Добре, наистина на малките очите им стават на понички като видят разни реклами на забранени неща! Тогава как процедирате?
Налагало се е да купя и като се прибера да скрия въпросното нещо /кремвирш например - и да го изяде таткото/. Тя после даже не се сеща за него.
На моменти категорично отказва да яде готвено - може да изкара седмици само на пица и кебапчета, особено като е болна.  Това естествено се позволява в краен случай! Ми ще стане след месец и нещо на 4 г. едва заформихме 13 кг.
Нали се сещате какво ми се сипе на главата? - не му давам на това дете да яде каквото иска и затова е все болно и слабичччкоооо!  

По отношение на захарта,в нас също не се яде много сладко,а когато правя някакви сладкиши слагам фруктоза или плодова захар.Не става вкусно като с нормалната захар,но пак е вкусно.Аз съм с диабет и мъжа ми също свикна да ограничава сладкото и да се храни с по-леки храни.
За Милен в бъдеще хич не знам как ще стане работата с ограниченията.Той е с ендокринен проблем(хиперинсулинизъм) и иска не иска не трябва да яде сладко,но това ми се струва малко мисията невъзможна....все пак ще ходи на ДГ,на училище и ще ги гледа какво ядат там децата.Но ще направя всичко по силите си да се храни здравословно.

С риск да разбуня духовете - смятам лишаването на детето от сладко за неправилно. До ранна възраст (когато детето  ви е 24 ч. в полезрението) храната може да се контролира, но тръгне ли на училище, това ще е първото нещо, което ще си купи, бъдете сигурни.

п.п. Както каза Мели по-горе, изкушенията дебнат отвсякъде 

С риск да разбуня духовете - смятам лишаването на детето от сладко за неправилно. До ранна възраст храната може да се контролира, но тръгне ли на училище, това ще е първото нещо, което ще си купи, бъдете сигурни.

Въпрос на вкус е, Елфи, моите и двамата не обичат сладки неща, никой от тях не яде торти примерно. Разбира се, могат да изядат една кутия шоколадови бонбони, но не са зависими от захарта и не им е нужно всеки ден да изяждат по 2 банички /порция въглехидрати/ или по 2 пици. Не става въпрос за лишаване от сладко, а за правилно отношение към сладките неща - не като към единствен източник на радост, ако ме разбираш. Втори момент е, че има значение в кой перид от развитието си приемат сладки неща. Също така има различни видове, например плодовете са сладки. И накрая деца, които имат здравословни проблеми, ще се научат да не ядат сладко, просто няма как.

Не става въпрос за лишаване от сладко, а за правилно отношение към сладките неща - не като към единствен източник на радост, ако ме разбираш.

Разбирам те добре, защото мисля точно по същия начин.

А аз да питам нещо друго.
Знам, че си имаме кулинарен форум, форум за здравословно хранене, не може ли в някой от тях да забодем една тема само за здравословни ястия, подходящи и за децата ни?
Например вчера правих бисквити с овесени ядки, Инке Тинке ми даде рецепта за френски соленки подходящи и за деца. Хем са аналог на тъпите бисквити от магазините, хем са вкусни и за деца и за мами. Да не говорим, че някои рецепти стават бързичко.
Защото в кулинарния са много общи темите.

пусни тема, ще я заковем.

Аз имам едно питане, не се заяждам, напротив, наистина ми е интересно, защо правите сладкиши, кексове, торти, мъфини и прочие сладкарии на децата. Моите деца никога не са искали, а аз пък никога от своя страна не съм им предлагала, защото не мога да правя сладки неща
Не обичам сладко, не ям сладко и не мисля че съм загубила нещо, нито пък децата ми. Ядат достатъчно плодове и ако си поискат парченце шоколад давам. Аз имам едно правило - не предлагам нищо без да си поискат (говоря за шоколад, бонбони и прочие.

мда, традиционната бг закуска е тестянко със сладичко отгоре.

Ами не знам дали е така, но спомените от моето детство са други. Баба ми бог да я прости, много държеше на закуската, всяка сутрин ни приготвяше - филия с домашна лютеница и сирене, баница, трахана (това го обожавах, но няма от къде да се купи истинска такава вече), попара, домашна ювка, запечени в парти грила сандвичи и т.н., наистина нямам спомен да ми е предлагала сладко за закуска.
На мен ми е голям проблем кафето, което пия от 2г., но с по 3-4 л. захар успокоявам се че това е единственото сладко което приемам, все пак

ама пак само тестяно изброяваш, Стефке. сутрешната закуска е тестено със солено, а следобедната - тестено със сладко.

то дали ще е мекица със сирене или мекица със сладко, разликата не е съществена, да ти кажа пък аз...

ключовата дума е тестено (въглехидрат).

пусни тема, ще я заковем.

В този форум или Дом и хоби?

Момичета вие много правилно говорите...но на практика не знам как се случват нещата.
Семейството с момченцето което напълня много за около 2 години са отговорни хора. Спомням си че преди 2 год го гледах как лети с колелото - беше слаб !
Какво стана сега - не знам. Как преди беше слаб, а сега изведнъж...и не е в пубертета, сега е под 10 год. Не са ми толкова близки, че да задавам такива въпроси, но е странно как така изведнъж. Надали цялото семейство са си променили начина на хранене .

Хранителните разтройства са в своя апогей. 99% от жените които познавам имат леко или силно изразено ХР. Имам познати булимички, анорексички, страдащи от хиперфагия, а и такива "чистещи" се с разни чайове и разхлабителни ( това последното не знам дали има име )...страшна работа. И според мен положението се влошава най-много покрай филми/списания и ужасния период - около 15 годишма възраст.
Много ме е страх и не знам дали пък няма да залитна в другата плоскост, което също не намирам за добро.

Вкъщи при мен проблем е мъжа ми. Ако съм сама - в хладилника ще има плодове, зеленчуци, сирене и бяло вино  Аз сладко не обичам и не готвя ( само по поръчка ) , брашно избягвам под всякакви форми, защото съм му голям любител.
Купих си фритюрника, който готви без мазнина, на Тефал и съм страшно доволна.
Сега остава да купя и уред за готвене на пара ( ако открия къде точно да го сложа ) и съм екипирана.Но не знам как ще се справя с мъжа...Май трябва да мисля как него да ограничавам в бъдеще, а не детето 
 

ама пак само тестяно изброяваш, Стефке. сутрешната закуска е тестено със солено, а следобедната - тестено със сладко.

то дали ще е мекица със сирене или мекица със сладко, разликата не е съществена, да ти кажа пък аз...

ключовата дума е тестено (въглехидрат).

епа аз да ти кажа не виждам някъде да оспорвам тестянкото, напротив. Говорех за сладичкото.
Абе всеки си има някакво виждане по въпроса, за мен сладките са абсолютно празни калории от които нямаме никаква нужда пък било то и домашно приготвени.

защо правите сладкиши, кексове, торти, мъфини и прочие сладкарии

Правя, защото обичам и са ми вкусни Не за първи път ме караш да се червя виновно на тази тема, да знаеш
Не ги правя заради децата, разбира се - като част от задължителното им меню, но ги подбирам и правя така сладкариите, че ако поискат нещо сладко - да са максимално подходящи и за тях.
Аз, например, не близвам кафе и кола, не обичам, не изпитвам необходимост и не пия, но които от вас пият, предполагам си ги позволяват в разумните граници, защото обичат. Аз съм така с десертите. Да, вярно, че примерът не е съвсем подходящ по отношение на децата, защото те кафе и кола не консумират. Но все пак и вие им давате някакъв сладък продукт - бонбон, шоколад. Има ли чак такава голяма разлика в полза на шоколада, в чийто състав влизат едно 10тина продукта и един ябълков пай (яйце, брашно, масло, захар, ябълки - продукти, които се консумират под една или друга форма от тях)? Или чийзкейк с пресни къпини? Или тиквен мус  (моите умират за тиква) - тиква, мляко, яйце, желатин? Или домашен сладолед - мляко, захар (като в шоколада и бонбона), пресни плодове?  
Аз също давам сладко нещо само, ако ми се поиска - не предлагам ежедневно, нито имам сладкото като задължителен елемент в детското меню! Един ден се сещат да потърсят, друг не. Един ден ще дам блокче шоколад, друг ден ще дам чийзкейк с плодове - не намирам съществена разлика, но ако има - приемам да чуя доводите.
Когато приготвям сладки неща, подхождам с мярка, мисъл и качествени продукти и съм с вътрешното усещане, че се вписвам в балансираното хранене...

Цвети, най-малко съм искала да карам теб или някой друг да се чувства неудобно, че обича сладко напротив, казах че всеки има виждане по въпроса и то предполагам е вярно. Това което описваш ти звучи съвсем разумно и е нормално, разбира се, като не се тъпчете всеки ден със сладкиши с желатин, например Шегувам се, да не вземеш да ми се обидиш.

Аз имам едно питане, не се заяждам, напротив, наистина ми е интересно, защо правите сладкиши, кексове, торти, мъфини и прочие сладкарии на децата.

Аз не приготвям сладкиш специално за детето - правя го за всички. А и да не правя или да забранявам, то винаги може я да отиде да си купи, я баба да му даде тайно 

Ето точно това е един от най-страшните ми кошмари!
Изправям се на главата си с надеждата да спася детето от гена ми! Пък и баща му го носи- дано на малкия му се размине!
Цял живот се боря със затлъстяването. Има много фактори- психологически, поведенчески, хормонални. Мисля,че схващанията на семейството ми,че децата трябва да ядат непременно по три ястия на сядане плюс сладкиши, плюс какво ли не- държали са ме с часове на масата докато не изям 3/!!!/ пържени кюфтета- са основната причина за проблемите ми. Също и липсата на движение.
Що се отнася до захарта- фруктовата не е безобидна, кафявата дори и боядисана си е най-полезна, защото се боядисва с меласа. Четох една много хубава статия за видовете захар и влиянието им върху организма- ще се опитам да я намеря.
Голямото табу за мен е солта. Детето ми досега добавена сол не е яло и мисля така да си остане- покрай него и ние я ограничихме до минимум.

Ето точно това е един от най-страшните ми кошмари!
Изправям се на главата си с надеждата да спася детето от гена ми! Пък и баща му го носи- дано на малкия му се размине!
Цял живот се боря със затлъстяването. Има много фактори- психологически, поведенчески, хормонални. Мисля,че схващанията на семейството ми,че децата трябва да ядат непременно по три ястия на сядане плюс сладкиши, плюс какво ли не- държали са ме с часове на масата докато не изям 3/!!!/ пържени кюфтета- са основната причина за проблемите ми.

 :lol:Рекорда ми е 3 часа пред чиния с дроб сармаи заешко бутче. Дядо стои от едната страна и ми се кара, аз тъпо и упорито не ям. Ми не ми се ядеше, какво да направя. Накрая на дядо му писна, тегли ми една "Кат майка си клощава ще станеш" (не е така) и излезе от стаята

Сестра ми яде много сол...често се шегувам с нея, че обича "криспи", да и хрупа направо . Чак си има и теория - не обича солени ястия, а тя да си ги посоли, т.е. - прясна сол.

Ние не ядем много солено, но все пак...безвкусно ми е без сол  Но ме накарахте да се замисля и ще опитам да я огранича. А и много лесно задържам вода и винаги на сутринта мога да разбера дали съм прекалила със солта.
Поне удържах на всички съвети да слагам щипка сол в пюрето на Дара като й готвя.

А от солта , която продават по магазините ( диетична, кафява, морска и т.н. ) коя се води най-безвредна ? И има ли разлика изобщо ?