Може ли пак да се оплача... не че ще ми помогне, де.
Вчера за пореден път се опитвах да извадя документ за пътуване за бебето и за пореден път не успях. Бях открила една вратичка, но полицаите не се съгласиха с мен. Важала била само за руснаците, които не искали да имат естонско гражданство.
Миналата седмица консулът ни отразя, ние пък намерихме телефона на посланика. Днес с Румен са си говорили на висок тон, но и той категоричен - не издават пасавани.
Свързахме се с финландското посолство. Оттам ще ни издадат пасаван, ама трябвало и двмата да отидем до Финландия 2 пъти - първо да подадем заявление и да се подпишем и двамата, после да отидем да вземем готовия документ. Бебето не било задължително да ходи
Ще го оставим на баткото значи
Тъй като този вариант е финансово безумен, обмисляме друг. Финландците са съгласни да пратят документите до нашето посолство, за да се подпишем там в присъствието на консула или посланика и после да се придвижат обратно. Да, ама днес посланикът казал, че не можел да поеме такава отговорност да удостовери подписите ни
Ако консулът се съгласял, тогава можело.
Иде ми да вия!
И нещо хубаво
Вчера ходихме до болницата да вземат кръв на Боби. Правим вече няколко пъти изследвания, че се налага. Последния път беше много мъчително, болеше го много, спукаха му вена, плака цял ден милото. Вчера ми беше лошо от притеснение, като ме видяха и на тях им стана лошо и отказаха да му вземат кръв пак. Пратиха ме в неонатологията и там една млада сестричка с перфектен английски му взе кръв за 1 минута. Той дори не се разплака и почти не се събуди
Учуди ме прийомът им - подаде ми една пипета с глюкоза - да съм слагала на устничките като плаче. Така правели като ги боли бебоците, че да ги разсейват.