ДжиДжо, помня историята с името и всичко, което си писала.Още тогава се възмутих и се зачудих как ще продължат тези отношения. Съжалявам, ако ти звуча като песимист, но съм живяла с родители, които имаха проблеми с родителските тела.Баща ми с тъщата и тъста си, майка ми със свекърва й и сестрата на мъжа й. Е бях свидетел на много грозни гледки и знаеш ли, не минават с годините. Ясно е, че няма да се подобрят нещата със свекърите ти, ти за тях си никой, инкубатор, намесил се в избора на име. Скоро ще започнат яка атака срещу теб и ще бъдеш виновна за световния глад.
Моля да не ме съди никой за моето мнение, но мисля, че трябва да се разведеш с мъжа ти. Казваш искаш детето да има баща. Какъв баща щом позволява такава психологическа атака срещу детенцето му. Представи си за секунда следващите 5 години. Ще получиш ли помощ и разбиране от тези хора, ще се променят ли те? А ти? Освен че ще те смачкат в един момент, ще разбият самочувствието ти, как ще се справиш ти след 5 години, когато детето ти вече ще попадне в една много манипулативна възраст.
Знаеш ли, има организации, към които може ТИ да се обърнеш за да помогнеш на СЕБЕ СИ. Защото щом си още с тези хора и търпиш такова отношение имаш дълбоко скрит проблем, който те спира да се махнеш от там. И докато не го разрешиш ще бъдеш мачкана от тях.Да не мислиш, че е не усещат, че няма да се възползват от всяка твоя слабост? Взимай се в ръце, намери най-добрия вариант за себе си и детето си и скорострелно се изнасяй от това семейство. Ясно е, че мъжът ти не ви е поставил на първо място. Утре може той да ви зареже, но тогава болката ти и на детето ще е по-голяма, защото отново ще сте жертвите в тази ситуация.

Пак казвам, съжалявам ако поста ми ти причинява болка, но ти говоря от позицията на дете, което желае родителите му никога да не са се събирали и всеки път когато чуе трясък от съседите й се свива сърцето. Не се забравят нито думите нито делата, децата не забравят.

Жаси, браво! Много точно казано. Това е абсолютно и моето мнение!
Джиджо, надявам се да не се обидиш от думите ми, но в момента ти си тази, която си уврежда детето! Ти си тази, която взима решенията, които ще повлияят на живота му. Човек не трябва да има майка или баща на всяка цена. Не и такива като мъжа ти.....Един ден ще съжаляваш, но ще е късно. Колкото по-бързо се махнеш от това семейство, толкова по-добре за теб и за ДЕТЕТО ТИ! Наистина не си представям как е възможно да изтърпиш всичко това. И не вярвам, че е заради детето, именно заради него не бива да го търпиш. И аз като Вени смятам, че имаш някакъв друг проблем, който те спира. Не целя да те обиждам с този си пост, моля извини ме, ако това е ефекта. Опитвам се да ти обясня, че в момента единствено и само вредиш на детето си с пасивността си. И говоря за трайно емоционално увреждане, вярвай ми! Раздялата с бащата не би била толкова пагубна за сина ти, колкото присъствието и въздействието му! Много хора са деца на разведени родители, но от това не следват чак такива драми. Виж, при тези, чиито родители са останали заедно, за жалост рядко нещата са добре. В едно или друго отношение, тези хора са емоционално и подсъзнателно увредени....
Защо не се консултираш с Ваня Савова? Мисля, че може да ти помогне!

Здравейте! Благодаря за загрижеността и съветите. Ваня Савова сигурно е психолог който консултира във форума. Ще й пиша, но по-нататък. Сега имаме друг много спешен проблем за решаване свързан с физическото здраве на детето. И, да има и други проблеми, който ми пречат още сега да си взема детето и да се махна. От една страна имам голям проблем с баща ми, тъй като тръгвайки от тук трябва да отидем при нашите. От друга се страхувам от тези задължителни срещи с тати, които са му гарантирани при развод, когато той ще взима детето и ще го води при близките си, а аз ще съм далеч за ден или два /не знам как точно съдът регламентира уикендите с татко/ и няма да съм с него ако пак му говорят разни работи, а те ще му говорят. Сега поне когато го води там ходя с тях. Един път го оставих съвсем насаме с тези хора и резултата го знаете. Виждала съм при детето на моя приятелка резултатите от уикенда с татко. Връщаше се надъхано, озлобено, мразещо майка си и напълно отказващо да комуникира нормално с нея и тъкмо що-годе започнат да се връщат към нормалните отношения и идва новият уикенд с татко и роднините му. Работата е там, че с такива хора проблемите няма да свършат с развод и раздяла. Тогава даже в известен смисъл имат по-голяма свобода да влияят на детето. Когато ходихме двата пъти при психоложката споделих с нея и за проблемите в къщи, но тя каза че не сме единствени и че Кике е много емоционален и една такава промяна не е ясно как ще му се отрази и не ме съветва да предприема такава стъпка. Тя по-скоро смята че трябва да се поработи с бащата и с нас двамата като двойка, но точно това е проблема. Не виждам начин по който бих могла да го заведа при такъв специалист, а като добавим и финансовия момент. Всъщност той не знае, че съм водила детето на психолог. Сигурно щеше да реагира остро че давам пари за такова нещо. Що се отнася до мен, аз стискам зъби - засега. Тъжно е защото без тези проблеми с бабите и дядовците можеше да имаме хубаво семейство. А че съм виновна аз си го знам, но и тогава когато сменяхме името всички, които бяха на моя страна ме съветваха в полза на това да сменя името и да върна детето при бащата. Както и да е. За съжаление уви, такива ситуации са много натоварващи за децата. А и не само за децата. Затова моля не правете като мен. Моята история е много лош пример за това как могат да се развият тези отношения. И определено откакто детето има сериозни проблеми - първата поява на туморчето и операцията, лудия който ни нападна, втората поява на туморчето, проблемите с учителката в детската градина все си спомням за силното майчино чувство докато бях бременна, че трябва да му дам другото име, за да има късмет в живота и че със новото име и самата смяна на имената го обричаме на труден живот. Не знам как гледате на такива неща, но стигам до извода че майчиното чувство наистина е много силно и жената която очаква или вече има дете трябва да го следва. Между другото следвайки интуицията си и прочетеното във форумите на Зачатие и Проблемно забременяване в БГ-мама успях да си реша проблема със стерилитета сама. Желая на всички вас прекрасни отношения с близките - вашите и на партньорите ви.

Здравей Джо!
В трудна систуация си попаднала и тук каквото и да те посъветваме едва ли ще можем да ти помогнем!
Нещата никога не са само черни или само бели, винаги са сиви, просто зависи кой нюанс.
Наистина те съветвам да се консултираш с Ваня Славова, а другото, което те съветвам е да се опиташ да говориш с мъжа ти - за всяко едно нещо - защо го прави и какъв точно му е проблема на този човек?
Говоренето и изясняването на отношенията, според мен само може да помогне, опитай се да го направиш.
Сядате и говорите - според мен това е ключът.
И в крайна сметка заедно да стигнете до извода, че вашето семейство е най-важното.
Прегръщам те

Танита, за съжаление с някои хора е невъзможно да се водят такива разговори, по една или друга причина. Поне не и от половинките им. А да ги заведеш при специалист е още по-трудна мисия Иначе напълно споделям мнението ти!
Джиджо, може и да прозвучи гадно и крайно, но не е задължително да има уикенд с татко...Можеш да пробваш да му отнемеш родителските права, по принцип! Говоря по принцип, в твоята ситуация, ти си знаеш! Имам приятелка със сходни проблеми с бащата. В началото след развода и той имаше права, но в един момент нещата излязоха извън контрол и тя се принуди да заведе дело за отнемане на правата му и спечели! В момента живее с детето в друг град, с друг мъж и нещата са супер. Детето приема новия "татко" много добре, защото той се държи наистина като баща, за разлика от биологичния! Повярвай, децата усещат, когато са обичани и когато биват манипулирани.

Джо, подкрепям  мнението на Сикссенс. Но все пак решението си е твое. Каквото и да решиш ти желая  от се сърце ти и сина ти да сте щастливи

Аз до колкото знам решенията на съда са обикновено за определни часове през уикенда, не за двата дена. Поне така е било по времето, когато аз съм била дете. На решението при развода на моите родители пише през уикенд от еди колко си до еди колко си часа и 2 седмица през лятото, които да не съвпадат  с отпуската на майката. Питай ме дали е е взимал всичките тези дни и почивки.. Баба ми дядо ми ме взимаха, него се е случвало с месеци да не го виждам. Но и не сме имали подобни драми да се стига да ме дават само когато е позволено. Искат ли ме, са ме взимали, не е гледано решение на съда и тем подобни.  При вас, ако се стигне до там, това решение ще е важно, но при положение, че живеят в друг град, сигурно няма да го виждат по доста дълго време.

Спред мен,ако не го откъснеш рискуваш да го отгледаш с отношение, каквото има мъжа ти. След като за това дете от сега е нормално да се обяснява защо баба му е дошла... просто нямам думи. Той се е научил вече кой коли и кой беси в къщи и това е модела на подражание. Утре ще порастне и ще има татковото отношение към жените и майка си. Поне това е моето мнение, надявам се да греша.
Пожелавам ти да намериш най-доброто решение за вас и всичко да се нагласи възможно най-добре.


Б.

Боби, аз също се опасявам че ще бъде трудно да го науча на друг модел на поведение, различен от това което вижда като пример. Засега реагира с неодобрение на татковото си държание и на моменти става агресивен, което веднага се интерпретира от мъжа ми като знак, че ние настройваме детето и той се озлобява още повече. Малкият реагира на ситуациите които го дразнят когато вижда че съм наблизо, но когато не ме вижда се съгласява с неща които иначе не са му по сърце, което вероятно означава, че изпитва някакъв страх или респект - не знам какво точно. Когато роднините по бащина линия са го притеснили с приказките, че ще ни разделят, баща му го хванал за ръка, тръгнали двамата напред и му казал че е тайна, но ние сме семейство, обичаме се и няма да се разделяме. Предполагам че е някаква интерпретация на това което детето е искало да чуе и показва, че има нужда и от двама ни около себе си, за да се чувства сигурно. Трудно решение е кое е най-добро за него. Но за да се изнеса трябва да има и къде да го заведа. Собствено жилище нямам. Доходи, с които да покривам наем и оттам всичко останало - също. Жилището на родителите ми се състои от 2 стаи и кухня, но от 2г. едната стая е негодна за обитаване. За около 20 дни се сместваме, но за постоянно с всичкия наш багаж за нас няма място. Баща ми 2г. си намира оправдания за да не предприема нищо. А с него са ни много обтегнати отношенията. Той се намесва когато говоря със сина си, оспорва думите ми и омаловажава всичките ми опити да го респектирам когато е направил беля или се е държал лошо. Позволява си пред детето да критикува мнението ми за постъпките му и опитите ми да го уча да не лъже и да се държи добре. Проблемите са навсякъде и ситуацията е много сложна за мен. В момента съм се съсредоточила върху това да намерим подходяща клиника и да разберем от какво естество е туморчето около ключицата му. Когато решим този проблем ще мисля за другите. Но каквото и решение да взема, докато е малко детето все ще се чувства ощетено. Да, вината е моя, но не мога да върна времето назад и да не правя компромис с името. Тогава те не разбраха че го направих за детето си и решиха че са център и на моя свят, а ние не сме важни и не е нужно да се съобразяват с нас. Компромисите могат да оценят само хора, които също могат да направят компромис. Тези другите, които се смятат за център на света не могат да оценят нищо и за тях дори и децата са средство за задоволяване потребностите на собственото его. А такива хора като мъжа ми всъщност са жертви, още от детството си, но ако не го осъзнаят сами никой не може да ги спаси от този "плен". Желая на всички да решите проблемите с роднините на половинката зряло и интелигентно и да се уважавате взаимно - и двата рода.

В момента съм се съсредоточила върху това да намерим подходяща клиника и да разберем от какво естество е туморчето около ключицата му. Когато решим този проблем ще мисля за другите.

Това ти е най-важното сега, права си. Дано всичко да се оправи и да мине възможно най-леко.

Боби

Джо, искам да ти кажа, че те разбирам прекрасно и ти пожелавам да успееш да се справиш с всички предизивикателства, които живота ти поднася, а те наистина не са малко!
Пожелавам ти също и независимо от всички проблеми да намериш време и да помислиш и за себе си, защото ако ти не го направиш - няма кой.
Успех и късмет!

Джи-Джо,  а семейното жилище не се ли дава на майката и детето, при развод?

Мари, сигурно дават семейното жилище, но ако е придобито по време на брака. В случая мъжа ми много държеше да купи апартамента преди сключване на брака и макар че заедно по-скоро аз ходех по агенции и адреси, живеехме заедно 2 г. преди да го купи все пак апартамента е негова собственост и не пропуска да го подчертава и да ме плаши че ще ме изгони ако нещо не му изнасу от това което казвам. Дори и на детето го натяква когато малкия му е ядосан и му казва че не иска да живее с него. В ремонта и в обзавеждането съм участвала и аз с мои средства отпреди връзката ми с него и родителите ми са участвали с труд и средства в ремонта, но това е без значение. Апартамента си е негов откъдето и да го погледнеш. Когато се консултирах преди време с адвокат по разводите ме попита за жилището на нашите и за жилището на бащата, от което разбрех че и това явно има значение. А една такава съпоставка в този случай е в полза на апартамента в който живеем с мъжа ми.

Dji-djo това, че е придобито преди сватбата от съпруга ти няма значение, ако когато сте сключили брак не сте подписали брачен договор, по който то да остава за него при развод, няма значение кога е придобито.Ако ти имаш друга недвижима собственост тогава става сложно, но ако апартамента на вашите не е на твое има то имаш шансове с общия.

Маги, мисля, че има значение дали е придобито имуществото преди или след брака. Нямам познания върху нормативната база, но когато преди 2 години купих апартамент на свое име подписах документ, че съм неомъжена и ми обясниха, че ако сключа брак бъдещият ми съпруг не може да претендира за право на собственост.

Маги, мисля, че има значение дали е придобито имуществото преди или след брака. Нямам познания върху нормативната база, но когато преди 2 години купих апартамент на свое име подписах документ, че съм неомъжена и ми обясниха, че ако сключа брак бъдещият ми съпруг не може да претендира за право на собственост.

То ако е след брака половината е нейно и без това. А за това,за което ти говориш -пак се дава на който ще гледа детето. То не си сменя собственика, но се дава за позлване на майката и детето докато детето навърши пълнолетие. Поне едно време беше така, ако сега не са сменили нещо.

Б.

Цитат на: gergana :-) в Август 15, 2011, 10:54:14 am

Маги, мисля, че има значение дали е придобито имуществото преди или след брака. Нямам познания върху нормативната база, но когато преди 2 години купих апартамент на свое име подписах документ, че съм неомъжена и ми обясниха, че ако сключа брак бъдещият ми съпруг не може да претендира за право на собственост.

То ако е след брака половината е нейно и без това. А за това,за което ти говориш -пак се дава на който ще гледа детето. То не си сменя собственика, но се дава за позлване на майката и детето докато детето навърши пълнолетие. Поне едно време беше така, ако сега не са сменили нещо.

Б.

Момичета, тези въпроси се уреждат в съда, зависят от много фактори и определено не са предопределени.
Водят се едни дълги и тежки дела, включително и по доказване на вина.
Най-добре е всички спорове да се уредят извънсъдебно и доброволно, но в случая явно това е доста трудно.
Влезнат ли в съда и започне ли да се търси и вина - нещата стават много, много сложни!

Аз пък имам новина по моят въпрос и наболял проблем със свеки )
Емиииии обади се жената да каже, че на всичко била готова, но да си оправим "отношенията" . Слагам ги в кавички, защото не сме сядали на една маса да ги изясним  а вс започна оттам, откъдето беше спряло, все едно, никога нищо не се  е случвало, но с едно голямо НО ...Нищо не  е същото и няма и да бъде, както преди!
Не, че аз нещо се опъвам, а така го виждам, усещам, чувствам ... Сякаш насила са я накарали да се оправим,виждам една злоба в очите и ииии не са честни тези очи, а аз съм мека Мария само да ми подадат ръка или да я поискат и съм простила всичко!
Сега се замислям и си мисля, правилно ли постъпих, като отидох там и оправихме, "уж" всичко, че съм забравила ...?!? Ама не съм и няма да , забравя! Питам се, дали е правилно, че се съгласих уж да си оправим отношенията, като аз не виждан никакво оправяне в тях, вс си продължава така, както и досега, като бяхме скарани!?!

Отговаря ти жена, която не е стигнала и до това, до което ти си стигнала. При мен даже няма предложение за оправяне на отношенията. Но те съветвам да опиташ да се дистанцираш, когато те поканят - ходи, но за кратко. Опитай се да не обръщаш внимание на всичко, което казва и което прави. Мисля, че е сложно за изпълнение, но само така ще спреш да се ядосваш. Просто не се вторачвай в нея и си живей живота както ти смяташ за правилно.  Пожелавам ти здрави нерви и огромен непукизъм.

Dji-djo моят съвет е в друга посока. Ние бяхме със страхотни проблеми. Бяхме пред развод. Потърсих и бях на лечение, защото не се издържаше и щяхме да се разведем. А се обичахме. Но да не казвам голяма дума, нещата са коренно различни. По скоро те съветвам, да поддържаш добри отношения с тях, а не лоши. Аз съм директен човек. Казвам това което мисля и чувствам директно в очите. Бих им казала как се чувствам аз, така и те ще разкажат и току виж излязъл някакъв компромисен вариант. И както хиляди пъти казвам, да не забравяме, че свекървата е майка на мъжа ни. И колкото и да е досадна, преди всичко тя е неговата МАЙКА. Мама е мама, той не я е избрал и я обича такава каквато е. и на него му досажда и на него му е тежко, че не е мадона с милионите, ама си я търпи. Та и на мен не би ми било приятно да слушам всеки ден каква е майка ми. ми тя си е тя. аз си я обичам. Всички вършим глупости, тя също не е безгрешна. И на мъжа си казвам всеки ден, да не тровим живота си с идиотии. Нека бъдем леко над тези неща. Те вече са пенсионери, няма какво да правят всеки ден. В тази възраст са бетер децата, дано и ние я достигнем, но бъдем с една идея по разумни. На свекър ми и свекърва ми, след всичко което се опитаха да направят им казах, че няма как да се обикнем или да се уважаваме, защото ние реално сме коренно различни. Но аз няма да си съсипя брака заради тях и ще премахна всеки който се опитва да го опропасти. Те да си изберат, врагове ли ще са или приятели...Засега, въпреки, че им е ужасно трудно, се пишат от приятелския лагер  Така де, опитайте се да направите компросмис и да поддържате нормални отношения. Така ще е най-добре за всички. При нас свекърва ми винаги е носена на ръце. Мъж и двама сина, едно останало живо дете на мама и тате. В един момент се появи друга жена и тя ме прие ужасно, с чувството, че ме уважават и слушат повече от нея, че я измествам. За мен това е лудост и е за психиятър и лечение, но преди да я поставя на мястото и аз отидох на лечение. Просто ни побъркваше. Сега седи в ъгъла и много не я оставям да излиза от там, защото пак ще ми се качи на главата, но от 4-5 години дава всичко от себе си да се държи нормално. Оценявам го.

знам, че няма да повярвате, но аз лично съм уцелила 10-та с моята свекърва. колкото и смешно да звучи има и готини свекърви. казвам го с чиста съвест и благодаря на бога, че имам човек до мене и мога да разчитам аккто на него, така и на майка му със същата сила и вяра. тя ме подкрепя, както ни напътства и двамата. много ми е болно и мъчно да чета през какво минават много от вас, но всичко е до човек и до това да си знае мястото и правата. пожелавам ви от сърце спорни и щастливи мигове с вашите близки и дано се намери поне още една от вас с прекрасна свеки, като моята. още преди време съм дала обет, че ако имам момиченце ще носи нейното име.