Ех, едно време майка ми беше "лош родител", защото съм ядяла когато ми се яде и не ме гонеше с разни филии и бисквитки край блока, като другите майки. Като гледам - не съм умряла от глад, че и готвя добре, ама покрай бебето си припомних великия "БГ идеал" - детето да е с бузи, шкембе, и няколко ката гънки по крайниците - иначе явно не го гледаме добре.  Най-възмутително за околните беше, че отказвах да ям сладки неща и даже семейни приятели тайно от майка ми са ми предлагали шоколад, дълбоко убедени, че аз не искам защото не ми дават да го ям... Пък аз просто не обичам сладко и до днес.

Откакто родих, повечето майки с които се срещам първо питат колко яде Дани , дали яде според нормите, ако плаче - веднага питат "да не би да е гладен?" Аз нали съм малоумна и го гледам 24/7 - не бих се сетила, че може да е гладен, а и едно бебе реве само от глад, ако не знаете...

И накрая се получава някакъв абсурд - докато са бебета, родителите се чудят как и с какво да ги "гъчат" буквално децата. Като им виснат шкембета на по 3-4 години - започва обратната драма, как да го ограничат. А малко мисъл да се изгради поне някаква култура на хранене в рамките на възможното - цъ

Откакто се затопли времето, може и грозно да звучи, но виждам такива деца по улиците, че чак неприятно за гледане. Не е до генче, защото то детето върви с родителите, които изглеждат ОК. Днес видях едно такова момиченце, което беше на 5-6 годинки, с коремче на 3 ката, кълките се търкат, бузите аха, аха да му затворят очите и дъвче един хамбургер по-голям от главата му, а мама мъкне пакет чипс /явно за десерт/. Ами да ме прощават тези хора, ама и ген да беше, особено ако е ген всъщност - бива да ограничаваш такива храни си мисля.

Все ми казват някои хора, като обсъждаме подобни ситуации - е, лесно ти е на теб, имаш си ген. Ми имам си факт, ама пък ям задушено и печено основно, телешко, пилешко, заешко, много салати, плодове...то и на генът трябва да се помага. Мога да си позволя лукса да ям каквото ми щукне някой път, все едно колко е вредно и мазно, но пък рядко ми се прияжда. Защото като дете са ми създали навик какво да ям, свикнала съм и си го търся и до днес, другото - не ме влече някак.

"Било искало детето" - главен "аргумент". Ами като го нямате в къщи - как да се сети да го иска? По парковете - другите ядяли и то искало. Еми не може да извади кредитната карта и да иде да си го купи все пак - ще го изтрая Дани да реве 3 пъти за чипс и да получи банан, пък като види че с рев не става - ще клекне на банана.

Аз все още съм дълеч от изготвяне на детско меню, но ще следя темата, защото ей сега ще дойде време
Да кажа и аз като дърта клюкарка една история.
На братовчед ми дещеря му беше злояда до втората си година(за справка братовчед ми също. Бил е голямо изпитание за гледащата го баба). На около две годинки детето на братовчед ми прояде и те започнаха да го тъпчат, като за последно. Имах чувството, че ги беше страх след всяко ядене, че ще спре да яде. И така времето си минаваше, детето се тъпчеше непрекъснато. Сега е 8 годишна и е доста над нормите. Когато седнем на масата, това дете го е страх, че другите ще изядат храната и за нея няма да има. Като количество изяжда повече от мен. Явно стомаха вече и е разширен.Майка и и баща и са доста слаби. Та не е и ген това. Зорлем си прецакаха детето. Вече са започнали да го усещат, ама е късно. Като и казват да не яде, тя още повече се тъпче...... Тъжна история

Ох, кофти история. Лошото е, че здравето на това детенце се влошава с времето.

Аз вчера проведох лекция на мъжа  че трябва малко да се ограничи откъм колбаси и сладки неща . Веднага попита - ми сандвичи няма ли да ям сутрин ( обича на скара запечени с колбас и кашкавал )...казах да, с филе става. За сладкото се съгласи, само за кафето да има бисквитки - ок.
А и него облъчвах. Трябва да свали 5 кг...мисля че след 35 год хората трябва да внимават повече с теглото си, защото много по-трудно се свалят кг.

Изключително много мразя да гледам как някой гони дете да яде ! Много ми е противно...то детето като огладнее само ще дойде, защо ги гонят с някакви филии и подобни ! Мъжа ми като малък е бил много злояд и баба му го е гонила за всяка хапка. Да не би като си го вземе майка му, да каже че лошо е гледан и е отслабнал ! Ужасно ми се струва, слава Богу мен никога не са ме юркали да ям.

И филето не ти е работа- тъпкано е с вода и сол, и поне 5 вида Е-та.
Вместо колбас може да се направи следното- да се смели килограм кайма от чисто месо- свинско, телешко, смес- по избор, да се забърка с подправки и 2-3 яйца, да се запече във фурната без допълнителна мазнина- нещо като руло "Стефани", после да се охлади в хладилника и от него се режат филийки за сандвичи вместо салам. Същото може да се направи и с пилешко филе- нещо като руло от филе.
Така поне знаеш какво има в "салама" ,защото готовите колбаси са отвратителни- всичко друго има в тях, но не и месо.

Благодаря за идеите Тинке ! 
Ужасни са колбасите. Но и сега това с месото, дето е тъпкано с вода и разни екстри...Страхотни неща ядем.

И вкъщи процедираме по начин подобен на Inke Tinke - почти всичко се приготвя от сурови пресни продукти. Категорично избягваме 3-те бели отрови:
- бяло брашно - замествам с пълнозърнесто, царевично, овесено, ако ми се наложи
- бяла захар - ползвам кафява т.е. нерафинирана захар, вредата от която е ограничена именно поради по-малката и обработка в сравнение с бялата.
- сол - най-евтината и необработена морска сол, на колкото по-големи кристали е, толкова по-добре
И съм категорично съгласна, че семейството като начин на хранене е определящо за хранителните навици на децата, въпреки изкушенията в по-късни етапи. Ако навремето ме бяха научили на тези и някои други прости правила за храненето, щяха да ми спестят или поне да ми отложат във времето много тежък здравословен проблем, с който трябваше да се справям в крехка възраст. Така че, майки, здравето пред удобството и удоволствието.

... Наскоро й обяснявах как не трябва да се ядат такива храни, защото от лошите храни я боли коремчето и после се разболява, отиде и заяви на баба си да не й купува боклуци, а само плодове.
[/color]

Точно миналата седмица имахме такъв разговор, минавайки на 1 ви юни през Макдоналдс и имахме следния диалог:
- Мамо, а другите човекове не знаят ли, че боли корема като ядаш в тоя Мадоналд?
- Не знаят мамо, а може и да знаят, но да не могат да спрат да ядат мазни храни.
... пауза... въздишка
- И аз не знам, мамо.

Много е трудно да си в позицията на родител както на злоядо дете, така и на дете, склонно към затлъстяване. Атаките са огромни, отвсякъде дебнат реклами. Особено трудно е когато не разчиташ на подкрепата от всички около теб, баби и т.н.
Нашите баби няма начин да се възпитат. Сега сме на нож, но предпочитам така. Няма начин да обясня, че да даваш храна /лакомства/ не е проява на любов. Но като не става с обяснения, в моята сила е да го забраня и сега действаме така.

относно "злоядите" деца, да припомня едно бележито изказване на д-р Мели:

"В България, здраво дете, което да е умряло от глад, няма!"

преведено, това значи, че ако детето е здраво и не иска да яде, това е ОК.

Мен пък най-редовно ме гледат странно по парковете, като откажа да дам на сина ми поредната "почерпка" зрънчо, пържен картоф и каквото още се сетите подобно.... Добре, че повечето майки или баби се сещат поне да попитат дали да му дадат, но има и случаи в които докато се усетя и са му набутали в устата нещо 
Познавам майки, които се оплакват че децата им са злояди, но им купуват всякакви пакетирани боклуци и после се чудят как така няма да искат супичка  Ако се опиташ да им кажеш нещо, отговорът е: "Така поне знам че слага нещо в устата, иначе и това няма да яде" 
Преди няколко месеца една позната тръгна да "черпи" с пържен картоф 8 месечното ми дете и аз и се опулих Нейният син тогава беше на 11 и с това обядваше  Попита ме с недоумение: "Не му ли даваш картофи", казах: "Давам, но не пържени" и тя явно за да излезе от положение каза: "Е, вие бяхте по-малки..."

Между другото, гледам че масово хората ядът плодове за десерт...
А аз знам, че се хапват преди основното, а не след.

Между другото, гледам че масово хората ядът плодове за десерт...
А аз знам, че се хапват преди основното, а не след.

напоследък чета, че това е поредният недоказан мит за храненето.

По принцип е най-добре плодовете да са си отделно ядене- казват, че е най-полезно преди и след друга храна да има 2 часа пауза.От около 6-7 месеца по случайност синът ми взе да хапва по 1/2 ябълка или круша точно по тази схема- да видим как ще му се отрази- засега го спасява от непрекъснато търсене на храна и замества солети и други такива, но той е малък и лесно се лъже. Другите деца дъвчат солети, аз му подавам ябълка и той е доволен, че и той похапва. Да видим докога ще връзва!
Иначе е вярно,че човек не знае и в месото какво има, но поне контролира солта, консервантите и другите "пълнежи" в колбасите като соя и т.н.

Цвети, най-малко съм искала да карам теб или някой друг да се чувства неудобно, че обича сладко

шегувах се, разбира се и друг път сме говорили на тази тема - знам те, че хич не обичаш сладко
Категорично не се тъпчем у дома с желатинови сладкиши, още повече ежедневно - моите в нас, включително и мъжът ми и без това са от хората дето ядат колкото пиле и чиния празна никога не съм видяла от тях, пък била и с най-любимия десерт. Единствено сладоледа се изяжда винаги и до дъно Затова и от много време купешки не ядем.
Да обичаш десерти не означава да обичаш да се тъпчеш и изобщо да имаш подобно отношение към храненето, не знам защо така се асоциира У дома други неща не са обичани и се правят изключително рядко, като банички, тутманици, козунаци, соленки. Хляб обичаме и ядем, но пак в съвсем нормални количества. Т.е. това, че обичам ябълковия пай, съвсем не означава, че тъпчем само въглехидрати вкъщи.

При Симона имаше следния период - нон стоп искаше шоколад -след закуска, обяд, вечеря. Аз давах по парченце след обяда, през останалото време имаше недоволство и разправии. Един ден й дадох всеки път, щом поискаше - може да не е възпитателно, но така реших. И веднага отмина това непрестанно искане на шоколад, след това със седмици не се беше сещала изобщо за сладко. От известно време започнахме да купуваме само тъмни шоколади с разни плодове вътре, харесва ги, а и от тях едно малко парченце е съвсем достатъчно.
Също много се впечатлява от рекламите - прословутата бисквитка Орео И при нас Антон копира всичко от кака си, включително и по отношение на яденето.

десертът си има своето място и роля в храненето. който се интересува - може да прочете, има писано доста по книгите за хранене.
десерт се дава и в детската градина на обяд - не случайно. млечният крем и млякото с грис не са лоша храна за малко дете - който мисли така, се заблуждава изключително дълбоко.

всичко опира до вида и количеството. от висококачествен и нискоколичествен десерт никой не е затлъстял все още. а затлъстяват и хора, които не близват сладко.

апропо, кво им е лошо на желатиновите десерти, моля? те пък са изключително нискокалорични и не се правят от химия. желатинът е натурален продукт - получава се от кости на животни или от водорасли. аз като бях на Дюкан, това ми беше единственото спасение.

а Орео са най-гадните бисквити, които съм яла - а аз съм яла доста

Цитат на: tzvetenze в Юни 07, 2011, 22:28:46 pm

Също много се впечатлява от рекламите - прословутата бисквитка Орео

така, така- и аз деца храня  

Ъъъъм, ти си маркетинг мениджър на Орео?
Или в РА изпълняваща техен проект?

Сериозно питам.

каквото и да си говорим, можем да ги ограничаваме, докато са в нас

така е. аз затова искам да насоча от сега някакво мислене в посока кои неща са вредни, безмислени да се ядат и като вижда след време щандовете с рекламираните сникърси и мури, и ако й се прияде нещо сладко, да знае, че у дома има други варианти. колко е приложимо, не знам.

Цитат на: Raissa777 в Юни 07, 2011, 22:14:26 pm

Между другото, гледам че масово хората ядът плодове за десерт...
А аз знам, че се хапват преди основното, а не след.

напоследък чета, че това е поредният недоказан мит за храненето.

Знаеш ли кое ме смущава, точно това, че непрекъснато се появяват теории, след което се опровергават, а повечето в началото звучат логични.
Последно се замислих след историите с бебешките пюрета.
В тази връзка, може налудничаво да звучи, но аз много често се допитвам до интуицията си и да чукам на дърво почти не бъркам. Е, разбира се не съвсем на гола интуиция, тук там прочетено.
Да ви споделя, аз на моето дете никога не предлагам първо, второ и трето.  Понякога с яденето давам салата. Например ако хапва кюфте давам салата. Ако яде супа - давам добра порция супа, може с малко хляб и толкоз.
Не давам супа, основно и десерт, например.