Здравейте момичета,
мислех да задам въпроса си в седмичната тема, но е заключена...
А всъщност, въпроса ми е по-скоро за тук.

Това е тема, която ме вълнува, а ако има вече такава - прощавайте !

Как да ограничим хранането на детето?
Как да го научим/накараме какво да си купува?

Случай 1,
детето на 6-7 год, тартор на кварталната групичка. В един момент спирам да го виждам в квартала, питам майката защо - подигравали му се...че е дебел. Как дебел ? аз го помня даже слаб ...Е, за година и нещо така е качил, че трудно го познах. Сега е на около 8 години. Не ми е толкова близка майката че да я разпитвам ...не знам какво правят, знам че малкия ходи на плуване - явно без резултат.

2.
Детето доста пълно. Бащата го хваща да ходи с него на фитнес и здраво го юрка. Майката - диета и за година две в детето има коренна промяна.
Не знам как точно са се справили с нежеланието на детето обаче...Може би защото е малко по-голям ( сега на 14 ) .

3.
Детето доста пълно. Бащата същият. Опитват се нещо да правят родителите - без резултат. Момчето не иска да ходи на никакъв спорт, вече е голям ( 12 г ), не могат насила да го накарат да спортува, само иска да яде, крие се...лъже ...
На морето - дайте ми пари за царевица и се връща с дюнер ! При все че това е "десерт"...току що сме обядвали.

Имам доста познати с пълни деца. И малцина са тези, които успяват да направят нещо по въпроса...Даже като се замисля, преобладават пълните.

Имам доста познати с пълни деца. И малцина са тези, които успяват да направят нещо по въпроса...Даже като се замисля, преобладават пълните.

Превенцията е най-добрата мярка. Вината е на родителите, че са тъпкали с глупости и сега олелел майко. Наистина има и ген, но вкус се възпитава. Като възпиташ вкус към плодовете и обясниш колко е гадно дюнер няма да яде.
Виж, в случай едно може да става дума за проблем с ендрокринната система, детски диабет и ако не търсят причината е лошо. Щом ходи на плуване, но не слабее според мен е нещо хормонално.
НАй-добре се изгаря със силов спорт - волейбол, баскетбол, според мен са удачни в случая - хем и на дължина ще дръпне.

Само го чакам Ники да се поосъзнае като възраст и го записвам на волейбол или плуване.

Ами то на приказки добре звучи...да му възпиташ вкус, да не го тъпчеш...но не винаги всичко е изцяло в твои ръце, особено когато детето порасне и започне да ходи на училище, да речем.
И аз така съм си мислела, но ето сега - изобщо не си представям как мога да огранича Дара от хранене. Тя всеки път реве след като си изпие млякото ! Просто иска още...А недай си боже да закъснеея с храненето - разбира целия вход !
Знам че е малка и не се опитвам да я ограничавам - просто наблюдения.

напълно подкрепям jasmin_veni.

три са за мен нещата:

1.балансирано, здравословно и режимно хранене.

става дума за възпитаване на вкус към храна и навици за хранене. ако 7-8 години детето е възпитавано да яде плодове и зеленчуци, да не познава празните въглехидрати (под формата на захарни и тестени готови изделия), да има изграден режим на хранене, който изключва както гладуването, така и тъпкането с храна, така и междинните похапвания - то нивата е добре засята. след това, и да тръгне на училище, вероятността да посегне само към боклуците е по-малка. а и там има начини за контрол и въздействие.

2. двигателна активност

изграждане на навици у детето за двигателна активност и нужда от такава. малките деца я имат естествено - тичат, скачат, катерят се. но и родителите трябва да възпитават нуждата от редовно излизане на чист въздух, от движение, от излети сред природата, после да включат подходящи спортове - силовите не са подходящи за малки деца! (с волейбола, Вени, ще изчакаш поне до 4-5 клас) ограничаване на телевизията и компютъра! по-добре един час ходене навън, отколкото 1 час пред компютъра с най-увлекателната игра. защото както като малки са едни живаци, изведнъж на 7-8 години стават плужеци, които ги мързи да се мръднат, защото пред компа е най-лесно и интересно. А ако мама и тате се чувстват по същия начин – каузата е загубена. Трябва личен пример.

3. навременно посещение при лекар
Има случаи, в които не се касае за затлъстяване от лоши хранителни или двигателни навици, а от ендокринен проблем. Отговорност на родителя е да заведе детето си при специалист и да се обсъди тази възможност. ако се установи проблем – да се вземат навременни мерки.

Да дам пример от моя живот. Имам приятелка, чието дете още от началните класове беше много пълно. Започнаха да обръщат внимание на това, когато детето влезе в пубертета и взе да става все по-обемно. Започнаха се диети, ходене по диетолози... обърнах внимание, че е твърде вероятно да има ендокринен проблем. Отидоха при ендокринолог, установи се пред-диабетно състояние (говорим за 14-15 годишно дете!), предписаха им медикаменти, но майката отсече, че това ходене по лекари травмира детето, че тия медикаменти са много опасни и с много странични ефекти, и повече не повториха. За сметка на това, потрошиха пари за половин апартамент да ходят по диетолози, да купуват скъпи храни за поредната чудодейна диета, която изобщо не работи, а момичето, вече на 21 години, е направо огромно. Отдавна се отказах да им говоря – интелигентни хора са, умни, грижовни, прекрасни във всяко отношение, но ето тук, за мен се провалиха много лошо. Това е съсипано здраве, а вероятно и съсипан живот, защото момичето е прекрасно иначе – красиво, умно и добро. Другото, което беше за отбелязване, е че майката като момиче е спортувала много и постоянно. Все ми хвалеше своите учители по физическо, които активно подтиквали децата да спортуват какво ли не. А тя не заведе собствените си деца дори веднъж на Витоша...

Раиска, 7-8 г. е възраст в която ако детето има изградени навици на хранене вече трудно ще се променят. Аз знам, че минимум до 3г. възраст трябва да се внимава много какво, кога и колко яде детето.
И на мен това ми е болна тема, признавам си и не правя компромис с храненето. Лишавам се от час-два сън или лично време, но децата ми ядат готвена и балансирана храна всеки ден.

Хранителните навици в семейството са много важни. Децата свикват да ядат това, което им поднасят на масата в семейството. Раиса, и аз мога да ти дам пример от моята кухня. У нас не се купува сол и захар. Повечето храни ядем без сол и захар, а когато се налага, употребявам много малко сол и много малко захар, а овкусявам с други неща - ароматни подправки или плодова захар например. Сигурно на човек, който не е свикнал с този подход, храната ще му се стори безвкусна, но на нас ни е добре така и дори смятам, че храната е по-вкусна, когато е със собствения си вкус, а не еднакво солена или сладка. А и без това готовите храни, от които няма как да избягаш, са достатъчно солени и сладки.

При нас не се ядат колбаси и децата ми не са страдали от този факт никак.

Освен качеството на храната много важно е децата /възрастните също/ да се хранят с малки порции храна, няколко пъти през деня и да дъвчат добре. Това се постига също в семейството и в първите години на детето.

Ограничаването на "храните-боклуци" става насилствено, докато детето е малко, просто няма друг начин. А когато порасне, то само определя какво да яде, но ако вече има изграден правилен подход към храната и храненето, яденето на глупави храни ще е по-рядко и няма да му се отрази на теглото и на здравето.

А, също така и не пушим. 

И аз мисля като изказалите по-горе мнение!
Създаването на вкус към храненето и храната е много важно.

Симона ходи на плуване от няколко месеца и когато започнахме бях изненадана от картинката в съблекалнята - Мона е най-малката там (на 4), останалите са от 6 до 14 годишни. Като изключим две момиченца, които са болезнено слабички - от онези, дето каквото и да хапнат, нищо не се лепи, всички останали дечица са с наднормено тегло. Забелязвала съм родителите им, когато ги вземат и определено не е от ген.

У нас има категорични забрани за купуването на най-големите боклуци (близалки и прочие), но и тя е някак си разумна или просто на тази възраст й харесва да покаже, че е разбрала, когато й се обяснява нещо, и няма големи драми. Но когато трябва да й предложа някаква алтернатива - иска да й купя нещо, което аз не одобрявам, казвам че няма и тя пита "а тогава кое може?" и се затруднявам какво да избера. Обикновено купуваме някакъв тъмен плодов шоколад. Или едни гръцки бисквитки с форма на животни. Данонито го правим у дома с кис. мляко, заквасена сметана и плодове.
Старая се да обсъждаме заедно  менюто, заедно да пазаруваме, обяснявам кое е полезно и след това я включвам в приготвянето на яденето, слагането на масата - иска ми се да усети и емоцията на домашно сготвеното ястие.

Мели, какво имаш предвид под плодова захар? Видях по магазините "фруктова захар", за нещо такова ли говориш или имаш предвид плодове?

Влязох да пиша за хранителните навици в семейството, които за мен са най-важни, но Мели ме е изпреварила 
Ако родителите имат навика да похапват и да внасят вкъщи храни, които аз наричам "боклуци", няма как да накарат детето си да разбере, че са вредни.

У дома е не се внасят:

- чипсове и подобни - за това съм безкомпромисна - никой не яде.
- консерви - месо и зеленчуци се консумират само пресни - има откъде да се купят целогодишно.
- полуфабрикати
- рядко похапваме купени сладкиши - обикновено аз ги правя - с домашни продукти и маминото сладко 
- подсладени напитки - газирани и натурални сокове - нищо натурално няма в тях, колкото и производителите да се пънат да обясняват колко кг плодове има в тях - ами, не им вярвам. Натурален сок не съм пила от години. Най-хубавото питие е... водата.
- пърженото - единственото пържено ястие, което опитваме не повече от 4-5 пъти в годината е пържени тиквички - от тях не мога да се откажа 


Дъщеря ми (16г) има склонност към пълнеене и я наблюдавам постоянно. Тук идва тънкия момент при контрола - трябва да става с много разговори и не по насилствен начин, защото децата на тази възраст (особено момичетата) са много чувствителни и могат да отидат в другата крайност - булимия, анорексия и модерната напоследък орторексия. Не й позволявам да гладува, а само да намаля определени храни, но държа непременно да се храни поне три пъти на ден и  да приключва с храненето в ранните вечерни часове. Категорично съм против всякакви диети, свързани с неистов глад и консумиране само на плодове и течности - няма да ми омръзне да повтарям, че това е вредно, ако ще и д-р Емилова лично да ми кацне вкъщи да ми изнася лекции - ще ме прощава, но този тип диети са първа крачка към анорексията.

И като стана въпрос за това - никой не трябва да подценява този проблем, защото живеем във време, в което се толерира  стандарт за красота кльощавата структура - погледнете списанията, филмите и всякакви риалитита - направо избеснявам, че внушават на момичетата, че да си красива означава да изглеждаш като ходещ скелет и да тежиш не повече от 50 кг. Часове разговори съм провела с дъщеря ми, за да я убедя, че това не е правилно от страх да не залитне в тази посока. Извинете, че се отплеснах в малко различна посока, но в последните години (тийнейджърските на дъщеря ми) това е нещото което ми е ангажирало постоянно вниманието като майка и съм положила много усилия да възпитам у дъщеря си разбирането, че за да изглежда и да се чувства добре човек (по отношение на външността) е необходимо да се храни нормално, здравословно и да не подценява физическата активност.

Мели, какво имаш предвид под плодова захар? Видях по магазините "фруктова захар", за нещо такова ли говориш или имаш предвид плодове?

Цвете, имам предвид плодове. Аз съм малко крайна, готвя и манджи с плодове, примерно в киселото зеле с месо слагам мандарини, печеното на скара месо поливам с портокалов сок, пилето ми е овкусено с ябълки ... става много приятно на вкус.

Ако човек излезе от трдиционната кухня, ще открие неподозирани възможности!

Разбира се, не ви подтиквам да ядете това.

Мели, твоят режим не ми е по силите  Шапка ти свалям за дисциплината.

Разбира се, не ви подтиквам да ядете това.

ти специално, можеш да тургаш и нещо повече в уста

Много моля драгите модератори да не отклоняват така важната тема за децата!
Да не се налага да се наказваме!

Сериозно, за децата трябва здрава ръка, те самите не знаят какво е правилно и какво не е, а и заобикалящата ни среда предразполага с много сериозни злоупотреби с вредни храни. Но не е задължително здравословната храна да е невкусна и обратно. По-скоро вредната храна е направена така, че да изглежда привлекателна, тя е в хубави опаковки, придружена е с играчка, има мощна реклама ... а знаете, че децата много се влияят от такива неща, като цвят, музика, закачка. А простата, здравословна храна, е сбутана някъде в периферията на тяхното полезрение и интерес.

Между другото, темата е тъжна, народът ни е масово затлъстял, ерго потенциално болен.

И като стана въпрос за това - никой не трябва да подценява този проблем, защото живеем във време, в което се толерира  стандарт за красота кльощавата структура - погледнете списанията, филмите и всякакви риалитита - направо избеснявам, че внушават на момичетата, че да си красива означава да изглеждаш като ходещ скелет и да тежиш не повече от 50 кг. Часове разговори съм провела с дъщеря ми, за да я убедя, че това не е правилно от страх да не залитне в тази посока. Извинете, че се отплеснах в малко различна посока, но в последните години (тийнейджърските на дъщеря ми) това е нещото което ми е ангажирало постоянно вниманието като майка и съм положила много усилия да възпитам у дъщеря си разбирането, че за да изглежда и да се чувства добре човек (по отношение на външността) е необходимо да се храни нормално, здравословно и да не подценява физическата активност.

Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но няма да успееш Трябва сама да се почувства добре в кожата си.
Много ни е набито в главата култът към слабото тяло. Моя съученичка живя две години само на марули и ябълки, резултата беше трагичен. Да, ама какво стана - тя започна да обяснява на всички ни колко сме дебели, аз прибягнах до драстично разделно хранене и след един МЦ просто не спрях да кървя два месеца. Липса на желязо и много витами заради неядене на месо и непиене на мляко (щото от млякото се дебелее. Завърших, влязох в университета, видях, че всички се усещат добре в кожата си и спря да ми пука. Тогава точно отслабнах много заради нон стоп учене и купони.
Да, обаче култът към слабото тяло ми е толкова заседнал, че в момента ме тормозят едни 3 килограма, които просто не мога да сваля след раждането. Не че съм дебела, никак даже, но ме дразнят много. И така ще остане до заветните 57 кг.

Вени, по отношение на дъщеря ми, мисля че съм направила каквото трябва, а какво ще стане на практика - не се знае, за съжаление. Но не я изтървам от поглед, както се казва. Няма начин да яде три марули на ден и аз да не реагирам, камо ли две години.

Моя съученичка живя две години само на марули и ябълки, резултата беше трагичен.

Не знам какви са обстоятелствата в това семейство, но къде е била майката в този период, не е ли забелязала това?

Цитат на: jasmin_veni в Юни 06, 2011, 12:20:12 pm

Моя съученичка живя две години само на марули и ябълки, резултата беше трагичен.

Не знам какви са обстоятелствата в това семейство, но къде е била майката в този период, не е ли забелязала това?

Ами като майка ме е срам да кажа, защо не се намесиха, защо толерираха среднощни посещения на фризьорски салон, скъсване от тренировки и тук-таме учене.
Момичето има прекрасни зелени очи и много бяла и чиста кожа, изруси се и натам е ясно, нали?

Елфи, много си права да следиш стриктно нещата при вас! И едва ли наистина става със забрани, сигурно е много трудно да се намери правилния начин, но  ние като родители сме длъжни да го търсим!
Пример е моята най-добра и обичана приятелка, на 34, много душевна и физическа красота, но и огромен комплекс от юношеските години по отношение на теглото. Резултатът е около 20 години безумен хранителен режим - ябълка, морков, зеле, солети, може малко сладкиш, сладолед - гладния организъм явно сладкото го влече, НО никога нещо сготвено! И разбира се от известно време започнаха различни здравословни проблеми. Преди няколко месеца забременя, много се чудих как да я накарам да разбере, че сега трябва да направи  нужните промени в менюто, бременността приключи в много ранен срок, но съм сигурна, че ако беше продължила, пак нямаше да си промени храненето Просто нищо не може да я убеди, проблемът е в главата й, дори не е дебела, просто с по-едра структура и иска от тялото си невъзможни неща.

Тези от вас, които правят домашни сладкиши - Мели, тебе няма смисъл да питам   , с какво може да се замести захарта? Черната наистина ли е по-полезна? Имам познати, които слагат мед, обаче не всичко става с мед. Направих сладолед с мед, обаче беше отврат за моя вкус.

Тези от вас, които правят домашни сладкиши - Мели, тебе няма смисъл да питам , с какво може да се замести захарта? Черната наистина ли е по-полезна? Имам познати, които слагат мед, обаче не всичко става с мед. Направих сладолед с мед, обаче беше отврат за моя вкус.

Аз съм объркана, защото скоро четох някъде, не помня къде, че кафявата захар е всъщност боядисана бяла. И спрях да купувам.
Сега не знам какво да купувам.

Момичета много сте прави.Аз нямам деца, но имам спомен как беше при мен и сестра ми.И двете сме с широка костна структура, аз злояда, тя ядеше всичко, ама всичко.При нея ограничение от към хляб и сладки неща както и количествата храна.При мен имаше това и това трябва да се изяде.Лошото при мен в пубертета напълнях, сестра ми отслабна.Сега и до ден днешен внимавам какво ям, но свикнах да се приемам такава каквато съм.За моя радост си намерих мъж обожаващ плодовете и в къщи винаги имаме та и аз да хапна, и само да вметна в детството ми след обедната закуска винаги беше или с плод или компот, ама на аз с плодовете не се разбирам.

Писах, писах - къде ми е поста... сигурно съм забравила да публикувам 
Нямам време да пиша наново, но да кажа - кафявата захар не е диетична!

Цвете, аз ползвам кафява захар. Не знам дали е боядисана бяла, тази, която ползвам, като се разтваря във вода, не се отмива цвета, а си остава кафява, но не съм сигурна дали това е критерий, че е истинска. Мед също, където е възможно. Но като цяло сладкишите се избягват у нас.

Да отбележа само, че захарта в сладка, конфитюри и т.н. в присъствие на киселина хидролизира до съставните си монозахари глюкоза и фруктоза, затова не забравяйте да сварите сладкото си с добавкя на винена киселина.