вариант и като възможност и като средство за успокоение,че дори и да не се получи от раз,за вторият път ще бъдеш подготвена без да се налага да минаваш отново през ада на стимулацията.
Желая ти здраве,повече усмивки ,вяра в бъдещето и скоро да бъдеш горда и щастлива

Страх, страх, страх..............
Стига си се страхувала - страхът е за слабите, а ние от Зачатие сме силни. Всички сме минали през този ад, но и всички сме успявали да се справим с всички трудни ситуации. Ние наистина сме различни от другите, но с това, че сме ПО-СИЛНИ от тях, а не че сме по-маловажни.
Не бъди песимист - бъди ОПТИМИСТ - гледай позитивно на всичко, което ти се случва и ще видиш, че всичко ще върви в положителна насока. Не се изолирай от хората - те не са виновни - приеми ги такива, каквито са и просто си избери с кого да общуваш и да споделяш.
Желая ти много СИЛА И УСПЕХ  в начинанието, което си започнала!
Вярвай, че ЩЕ стане и то ще стане!

Мила РИБА,

Всяка една жена особено с проблемите като нашите, преживява болезнено неудачите по пътя към мечтата си.
Ние сме жени - нежни души, с болката в сърцата от неуспехите, но и със силното желание да се справяме. И аз се чувствам по същият начина сега. Имам прекрасна работа, с много контакти, с творчество, преди я обожавах, и пак я обичам, но сега, когато преживявам неуспеха от това да имам детенце вече 8 месец се чувствам без интусиазма и желанието с което ходех на работа, натоварените моменти ме плашат и се страхувам да не се проваля.
Опри на на подкрепата на любимия си (искрено се надявам да я имаш) защото това е най-голямото нещо, което може да те извади от лошото настроение и от страха за бъдещето. Поне за мен това е най-важното, защото аз загубих подкрепата на любимия и затова чувството което изпитвам е не толкова страх а мъка.
Споделяй с близки, олеква, повярвай. Припомняй си, че има за какво друго да се живее, а също че има има къде-къде по-лоши неща.
Знаеш ли, казвайки всичко това аз се опитвам да го внуша и на себе си, защото всички ние заслужаваме това за което се борим. Може би при нас е речено да стане с повече усилия, но ще стане, трябва да стане.
Горе главата мила РИБА.
Ние сме с теб.

Мила Рибка, ти вече почти си се преборила със страхвете си -  написала си ги, споделила си ги.  Това е голяма крачка - да можем да погледнем слабите си страни, да имаме смелостта да си ги признаем. Всички имаме такива страхове. И те са нормални в нашата ситуация. Не се упреквай, че се затваряш в себе си - ако трябва да си заобиколена от безразлични хора, ами по-добре да се изолираш, нали? Вярвам обаче, че сред всичко това има много хора, които те обичат, които изживяват с теб проблема, на чието рамо можеш да поплачеш, с които можеш и да се посмееш.... И това са нещата, които си заслужават. Ние не сме обречени, просто минаваме през труден етап от живота си. Не го забравяй. Аз мисля, че си много смело момиче, защото си изляла душата си и не те е страх да се разкриеш. И вярвам, че късметът и щастието рано или късно отиват при силните.  

Риба, не бих могла да те успокоя за съжаление.
И нещата, които казвам и те са изтъркани и банални, но истината е, че трябва да си спокойна и да мислиш положително.
Желая ти успех от цялото си сърце

Мила Риба,
Напълно те разбирам        . Това, което си написала така точно го чувствам и аз почти непрекъснато. Още не съм намерила рецептата за спарвяне в тази ситуация, но се надявам един ден и това да стане   .
   и ти желая този опит да е успешен и скоро да забравиш мъката, която си преживяла.  

БЛАГАДЯРЯ ВИ! Мисля, че имах нужда от тези думи, казани с разбиране и любов! Почувствах се щастлива, докато Ви четях. Някой мисли за мен! Има съпричастни хора до мен! Отново едно голямо БЛАГОДАРЯ за милите думи! Прегръщам Ви всички и ще съм с Вас!                          

Мила Рибке, вчера в "стаята" ти казах - много е трудно да си силна и да вярваш в успеха, но ще се случи и при теб. Моята история е банална, но за мой късмет свърши щастливо. Знам само, че в дните, когато трябваше да ходя на лекар, за инжекции, на стимулации, прегледи, цветна снимка, хидротубация... моето момче го нямаше. Бях сама с една приятелка. Вечер си плачех на възглавницата и само празната стая ми беше утехата. В деня, в които разбрах, че имам двурога матка сякаш света свърши за мен. Мислех си, че никога няма да мога да осъществя мечтата си. Мислех си - ето на, Бог ме наказва с най-голямото наказание - да нямам деца. Помислих си, че това е края на живота ми. В същото време имах много проблеми - котката ми почина, почти бях на път да загубя работата си, имах проблеми със свекърва си... Толкова много неща на куп, че не знаех накъде да продължа. За мое най-голямо учудване ми помогна един човек, който колкото ме обиди, толкова и ме стресна. След поредната неуспешна инсеминация ми заявиха че съм стара и че никога няма да имам по нормален начин дете и че трябва на всяка цена да кандидатствам за ин витро. Това ми помогна да взема решение за себе си. Заминах за Германия при мъжа си. Загърбих термометри, овулация, тестове, процедури... Реших да си почина и след месец да почна наново, но с немските лекари. Докато чаках процедурите - чудото се случи. Всеки ден благодаря за това, че ме обиждаха, че ме обявиха за негодна, за да ми дадат стимул да сбъдна мечтата си. Така че и при теб ще стане, бъди сигурна! Стискаме ти палци всички! Горе главата и с нови сили напред!    

Боже, Ганка, как може може някой, който и да било, да те обявява за "негодна". Умът ми не го побира...За пореден път се убеждавам, че сме сами в страднието си.
Рибке, горе главата, всички минаваме през такива черни моменти, в които не виждаме път напред.... но желанието да имаме деца надделява над отчаянието и страхът!

Ерика, за мое съжаление беше доктор. Човек, който трябва да помага. Иначе от близките ми, т.е. майка ми, баща ми, брат ми съм имала пълната подкрепа и разбиране. От уж "най-добрата" ми приятелка дето беше съпричастна, чух в последствие - "тя нещо много странно забременя така изведнъж". Така че човек, който не е минал по тоя път няма да прояви разбиране. Важно е любимия да те разбира и да те подкрепя. Останалото ще се нареди!

Riba,миличка винаги след страданието следват хубави и щастливи мигове.Трябва да си силна и ще видиш,че всичко ще бъде наред!
   

"тя нещо много странно забременя така изведнъж".

И как точно се забременява "постепенно"?  

Цитат на: Ganka

"тя нещо много странно забременя така изведнъж".

И как точно се забременява "постепенно"?  

И аз това мислех да питам? Ама тя човешката простотия граници няма:)

Цитат на: Ganka

"тя нещо много странно забременя така изведнъж".

И как точно се забременява "постепенно"?  

Рони, не знам, мила. Явно има и такъв начин, ама ние не сме го открили. Тя знаеше, че опитваме и не става... И в крайна сметка така е преценила, така се е изказала... По-гадното е, че не е идвала да види бебо...

P.S. Извинявай Рибка, че ти наспамихме темата