0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Според мен пък е работа на мъжа да не позволи да се държат така с жена му. И да, всичко трябва да се реши с разговор между тримата, но все пак мъжът да е готов да защити жена си.

И аз мисля че си права. Мъжа трябва да намери баланс между майка му и жена му.
Трудностите са кръстопът, който поставя личността пред избор - да прояви характер или да направи компромис.
*
Боооже, какви неща чета.....

Да си кажа моя опит със свекървите.
Първата беше малко повече от кошмар. Нейни реплики са - "Внимавайте каква снаха си избирате (сякаш комшийките избират снахите си, а не синовете им), да не излезе ялова като моята" и култовото (предисторията-събиране на цялата рода на селото им, около 20 човека на масата, тя разсипва салтата от една тава) "Да ти сипвам ли в чиния или направо от тавата ще ядеш?" (към мен..) и подобни. Няма смисъл да продължавам. Тя е минало.

Настоящата. Тя пък е отделен индивид. Израснала съм с нея, в ръцете и както се вика. Докато не и влязох в къщата я обожавах. Като влязох обаче вече започнах да гледам с очите на снаха, а не на "сестричката" на сина и. Тя още и още не може да проумее, че синовете и са на 31, 35 и 40 години, мъже по 100 кила, най-ниския е 1.80, най-високия 1.95. За нея те са малките деца, които не могат да си избършат дупетата без нея. Тя им звъни по 5-6 пъти на ден и винаги почва с "Ко прайти ма маааммоооооо". Веднъж в мола в Русе бяхме с техните, ние с Митко се набутахме в интересни за нас магазини и в един миг чуваме вик от другия край на коридора - "Еееехооо, тук съм ма мааамоооо". Аз умрях от срам, за него не знам. Но той казва, че никога няма да може да и се отблагодари за всичко, което е направила за семейството им (отгледала е трима сина, не ги е лишила от нищо, което абсолютно и го признавам и аз, ако не е това пълно обсебване) и няма смисъл да се мъчи да я превъзпитава на 60 години. Не и обръща внимание, но умее да слага границата, когато опре до обсебването и спрямо мен.
Друга случка-докато живеехме още при нея (бяхме там около 4 месеца докато направим ремонта тук) се прибирам от работа, той казва, че се е уговорил с колеги да ходим в парка на цаца с бира и тръгваме. Тя звъни по пътя - Ко прайти ма мааамоо, кога ще се прибирате? Той казва - не ни чакай, отиваме в парка с колеги. Тя- ааааа, добре. Качваме се, сядаме и след 15 минути тя идва! - Аз нямаше какво да правя затова реших и аз да дойда. Колегите му започнаха да мигат умно, той се ядоса и вика-Абе майко, няма място тук при нас, иди с някоя комшийка някъде....
Вечер на масата, ние не сме се виждали цял ден с него, искаме да си кажем две думи, но не можем, просто не може да вземеш думата от нея. И ако случайно успея да я взема и почна нещо да говоря на Митко, тя ме прекъсва на всяка дума с "Аууу", "Ама да!", "Ама верно ли?", "Гледай!!!", "Меалииии", "Въйй", "Ауууу" и т.н.....А за редовното миене на плочките пред нашата спалня веднага щом си легнем в продължение на 40 минути (слухтене какво правим), няма да споменавам....
Той, за разлика от брат си умее да слага границата без да я обижда, но само когато види, че аз излизам от нерви.
И тук се дръжте да не паднете.
Брат му живеят в чужбина. Всяка Божа вечер сценария е един и същ. Мама звъни по Скайпа към 18 часа. Етървата се прави на ударена, че не вижда. Мама звъни на девера да се оплаче, той звъни на етървата - Майка иска да види малката (племенницата), вдигни! Тя вдига (с камерата и микрофона, разбира се) и мама гледа като в Биг Брадър. Как етървата готви, как девера се прибира, как сядат да вечерят, как си приказват (лаптопа е на масата), как се приготвят за лягане, като легнат девера е с лаптопа в леглото...Етървата е пред нервна криза. Опитва се да обясни на мъжа си, че те нямат личен живот по този начин, но за него щом мама иска, значи трябва! "Тя вижда малката веднъж в годината" му е отговора/ Да, наживо веднъж в годината, но на практика те кажи речи живеят заедно...С камерите.
Тя това се опита да го направи и на нас. Като се нанесохме тук звъня една вечер, аз вдигнах (знам ли какво иска..). Тя се усмихва - И какво правите? И мълчи и се усмихва. Чакахме, чакахме да каже нещо, ама тя само седи и гледа какво правим. Накрая Митко вика - Ще казваш ли нещо, че сядаме да вечеряме? Тя - А, аз ей тъй да ви видя какво правите, то все едно съм с вас така. Той - Е да, ама ние имаме да си приказваме. И до там...

По отношение на гледане на децата - за нея е нормално допреди седмица да пуска радиатора като ходи да къпе бебето на най-големия девер (вчера навърши месец) и да зарежда шкафа с кроасани, чипсове, вафли, сухи пастички и подобни като ще идват брат му от чужбина (за малката). За нея е нормално зверското повиване, което се е правило преди 30 години (ръцете, краката на бебето плътно стегнати и вързани към тялото) и всякакви такива неща. И най-лошото е, че не подлежи на дресировка. Голямата племенница е родена на 24 май, в Италия температурите са над нашите и с етървата са си играли на "Аз ще завия детето, ти прави каквото искаш' Резултатът -обрив на бебката от претопляне. Но това било по-добре отколкото да настине...При нея го няма "Детето се гледа от майката, бабата само и помага", при нея е "Детето се гледа само от бабата, майката нищо не разбира"

Иначе лично нито ме е нагрубила, нито е казала нещо по мой адрес (поне аз не съм чула), държи се супер мило с мен, но наистина е адски обсебваща и това ме влудява...И наистина не подлежи на дресировка...
Лелеее, колко дълго стана, ще ме прощавате, ама ми е интересна темата .....  :oops: :oops: :oops:
*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
наистина интересна тема. аз и преди съм писала, че съм родена под щастлива звезда по отношиние на тема "свекърва". и при първата ми сериозна връзка и сега не мога да се оплача. даже има моменти, в които моят ме дразни, че не ни дава да сме заедно. първите 2 години живеехме заедно и ни раздели за да не сме две на едно  :lol: в момента свекърва ми прави всичко за нас, и в буквален и преносен смисъл и единственото, което съм си обещала в тоя живат е да кръстя детето си на нея с ръка на сърцето. някои ще кажат, че преувеличавам, но с течение на годините и майка ми си го призна, брат ми вече е без думи, а всичките ни познати не сядат на масата при семейни тържества без нея.  :D
пожелавам от сърце на всички такива свекърви, наистина има и изключения.  :wink:
никога не отстъпвай на принципите си!
Мимс, най-вероятно след известно време етървата ще бие шута на девер ти, заради маминка. И най-търпеливата жена не би издържала.
[/url][/url]
Мимс, най-вероятно след известно време етървата ще бие шута на девер ти, заради маминка. И най-търпеливата жена не би издържала.

Не Вени, грешиш...няма да е заради маминка шута. Нали знаеш приказката, че не е виновен тоя дето яде баницата :) Девера е за трепане :)


*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
наистина интересна тема. аз и преди съм писала, че съм родена под щастлива звезда по отношиние на тема "свекърва". и при първата ми сериозна връзка и сега не мога да се оплача. даже има моменти, в които моят ме дразни, че не ни дава да сме заедно. първите 2 години живеехме заедно и ни раздели за да не сме две на едно  :lol: в момента свекърва ми прави всичко за нас, и в буквален и преносен смисъл и единственото, което съм си обещала в тоя живат е да кръстя детето си на нея с ръка на сърцето. някои ще кажат, че преувеличавам, но с течение на годините и майка ми си го призна, брат ми вече е без думи, а всичките ни познати не сядат на масата при семейни тържества без нея.  :D
пожелавам от сърце на всички такива свекърви, наистина има и изключения.  :wink:
Радвам се за теб и ти пожелавам и след като родиш да е така.  При нас имаше подобни отношение докато не родих ине започна много да се меша. Сега вече си знае мястото и пак се разбираме, но предишните ни отношения вече не са същите, имаме си едно наум.


  
*
Слонче, имам чувство че говориш за моята. Радвам се, че са повече такива свекърви. И моя  мъж се чуват всяка вечер с нея, но аз нямам нищо против, дори и аз си говоря с нея доста. Надявам се след години да чуя същите думи и от моите снахи, но едва ли като се знам какъв звяр съм  :lol:
Още като се женихме с моя мъж им казах и на двамата (свекъра и свекървата), че каквото и да става занапред, дали ще се караме или обичаме, те трябва да знаят, че ще съм благодарна цял живот, защото са отгледали прекрасен син. Мъжете ни са добри, защото са възпитани от добри майки, които цял живот ще са такива...
Ако имате проблем със свекървата, сина и е в основата на нещата винаги, той трябва да и покаже границите, не вие. Мисля, че така е по-правилно.
*

    *слонче*

  • *****
  • 1764
  • вече сме трима и съм най-щастливата жена на света!
Мими26, взимай пример сега и стягай кръста и устата за в бъдеще  :lol: :lol: :lol:
няма да се представяш, като лоша свекърва, а ще си най-добрата, сигурна съм.
Боби винаги съм го мислела това за промяната след поява на дете, но се надявам да няма проблем иначе ще скъсяваме дистанцията, но не ми се вярва. при нас има в основата нещо много лично в семейството им /тежка драма/ и тя винаги избягва повторенията с цел да не се завърти омагьосания кръг, но човек не е застрахован.
наистина всички заслужават добро отношение и разбирателство в семействата е дай боже да няма скандали и проблеми никъде.  :wink:
никога не отстъпвай на принципите си!
*
Мимс, да сте живи и здрави - това да ти е проблема с таз жена  :lol:
Со кротце со благо ще й сложиш границата. Важното е, че отношението й е добро, а енергията позитивна
Безценно е да имаш помощ под ръка - никак не е за подценяване!!!
« Последна редакция: Юни 13, 2012, 12:30:32 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Слонче, имам чувство че говориш за моята.

И за моята! Имам невероятното - явно, щастие свекърва ми да е прекрасен човек.
Даже на себе си се ядосвам, че поради собствените си странности в характера, едва ли й показвам достъчно благодарността си...
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Но той казва, че никога няма да може да и се отблагодари за всичко, което е направила за семейството им и няма смисъл да се мъчи да я превъзпитава на 60 години.

мъжете инстинктивно са по-умни и по-практични от нас по тези въпроси. правилно ти е казал мъжът ти. моят мъж казва и мисли същото. с времето се уверих, че е прав. това е отношението на мъжете към майките им и се надявам и моят син един ден така да мисли за мен.

прочетете внимателно цитата, драги снахи, и си го набийте в главите. доброто му осъзнаване много помага за запазване на душевното равновесие и отношенията в семейството.
« Последна редакция: Юни 14, 2012, 11:17:55 am от jam »
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Да но не всички свекърви са такива.Аз не се оплаквам от моята, не.Свикнах и със странностите и тя с моите, но нещото което няма да и простя е че когато почина баща им, тя не беше до тях, не физически, а психически.Тя потъна в скръбта си и ги забрави, забрави, че има деца, защото те бяха деца(моя мъж на 18, брат му на 15).Тя не беше адекватна за нищо и се наложи моя мъж да порасне за една нощ.Да това го направи много отговорен човек, но му и взе много.Ние я извадихме от скръбта, ние и помогнахме на нея.Слаб характер просто, знам го и си имам винаги едно на ум с нея.

Имам пример, малко преди да почине техния баща, почина мой чичо, остави три сирачета, най-малкото на три годинки, е леля ми се счупи, но направи страхотни хора от тях.Беше и адски трудно и и е, но те вече са големи единия има и свое семейство.Лошото е че е много обсебваща, но снаха и мисля първо трябва да се постави в нейната ситуация и тогава да я съди.

Джам, съгласна съм с теб, но това важи с пълна сила и за тъщите. Те също са майки, също са родили и възпитали страхонти деца, за които мъжете трябва да са им благодарни. Има един друг много тънък момент обаче - защо тъщата винаги е по-дискретна, по-дипломатична, не се натрапва, докато свекървата е тази, която смята, че нещо й се полага - уважение, право на присъствие, право на мнение ?! Нали и двете са майки! Моите наблюдения са такива, което автоматично поставя тази порода в графа "каквото почукало- такова се обадило".

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Има един друг много тънък момент обаче - защо тъщата винаги е по-дискретна, по-дипломатична, не се натрапва, докато свекървата е тази, която смята, че нещо й се полага - уважение, право на присъствие, право на мнение ?!

няма такова нещо. я си спомни колко вицове има за тъщи :) даже преобладават, като че ли.

то си е до човек - свекърва, тъща, свекър, тъст, роднина, случаен непознат - или си възпитан, деликатен, умен, отговорен, отзивчив, или не си такъв. наличието на роднински връзки не променя човека, не...

"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Аз покрай мен виждам как има ли проблем в семейството, свекървата стои в основата, а не тъщата, пък...
Истината е някъде по средата, разбира се, че всичко зависи от възпитанието на човек.  Уважавам мнението ти.
Мисълта ми беше, че чак толкова да се прехласваме и да си затваряме очите за някои неща, щото трябвало да сме "благодарни" няма нужда. От другата страна също стои друга майка, която също има заслуги. Благодарността и отношението се заслужават, а не са по подразбиране с раждането на синковеца ;)

*
Съгласна съм с jam. Всичко си е до човека. И с риск да ме анатемосат смятам че нито разговори , нито скандали, нито сръдни, номера  или каквото и да е там не би променило нещата, ако не вървят (ефекта е временен). Това, което за нас е "както трябва" за тях не е "както трябва" - това е разлика от поколение, възпитание, начин на живот дори образование, ... и какво ли още не. Не може един характер изграждан поне 50 години ние снахите да променяме - не става. Според мен свекървите стават като роднините, а роднините са (пак за мен) като обувки, които стягат - или ги хвърляш или ги търпиш. От личен опит мога да споделя, че моята повече от 10 години не можа да се примири и приеме, че й откраднах сина. От известно време по необясними причини нещата са на 6 и не мога и грам да се оплача. Какво стана? Единственото нещо , което си мисля е че просто ме прие такава каквато съм и че ще бъда аз. И през ум не ми е минавало да се опитвам да се налагам, и преди и сега дума на въпреки не съм казала. Нито пък тя, но преди онази й неприязън я усещах с кожата си.  Един възпитан и ерудиран човек намира границата рано или късно.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Мишле, мисля, че не ме разбра напълно.

нямам предвид ние, снахите, да сме благодарни на свекитата - особено пък по подразбиране. :)

имах предвид, че мъжете са благодарни и си обичат майките такива, каквито са. съзнават им недостатъците, но няма да си променят отношението към тях, въпреки всичко. и така трябва да бъде. аз поне това бих се надявала да получа от сина си.
затова няма смисъл жените да се опитват да променят това.

такова беше и изказването, което цитирах от Змимка.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

... защо тъщата винаги е по-дискретна, по-дипломатична, не се натрапва, докато свекървата е тази, която смята, че нещо й се полага - уважение, право на присъствие, право на мнение ?! Нали и двете са майки!

... свекървата стои в основата, а не тъщата...
Истината е някъде по средата, разбира се, че всичко зависи от възпитанието на човек. 
... чак толкова да се прехласваме и да си затваряме очите за някои неща, щото трябвало да сме "благодарни" няма нужда. От другата страна също стои друга майка, която също има заслуги. Благодарността и отношението се заслужават, а не са по подразбиране с раждането на синковеца ;)

 :? и моят опит е подобен, на някои мъжки майка съм им сложила диагноза "свекърва", това са тези само с мъжки чада, най-зле са тези с едничко. моята майка си го котка зетя все едно той й е дете  8O, докато неговата ме брои само за слугиня  :x, но както можеше да се досетите аз не се давам лесно  :lol: :wink: както казва меци - моят македонски инат върши работа.

Мишле, мисля, че не ме разбра напълно.
........
такова беше и изказването, което цитирах от Змимка.
Така е, да  :oops:

Четох и се смях през сълзи :lol: :lol: :lol: Представих си как на Мимка свекито пуска в 18 часа лаптопа, със специално инсталиран софтуер - екранът разделен на три прозореца и във всеки се излъчва картина от дома на един от синовете й. Тя "гледа малките", а на снахите им е едно такова мииило на душиците... Да живеят модерните баби, ползващи модерни технологии :D
Обаче у Мимката ще трябва да бъдат инсталирани повече камери, защото обектите ще станат много и все по-шавливи и трудни за улавяне. :D

На теория и практика, животът е едно. В действителност - съвсем друго.