Да тя в момента няма собствено жилище и живее под наем в един апартамент самостоятелно без хазяи. Започна работа. Но едва ли ще вземе децата при себе си не че не иска, но както казах понеже развода е по взаимно съгласие мъжът и и родителите му се тръшнаха да остави децата при тях(упрекнаха я ,че е неспособна да ги гледа) и тя се съгласи само мир да е, като в съдебното споразумение е посочено , че може да ги вижда когато пожелае, ама това май е само на книга, защото на практика, не и ги дават - чат пат, когато им е кеф.
Имам чувството, че децата са като разменна монета.
Аз и бях казала, че никога няма да се съглася на такова нещо ако се стигне до там, но тя се примири със всяко едно условие, което и поставиха. Дори се отказа от всякакъв дял от семейната имуществена общност така да се каже, пак по желание на сещате се кого. Едно от нещата, което мен много ме издразни е , че нейните пари бяха на влог на името на мъжа и и сега той не и ги дава. Казва, че тя няма пари и , че те (разбирай тяхното семейство)са я гледали и обличали... Абе не е за приказка... Дай си ми куклите на ти си парцалите...
Навремето я предупредих да не се съгласява нейните пари да са на чуждо име, защото живота крие всякакви изненади и така ставаш зависим от мъжа си(аз съм феминистка и съм за финансовата независимост
, поне при нас е така всеки си има свои пари и не държи сметка на другия къде, колко и за какво харчи). Премести се в друго населено място близо до предишното, за да е близо да децата и да може все пак когато благоволят да и ги доведат да ги взема.
Оххх извинете за словоизлиянието , но имах нужда да споделя...