Боби, за коликите всичко което си говорим е от личен опит предимно и си е до конкретното дете. То както знаеш - никой не е и наясно какво аджеба ги причинява тези колики и кое ще ги накра да минат /освен времето/ - "на тъмно" се действа, пък каквото, ако сработи. При Дани - ензимите дадоха осезаем ефект, нищо друго не помогна, а вярвай ми - аптека направих от противоколични преапрати и от не знам коя държава не ги мъкнахме. При други деца - ензимите пък никакъв ефект нямаха...
За захранването - елементарната ми логика беше, че щом с позната храна, която усвоява добре има такъв дискомфорт, да вкарам нещо друго - вероятността да стане само по-зле е голяма. Не съм пробвала, че да знам дали съм права. Убедила съм се, че всяко човече е "само за себе си" обаче и "железни правила" - няма. Някакви общи насоки и положения, ама дотам...
Аз честно казано - "фобии към храни" нямам и по отношение на детето - също. Давам си сметка, че ги нямам - защото нито аз, нито някой в двете фамилии има проблеми произтичащи от хранене. При мен специално, има някакво "приятно съвпадение", че това което обичам да ям и да пия и начинът по който е приготвено то - се покрива с нормите за "здравословно харнене". Не най-спартанските естествено.
Понякога ми се прияждат и боклуци и като ми се ядат - купувам си и си хапвам, но това е тооолкова рядко, че няма никакво влияние върху основните храни , които ям. На мен лично - никой не ми е забранявал никога да ям и да пия нещо - напротив. Каквото съм искала - разрешавали са ми да го ям, ако ми хареса - ям си го, ако не - не. Що шоколади са купувани у нас - белким ги харесам и ги проям - нъц. Просто не обичам сладко и до днес и затова не ям.
Ако Дани обича сладко - ще яде и въпреки мен, а опитам ли се да му забраня и му е вкусно - само ще го иска още повече. Ако вземе да налита яко на боклучава храна само, бих опитала да го огранича с някакви "уговорки", "сделки" и опити да му покажа защо едни калмари със зелена салата /примерно/ са по-готини за хапване от пакет чипс, но не и да забраня чипса тотално. Вярвам, че вкусът и навиците за хранене - са процент ген и процент навици и "каквото те научат в къщи да ти харесва". В този смисъл, водейки се по неговите предпочитания, ще опитам у дома да му предлагам това, което на него му е вкусно - приготвено по най-полезния начин, за да вземе сам да си го търси след време. Ако иска боклуци да хапва - и това ще му разреша, с мярка, като вид "екстра". И ще се надявам когато може сам да решава какво да яде - да иска и да търси повече хубавата храна, отколкото боклучавата. При мен се е получило, дано и при него стане.