Моята девойка се дереше в колата като обезумяла. Докато не започна да и се разбира горе долу какво говори и тогава разбрах, че и става лошо... И сега на път е мрън мрън и т.н. До 2 годинки само на кратки разстояния сами. Взимали сме 3 км на 4 спирки, когато е била бебе. Изобщо, голям цирк. Сега я строявам да гледа само напред и да не чете в колата. Така някак се добираме до където трябва.
Моника ми беше 10 дни в кувиоз, описанието на Jam се повтаряше и в нас. Беше топла зима и бяхме на вън още на 3 ден след изписването, но не давах да се врат в количката. Миех ежедневно, стерилизирах всичко. Мисля до 8-9 месеца стерилизирах съдовете и. Иначе излизахме навън, но спазвах дистанция. Умирах си от нерви, когато ми идваха сополиви и ми обясняваха, че им няма нищо, гушкаха я когато си играеше и мълчеше и ми правеха забележка да я облека по-дебело, че ще се разболее. Как няма, като вреш сополивия си нос в нея... Имаше си тенджерка само за нея...Всеки ден и се готвеше...соковете аз и ги правех, не давах купени. Играчките и не се пипаха. Спомням си, на съседчето все му висеше зеления сопол от носа. До 3 годинки някъде...Полудявах...
В нашата градина на входа всяка сутрин им проверяват гърлото и връщат, ако са им розови дъгичките.
На мен ми се скараха една сутрин, че и е розова дъгичката. Викам, от днес ще и светя всяка сутрин преди градина, да не изпусна момента
. Педиатърката побес :lol:ня като я заведох, 20 бухащи от вън, а ние с розови дъгички уж
...Та и тя ми се накара, че я водя... Само не разбрах, как да си оставя детето в къщи, без болничен и преценка от лекар. Лекаря даде бележка и каза, че е здрава, сестрата в градината се разфуча, че не била делтонист...Изобщо, не е добре когато си спал на криво... А когато зависиш от двама и двамата са спали на криво, изобщо вече не е добре
Най-накрая им казах и на двете, че утре аз ще стана нагоре с трибуквеника и ще дойда да ги посетя рано сутринта и взе, че се умири работата... За тази зима, тази случка се разиграваше за 3 път...