Здравейте момичета, по въпроса как да се справим със свекървата...Да ви кажа честно аз преди да се задомим с половинката ходихме 7 години до сватбата бях убедена,че съм опознала семейството му и бях 100% сигурна,че отношенията ни ще са на 6 ама още около сватбата свекървата взе да си показва рогата,дигнахме сватба и изведнъж тази жена се промени коренно де да знам реши че вече няма връщане назад ли? Аз обаче проявявах желязно търпение бях твърдо решила - няма да я приемам като свекърва,а като майка и знаете ли какво стана?Всички покрай мен ми се чудеха от къде го вадя това безкрайно разбиране и търпение само един човек не го оцени и това беше свекървата ама то всичко си има граници и аз издържах до 2-рата година и накрая ми падна пердето дръпнах я насреща и и обясних крайно спокойно и на разбран за нея език,че нито тя нито някой друг има право да демонстрира това отношение към мен особено ако преглъщам това и това и това и ако проявявам разбиране за всичко и и намекнах че хората както се женят тъй и могат да се разведат,че както за синчето и жените са бол така и за мен мъжете са бол и едно време е било табу темата за разводите а сега е нещо нормално...обясних и на мъжа ми,че трябва да се вземе в ръце и да покаже, че е мъж който си тежи на мястото и ако държи на съпругата си да го покаже по цивилизован начин...И да ви кажа честно всичко се промени и отношението и държанието и сега като и отидем на гости ме посреща все едно сам царска дъщеря, целувки милувки разликата не може в думи да се побере. Та момичета моя съвет е(от опит знам) първо известно време проявете търпение опитайте се да се разберете цивилизовано за да може нещата като загрубеят,той да е видял,че все пак сте вложили някакви усилия,така той ще може да ви подкрепи с чиста съвест,нали знаете,когато доказателствата говорят и боговете мълчат.Ако почнете както се казва с рогата напред и вие да сте прави повярвайте ми вие ще оберете пешкира и никой няма да ви жали.
