Ех, едно време майка ми беше "лош родител", защото съм ядяла когато ми се яде и не ме гонеше с разни филии и бисквитки край блока, като другите майки. Като гледам - не съм умряла от глад, че и готвя добре, ама покрай бебето си припомних великия "БГ идеал" - детето да е с бузи, шкембе, и няколко ката гънки по крайниците - иначе явно не го гледаме добре.
Най-възмутително за околните беше, че отказвах да ям сладки неща и даже семейни приятели тайно от майка ми са ми предлагали шоколад, дълбоко убедени, че аз не искам защото не ми дават да го ям... Пък аз просто не обичам сладко и до днес.
Откакто родих, повечето майки с които се срещам първо питат колко яде Дани , дали яде според нормите, ако плаче - веднага питат "да не би да е гладен?" Аз нали съм малоумна и го гледам 24/7 - не бих се сетила, че може да е гладен, а и едно бебе реве само от глад, ако не знаете...
И накрая се получава някакъв абсурд - докато са бебета, родителите се чудят как и с какво да ги "гъчат" буквално децата. Като им виснат шкембета на по 3-4 години - започва обратната драма, как да го ограничат. А малко мисъл да се изгради поне някаква култура на хранене в рамките на възможното - цъ
Откакто се затопли времето, може и грозно да звучи, но виждам такива деца по улиците, че чак неприятно за гледане.
Не е до генче, защото то детето върви с родителите, които изглеждат ОК. Днес видях едно такова момиченце, което беше на 5-6 годинки, с коремче на 3 ката, кълките се търкат, бузите аха, аха да му затворят очите и дъвче един хамбургер по-голям от главата му, а мама мъкне пакет чипс /явно за десерт/. Ами да ме прощават тези хора, ама и ген да беше, особено ако е ген всъщност - бива да ограничаваш такива храни си мисля.
Все ми казват някои хора, като обсъждаме подобни ситуации - е, лесно ти е на теб, имаш си ген. Ми имам си факт, ама пък ям задушено и печено основно, телешко, пилешко, заешко, много салати, плодове...то и на генът трябва да се помага. Мога да си позволя лукса да ям каквото ми щукне някой път, все едно колко е вредно и мазно, но пък рядко ми се прияжда. Защото като дете са ми създали навик какво да ям, свикнала съм и си го търся и до днес, другото - не ме влече някак.
"Било искало детето" - главен "аргумент". Ами като го нямате в къщи - как да се сети да го иска? По парковете - другите ядяли и то искало. Еми не може да извади кредитната карта и да иде да си го купи все пак - ще го изтрая Дани да реве 3 пъти за чипс и да получи банан, пък като види че с рев не става - ще клекне на банана.