Майка ми винаги ме е учила, че 'майка, баща - до време'. Създадеш ли семейство, ти се отдаваш на 100% на него, така, както са направили твоите родители. Това е естествения ход на нещата. Не можеш да си 100% част от живота на децата си след като си хванат пътя....

Пък и изобщо, каквоп означава 100% отдаден на семеството, човек има и собствени нужди, примерно да отделиш време за себе си, за собсвеното си усъвършенстване, та дори и удоволствия..., в крайна сметка семейство, семейство, но всеки си е индивидуална личност и има собствени потребности, които ако ти самата не го направиш, няма кой друг;-)

много стотици има в постинга ти, Мимке. надявам се, че годините ще поомекотят цифрите...
в реалния живот стотици няма.

Извинете, но не ме изкарвайте някакво малоумно 17 годишно, което витае из облаците...На 31 съм

точно туй си мислех, де. макар че лично аз на 31 си бех точно толкова незряла, колкото и на 21, а в много отношения и сега съм така, но това е частен случай.

ти, на 31 годии, нали не предполагаш, че човек изхвърля от живота си своите роднини, когато се ожени/омъжи и си роди деца? няма такова нещо като "майка и баща до време, а после 100% само семейството"!

семейството включва и други хора, освен партньора и децата. може да са в разширения кръг, но ги включва. и чувството, и ангажиментите към този разширен кръг не изчезват, нито отпадат. лошо мисля аз за всеки, койго ще загърби "на 100%" майка си и баща си в полза на партньора си.

разбира се, тия неща, които описваш с видеонаблюдението, за мен са някакви малоумни абсурди и моят мироглед изобщо не проумява как е възможно някой да допусне такова нещо. но разликата между такива екстремни случаи и поддържането на връзка със семейството и роднините е от земята до небето.

точно туй си мислех, де.

Ирина, прощавай, но това, че съм на мнение, различно от твоето не ме прави луда пуберка! Прави ме човек с различно мнение, това е!


Да си отдаден на семейството си не значи да прекратиш връзка с околните - абсурд! Но семейството е преди всичко. Свекървата (майката) остава вече на заден план. Против съм тоталното ограничаване на бабите (както казах аз съм расла без, но не по вина на майка ми, а защото и двете ми 'баби' бяха млади и предпочитаха да си гледат живота вместо бебето - едната е била на 37, другата на 40...). Но те са допълнение към живота, а не основна част от него. Така съм възпитавана и за мен това е правилното. Не знам как ще мисля след 10 години, но днес мисля така и заставам зад мнението си. И ако трябва да реша с кого да се съобразя - себе си, свободното си време и като цяло себе си, определено ще бъде семейството ми. Всички останали са на заден план. 

Както казах - ние сме различни, нормално е мненията ни да са различни. С малката разлика, че аз не се опитвам да променя вашето мнение и да ви казвам - "нищо не разбирате" - приемам го. Защо ви е толкова трудно да приемете моето? Напомня ми темата за месото - ние с мъжа ми не ядем от години, почти всички наши приятели ядат и за нас не е проблем. Събираме се, ние си ядем постното, те си ядат блажното - ок, обичат го, ядат си го. Не си налагаме мнението. Но почти всички се чувстват длъжни да ни убеждават колко голяма грешка правим с това... И сега същата работа!

Спирам с този глупав спор и повече няма да отговарям на постове от типа - оо, млада си, нищо не разбираш!

Вени, защо не и обясниш, че детето няма нужда от това? В повечето случаи (изключаю моята свеки) говоренето по интелигентен начин има ефект

Ирина, прощавай, но това, че съм на мнение, различно от твоето не ме прави луда пуберка! Прави ме човек с различно мнение, това е!

Зори, ти си за завиждане тогава

А че мъже много - вярно е. Но децата и те ли са под път и над път? След като се съобразявате наполовина с децата, наполовина с родителите - колко от вас са отишли на рожденния ден на майка си, когато детето им е болно и има нужда от тях? Аз съм расла с баща-изрод (буквално) и съм имала само майка си. Адски близки сме. Не можех да си представя, че един ден ще си хвана пътя и ще има нещо по-важно в живота ми от нея. Виждах от какво се лишаваше тя заради мен. Тя все ми казваше, че един ден контактът ни ще е веднъж дневно по телефона, аз обаче...

Връзка дълбока нямаме, но когато имаме нужда една от друга се чуваме и по няколко пъти на ден.