Ооооо, точно от глад си е, плача го разпознавам веднага
Тя не мрънка, тя си реве яко просто
Направо е като часовник понякога
Аз не давам директно мляко като се размънка. Първо пробвам нещо друго, ако не е глад, обикновено биберона е достатъчен. Ако го е изплюла и по някое време усети липсата му, измрънква, ставам - давам го и отнася пак. Но като го направи няколко пъти през няколко минути, значи има нещо друго
Мажа с гел венците, успокоява я, ако я боли, обаче. Гладна ли е, докато не я нахраня, няма млъкване, каквото и да правя. Всичко съм пробвала. Не парцал, ами не знам вече как съм. От време на време мъжът ми се смилява и ляга в нейната стая, а аз в спалнята, уж да подремна. Ама тя като се разреве по някое време, познайте дали и аз не се събуждам, нищо че са затворени вратите. Но пак, поспивам. То добре, че той сега има малко повече време. Този месец беше в отпуск от основната работа, а на втората ходеше от време на време и доста ме облекчаваше в грижите. Ноооо, сега се върна на работа и се почва екшъна пак
Вечер като ставам ходя със затворени очи и се блъскам в стените
, а сутрин просто имам чувството, че главата, клепачите и краката ми са от олово. Ама здраве да е, свикнах вече. Кофтито е, че заради инсулиновата резистентност съм на нисковъглехидратна диета и почти не поемам въглехидрати и съвсем нямам сила
Сами, няма вариант да я оставя да мрънка, тя реве и се захласва. При нас го няма момента с нареваването, колкото повече реве, толкова повече се наема, дъх не си поема чак. Ще пробвам с мааалко мляко във водата, не бях се сетила за това.
Относно това със смяната на обстановката - доста често й се случва - няма ефект:lol: