Когато човек е млад и сетивата му са отворени за света, много неща го впечатляват, изумяват и трогват. С годините тези неща стават все по-малко и все по-тъжни.
Представете си следната ситуация. Вие сте майка-кърмачка, седите си в къщи с малкото си бебе, съпругът ви е на дежурство и телефонът извънява. Обажда се капитан Иванов, търси лицето Иванка Стоянова Драганова, ха, ами това сте вие и ви казва – ЯВЕТЕ се утре в 10 ч. за РАЗПИТ в местното РПУ! Втори вариант, вие сте току-що оперирана жена, загубила възможността да забременее по естествен път и докато осъзнавате факта, че единствен начин да станете майка е ин витро, получавате ПРИЗОВКА да се явите като свидетел по някакво дело. Длъжна сте да го напарвите, защото според еди кой си член, цитиран в призовката, носите еди каква си отговорност.
И така, призованите хора, защото са отговорни граждани и желаят да сътрудничат на полицията, но също така и защото са неграмотни граждани и не знаят, че могат да откажат, се явяват в уречения час на уреченото място. Оказва се, че ги привикват за справка – те ли са, били ли са в болница, какво им е правено там, колко са платили, имат ли финансов документ, издаден ли им е болничен и т.н. Естествено, няма никакви проблеми, хората отговарят лесно на въпросите и накрая им казват - пак ще ви викаме, свиквайте. И така, от уста на уста, в малък провинциален град вече се говори, че привикват в полицията всички пациенти на д-р Х.
Аз, като възрастен човек, се впечатлявам от този факт. От начина, по който държавата и нейната полиция общува с гражданина. Защото гражданин не е равно на престъпник. Защото ако на един престъпник изкрещиш: „Падни на пода, ти си престъпник!“, това е една ситуация. А когато на майка с малко дете или на току-що оперирана жена изпратиш призовка, това е съвсем различно, при това за нещо, което може да бъде проверено лесно и просто по административен път. Това е тормоз.
Аз, като обикновен човек, нямам механизмите на държавата, за да реагирам. Затова седя и се чудя защо в полицията не се привикват онези пациенти, които дават подкупи? Защо не се привикват онези лекари, които те държат в отделението и не те оперират, докато не се сетиш да ги мотивираш с определена сума? Защо не се разпитват тези, за които е публична тайна, че работят в сивия сектор и не спазват законите?
Аз, като обикновен лекар, който смята за свое задължение да споделя с пациентите си важната информация, в течение на много години пиша статии, разбираеми за хората, за да могат те да се ограмотят, да ги предпазя от някои грешки, да им спестя някои разочарования. Затова в моя кабинет има много информационни листовки. От утре ще има още една и в нея ще пише:
Драги граждани!
Вие сте виновни.
Виновни сте, че искате добро здравеопазване за себе си и децата си.
Виновни сте, че не приемате определените от финансовия монополист в здравеопазването дейности за достатъчни.
Виновни сте до доказване на противното.
Ако смятате, че сте невинни, значи сте гледали твърде много филми.
Виновни сте, че сте се обърнали за помощ към лекар на частна практика.
Виновни сте, че сте избрали да платите по официално регламентирани цени в частна клиника, която е на светло и плаща данъци, вместо да дадете пари под масата на държавен доктор, над който е разположен държавен или партиен чадър.
Затова ще бъдете призовавани и разпитвани в полицията.
И това няма да е еднократен акт.
Свиквайте!
Послепис: за онези, които няма да приемат, че са виновни и не желаят да свикнат, припомням – всеки от нас има неподозирани способности. Силата на човека е безгранична. Дори един човек може да промени света. Например така:
