Жбрул, дозатора наистина е супер удобен ! Пробвай
Е, сигурно е удобен, ама за какво ми е? Аз като си дозирам наведнъж 10 шишета готови за хранене и 2 дни не се разправям с това. Ако се борави с по-малко шишета, със сигурност е супер улеснение.
Аз ни в клин ни в ръкав и не по темата, ама да си "изпея" днешната случка. Решавам да заведа "принца" при свеки, без да ползваме придружител. Тяхната къща е на 15 км от СЗ. Товаря цялото оборудване, гардероб и както се полага, монтирам Дани в "кошницата" и се готвя за безаварийно пътуване. Радвам се, че ще тествам бебешкото огледало, което една много мила мама от форума ми подари, нагласям го, аз гледам бебето - то мен и потегляме. Уж се унасяше да спи, ама на изхода на СЗ - протяжен червен светофар и се оцъкли. Карам си аз - той наема да мрънка. Говоря му, надявам се да ме забележи в неговото си огледало - цъ. Захваща да реве. Яко! Да отбия, да отбия - няма къде, а и незнайно защо - як трафик, доста ТИР-ове...викам си ще ме нацепи някой камион, ако извърша нелогична маневра, а и все пак скоро ще стигнем. Отзад вече - писъци, с елементи на задушаване. Повтарям си да си гледам пътя, от рев - няма да умре, ама ако се шибнем нейде - много вероятно. Карам бързо, стигаме, изстрелвам се от колата, откопчавам, гушвам... Ейййй той направо с пяна на устата
, червен и не е рев вече, ами директно писъци. Бодито му в лиги и сълзи до гърдите, амааааа прогизнало. Направо ми слезе сърцето в петите. Половин час го разнасях и не може милия да си оправи дишането, хълца, въздиша...
Колкото и да съм против по принцип, на връщане, изключих еърбега на предна дясна седалка и сложих "кошницата" там. Като се вози до мен - няма проблем, гледа ме, хили се даже и е споко. Ще возя така няколко дни и пак ще пробвам със задната седалка. Т.е. ще избягвам возенето доколкото е възможно. Вероятно е бил в лошо настроение просто, обаче откакто се е родил - такъв рев не бях виждала и яко се стреснах. Май на мен трябва да ми мине де, не на него
Хахах, айде още една редакция.
Маринка и на мен ми изглежда неудобна "кошницата", дори сега, нищо че Дани не се губи в нея. Разчитам, че все пак тези дето ги конструират тези уреди, ги правят максимално удобни, доколкото позволява основната им функция - сигурността. Удобна, неудобна - трябва да свиква, че там ще се вози и това е. За огледалата...споделих вече моя каръшки опит от днес, но по-добре да имам, отколкото да нямам. Другия път ще е по-добре.