Така. Ние говорим на детето, храним го, преобличаме го, играем с него, а те мълчат и гледат с часове, ако ги оставим.
На тоя феномен ще му туря име Биг бабас енд дядос.

Оф и онлайн все са ни били трудни разговорите, но скайп конференциите заради бебето съвсем затормозиха общуването. Просто трябва да умеем да кажем стига на видеото, когато раговорът се изчерпи.

На тоя феномен ще му туря име Биг бабас енд дядос.

 

Къде ги намирате такива "грижовни" люде  ... Наште не могат ни изтраят и 5 минутки. Не знаят кога са празниците на децата, но пък редовно се обаждат да рапортуват какво са купили и направили за другите си внуци... Колкото и да ми е криво, че никак не са загрижени, толкова им се радвам, като чета вашите оплаквания  .

Змимка, твоя девер е егати парчето. Как така ще кръстят детето срещу желанието на майка му?
 В нашето семейство никога никой не е натискал децата да са кръстени на някого, обаче на девера първородният син като се роди и майката на жена му искаше да го кръстили на нея. Е да, ама тя беше Ели . Намало било проблем, че бил момче, пак можели да го кръстят Ели...тя била чувала  . И си настояваше нашата и това си е. В крайна сметка го кръстиха на дядото.
А майка ми имаше колежка, чийто мъж не я беше взел от родилния дом, понеже не кръстила детето там на когото той искал. Баси хората.

При нас е доста по различно - говорим си около 30 мин. Свекърите са с голямо чувство за хумор и се получават весели и непринудени разговори. Радват се на детето, а той като ги види надава боен вик и изпада във възторг. Когато ми писне, просто ставам и отивам да си върша нещо.
Като си идваха миналата година да видят Жорко, плакаха на тръгване, особено свекъра. Просто им липсваме.
За мен е нормално да виждат детето няколко пъти в седмицата и това не ми пречи.

Намесата как да кръстиш детето си е просто отвратителна. Слава Богу на нас никой не ни се е налагал и никой не е правил физиономии.

Това вече е патологично.

Като стана дума на кого си кръстена, познай и аз на кого съм кръстена  Скандали, удари по масата, делегации до родилния дом, заявления... и майка ми се пречупва и ме кръщава на баба ми Мичка(лека й пръст). Дълги години си мразех името( не обичах баба си, а и тя мен) и си казах, че един ден като имам дете ще се боря със зъби и нокти, за да го кръстя така, както на нас с баща му ни харесва.

OFF ние със сестра ми сме взели само първите букви.Слава болу и на двете ни имената са хубави, но е учудващо как дядо ми на който е кръстена сестра ми я слушаше повече от мен и и даваше повече глупости да прави.За сметка на това двете баби(все Марии), ме обожават и глезят и до ден днешен.А сме сестри бе, една кръв 

Е не.... италиянката е за бой! А и как може малко дете да го принуждаваш да стои толкова време пред компютъра? Никой няма глава на раменете се май там...извинявай змимка, че така се изказвам, ама освен досадно е и вредно.

Ох, това с имената, наистина е голяма БГ идиотия.
Родителите сами трябва да решат, всички пределно добре знаем какви са традициите в тази област, няма никаква нужда от намеци и натърти, всеки трябва да си прецени.
Да не говорим, че понякога кръщаването на някой носи и съответната енергия (положителна или отрицателна) и това си е вид обременяване за детето.
Дет се вика, ако е готин човек - си заслужава да го кръстиш, ама е някой катил, откъде на къде?
Понякога и самото дете си идва с името и е добре родителите да се съобразят с това.
(примерно на Димитровден за Змимс...))))
Не е хубаво и на въпреки да се върви, заради нещо си, добре е обективно да се преценят нещата без излишни емоции;-)
Бъдете по-мъдри от свекървите си и не им позволявайте да ви тровят живота, не че аз съм го постигнала, но се стремя всячески!
Както каза и Jam, дайте ги на "игнор", усмихвайте им се и си правете каквото си знаете.

Това с наблюдението през камера граничи с извратеност, без извинение.
Един път бих обсъдила с мъжа ми, на следващия път камерата се спира без предупреждение, а той ако иска да си избере опция да се жалва на мама - през скайпа или на живо, барабар с багажа.
Това е, което бих направила аз, де. Никой не е длъжен да се съгласява с мен.

Иначе, децата имат нужда да си общуват с бабите - това е неоспорим факт. Аз, въпреки че съм дала на моята червен картон, никога не съм ограничавала общуването с внучето ѝ. Но да ме следи с камера... просто няма начин да ѝ прожектирам такива филми  
На всичко отгоре през лятото ходя по гащи из къщи, може да се гътне от възмущение. Да, да, загрижена съм за здравето ѝ  

Майка ми винаги ме е учила, че 'майка, баща - до време'. Създадеш ли семейство, ти се отдаваш на 100% на него, така, както са направили твоите родители. Това е естествения ход на нещата. Не можеш да си 100% част от живота на децата си след като си хванат пътя....

много стотици има в постинга ти, Мимке. надявам се, че годините ще поомекотят цифрите...
в реалния живот стотици няма.

Мимс, аз те разбирам, но тези 100% са твърде категорични, в смисъл, в живота има всякакви ситуации и тези 100% може и да се наложи да се променят.
Примерно - разболява се (недай си Боже) родител. Трябва някой да го гледа, а ти понеже си отдадена 100% на семейството няма да отидеш да го гледаш ли?
Има разбира се и много други примери, смятам, че това имаше пред вид Джам.
Или  друг пример - имате спешна работа в офиса, няма кой да я свърши, освен теб, пренебрегваш семейството си и оставаш извънредно, няма как...
Въобще свят шарен, ситуации всякакви, аз съм на принципа - никога не казвай НИКОГА;-)
Пък и изобщо, каквоп означава 100% отдаден на семеството, човек има и собствени нужди, примерно да отделиш време за себе си, за собсвеното си усъвършенстване, та дори и удоволствия..., в крайна сметка семейство, семейство, но всеки си е индивидуална личност и има собствени потребности, които ако ти самата не го направиш, няма кой друг;-)
Моето мнение, че нещата трябва да са балансирани в едни нормални граници, без крайности.
Ние като по-улегнали с Джам вече сме го осъзнали.

Така. Ние говорим на детето, храним го, преобличаме го, играем с него, а те мълчат и гледат с часове, ако ги оставим.
На тоя феномен ще му туря име Биг бабас енд дядос.

Оф и онлайн все са ни били трудни разговорите, но скайп конференциите заради бебето съвсем затормозиха общуването. Просто трябва да умеем да кажем стига на видеото, когато раговорът се изчерпи.

И ние сме така за съжаление    Разговорите обикновено се свеждат до "защо е бос ? обуй му чорапи" "защо хълца ? много го тъпчеш, издул му се е корема" или коментар "тц, тц, тц това дете пак кашля, не може така, все е болно" и така...Обикновено затварям скайпа след максимум 15 мин. гледане от този вид. Налага ми се често да му сменям памперса, да го къпя, да го слагам да ляга и т.н. все извинения да затворя.  То малко извън темата се получи, защото това се случва с майка ми, а не със свекито. Свекървата е на 200 км и вижда детето веднъж на 2-3 месеца. Майка ми е на 2000 км и звъни през ден по скайпа 

много стотици има в постинга ти, Мимке. надявам се, че годините ще поомекотят цифрите...
в реалния живот стотици няма.

  така е Джам ... ама това е прозрението на 40те , а Мимс е още в началото на 30те

Аз поне го осъзнах ей сега, малко преди 40тия ми РД

  така е Джам ... ама това е прозрението на 40те , а Мимс е още в началото на 30те

Аз също, но прекрасно разбрах чудесния смисъл в думите на Джам и напълно ги подкрепям