Още преди да родя се разбрах със свекърва ми И майка ми, че искам да съм сама с мъжа си и детето. Не искам отпуски, гости и т.н. Свекърва ми все пак си взе отпуск и беше на стенд бай у тях си, но аз така и не я повиках. Майка ми си ме познава и си ходеше на работа.
Три години и половина по-късно, свекърва ми ми призна, че дълго време си е мислила, че не я викам, защото ми е свекърва  Но ми се извини, когато видя че без притеснение оставям детето и при нея.

Ами явно при мен си е изключение май.Разбирам си се със свекито / да не ме чуе дявола де/, е да тя е надалеч,не живеем заедно, но когато си отидем на село си правя нещата както знам.Отначалото й се връзвах,но добре че беше милото да ми каже да си правя нещата както знам и на мен това и ми трябваше  . Тя не е лош човек и най вече не е злопаметна.Вярно опитва се да се налага най-вече да ям/ в момента съм бременна/ и то за двама,макар че й говоря и говоря че не ми харесва. Но това да е   
 Ще видим сега като дойде малчо, не иска да се бърка по нейните думи,като станело на 40 дни да и го заведем , опасна е,но си я обичаме 

Може да ви прозвучи малко крайно и вероятно ще сметнете, че не съм съвсем права, но от собствен опит ще ви кажа: гледайте си децата сами, с повече помощ от бащите им, разбира се, и няма да имате такива проблеми. Ние разчитаме на бабите много рядко и то в случаи, които бих определила като изключителни /постъпването ми в болница, работа през ваканцията на детската градина/. Аз много-много не търпя чуждо мнение, особено относн грижите за детето ми, и така ми е по-спокойно. Иначе неминуемо би имало подобни на описваните от вас конфликти.

абсолютно подкрепям.
гледаме си сами детето. съпругът ми много ми помага. мога да кажа, че той може да ме замести напълно във всички функции по обслужване на детето. не разчитаме на баби, а бихме могли да се възползваме. отначало напираха леко за "помощ", но ние дипломатично отклонявахме "помощта" за по-натам...уж когато ще има наистина нужда. дават съвети, но кой ги слуша?!? съобразяваме се изцяло с режима на детето и излизаме вечер когато деня е по-голям, като сега. иначе през зимата сме на работа-градина-вкъщи. само уикендите излизаме като най-често се виждаме с родителите.
ние живеем на вилата, а всички родители в града и това до някъде допринася за нашата автономност. не минават през къщи просто защото им е напът или нещо подобно. идват с предварително обаждане и когато ги очаквам. това е много удобно и за двете страни и срещите не продължават безкрайно. нямат много време за "мъдри съвети" защото бързат да се нарадват на малката. не е лесно, но е спокойно и няма драми в отношенията. при добра организация има време за всичко.

И аз ще повторя мнението на момичетата преди мен, но и моят съвет е гледайте си децата сами! Когато малчо се роди свекъра отсече, че свекървата ще е при мен, не можело иначе И кой каза, че не може? Още в същия момент възразих и казах, че ако имам нужда ще звънна Е, оправих се и сама с помощта на съпруга ми, разбира се Сега разбирам, че съм си спестила много нерви В момента бабите идват веднъж в седмицата да видят детето, обикновено в събота за 2 часа, но дори и тогава има неща, които ме дразнят (свекървата се обръща към детето с маминко , редовно казва папкане, въпреки че съм обяснила, че ние ядем, храним се, обядваме и тн, но не папкаме и пак същата история) Премълчавам ги, защото е за кратко и в името на добрите отношения Съветите дори не ги чувам Но се замислям колко ли щяхме да си развалим отношенията, ако беше у нас да ми помага за детето, защото аз не съм от мълчаливите Казвам си ги нещата в прав текст, в началото ни беше трудно, но вече свикнаха и сега не смеят да ми се налагат! В общи линии формулата е кратко, хладно и любезно това бяха думи на момиче от форума, но аз ги използвам с пълна сила и вършат работа! Естествено има и свекърви, при които и това няма да проработи, но дано са по-малко

Здравейте! Моята свекърва пък всеки път говори на майка ми зад гърба ми - не съм оригвала малката и тя затова повръщала, синът й не можел да се наспива, понеже детето спяло на нашето легло, но чашата преля, когато казала, че вече "едва стиска зъби". Майка ми по природа е кротък човек и се е направила, че не е чула, която реакция меко казано ме ядоса. Онзи ден говорих на детето, че ако не си стои в кошчето за кола (пътувахме за селото на свеки) повече няма да я возим в колата и оная изведнъж ми се тросна и започна да говори злобно, че не съм знаела как да забавлявам детето. Радвам се, че мъжът ми беше в колата и чу с каква злоба ми се говореше. Така поне не ми се налага да обяснявам защо не отговарям на обажданията на майка му вече пети ден.

Ох, свекитата като станат баби май полудяват 

Аз все едно си ги имам 3  - истинското свеки, втората жена на свекъра ми и бабата на мъжа ми  И трите са ми големи доброжелателки и съветнички  Добре, че не са много от помагащите. Съвсем сами се справяме от както се е родило бебето, за добро или зло, виждаме се рядко със семейството на мъжа ми. Но като се видим, то няма спиране  свекито ми грабва бебето от ръцете все едно е нейно, даже веднъж му каза "ела при мама" искайки да го вземе от ръцете ми  Или пък като почнат да ми казват дали на бебо му е толпо или студено полудявам...Да ви кажа добре е, че не живеят много близо и че ги виждаме рядко. То не е помощ да ти седят и да ти обясняват постоянно как се гледа дете, все едно аз съм малоумна и до сега не съм го гледала 

Loraine, късметлийка си, че се виждате рядко. Моята живее на 5-6 мин пеша от нас. Преди да се скараме всеки ден ми досаждаше, но сега се надявам да приеме, че щом не вдигам телефона значи не искам да контактувам с нея. Спомних си, че един ден й споделих, че кърмата ми се е увеличила доста по непонятни за мен причини, но тя компетентно заяви, че всъщност не се е увеличила, ами ставала по-рядка и затова течала повече. 

И аз съм на мнение, че всичко зависи от мъжа, той е този който трябва да и подрязва крилцата. Аз лично не мога да си представя, да допусна моята майка да се кара с мъжа ми. Когато мъжа и жената се подкрепят, всичко е ОК, все пак и тъщите са криви, не само свекървите.

И аз съм на мнението че всичко си зависи от мъжът и от самата свекърва .Ако човек позволява да се държат така с половинката му, то ще си продължи така цял живот.Аз нямам такива проблеми(или поне за момента), никога не се  опитвала дори да се налага свекърва ми , разбираме се и се уважаваме , стои на страна и дори има неща за които ако не решим да и кажем , няма да седне да разпитва.Трудно е когато няма разбирателство и особено ако ти се налага да живееш с този човек, ние не живеем заедно , но живеем с нашите ,като в случая също не се налагат или месят .

С малко усмивка

"Свикървата ма пудриди така
Нъ чис бългЪрски

Ни съ уплаквам. Има дзверове,
пък моята по на чувек дукарва.
Ама да земи да ми дунисе
тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
Дън мислите дунеси гу ушит -
напротив - чака ас да гу дукосна.
Било дубре за нерви, за артрит,
за ишиас и за мира във Босна.
На болести съм свикнала, ма на -
мира във Босна малку ма разчуства,
ма не чак толкус, чи да уткача
да фана туй будливуту изкуство.
Виж кво - й викам - водих съ пует,
и на сина ти кът такваз пристанах.
Сига плита, прискачам даже плет,
ма Мона Лиза няма да пудхвана.
Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
Дай лози декар - ши гу изкупая,
ма гоблена ши гу брудирам век,
а можи два-три века - ни съ знае.
Закучи съ уж кротката жина
и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
Въпрос на чест било идна снаха
субственоръчен гоблен да си има.
На чест кът ма засегна и...успя.
Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
Дукът и стигна кривата уста -
тя Мона Лиза можи да пуметни.
Ни знам дали й за нервите дубре,
ма скърцам с зъби и на лай избива.
Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
излиза да пикай и пак съ скрива.
Дицата са разбягаха навън
и съ прибират саму в краен случай.
Ина ниделя саму нямам сън -
и вечи нямам мясту неубучено.
Бинтовах си ръцети, шия с крак -
със левия, чи по ми се удава.
Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.

Ма чест е туй и тряа са спасява.

Питрана /многустрадална/"

Камелия Кондова
http://www.sharebg.org/view/2826-Svikarvata_ma_pudridi_taka.html

Тва е много яко 

Ей Джиджи изкривих си очите и мозъка докато го прочета ама е много яко
 

М да 

ахаххаах, със сълзи се смея. БРАВО!!!

Ха ха , Джиджи, това е супер. Много се смях.
 
То ние се смеем, ама това не от лесно е написано. Преди мноого години имах сериозно гадже, с което обявихме, че ще се женим. Аз бях малка - на 17 години- и дори се изнесох у тях. Пристига майка му няколко дена след като отидох там ( естествено , изчака го да излезне за работа) и ми носи някакво си парцалче да съм бродирала. Не знам от къде и дойде на акъла, че аз, 17 годишна хеви метълка ще седна да си бродирам някакви каренца. Какъв вой настана само като отказах, не е истина - бях обявена за мързелива и не знам каква още. Тя си беше решила, че трябва да бродирам, за да си запълня врмеето и толквоа. Как пък баш бродиране измисли, не знам.  Тази жена ми съсипа живота в следващата година. Само чакаше синът и да излезне и идваше да прави скандали за всякакви просотии.

  мда... ако изпадна в подробности мога да ви дам много подобни примери...  и моята решаваше, че скучая... и ми измисляше разни занимания... най-грозният и фрапантен коментар обаче е - колко пъти съм ходила до тоалетната  съответно колко пъти съм пуснала водата и колко от безценната хартия съм изхарчила! 

Все си мислех, че няма вече какво да ме изненада в отношенията между свекърви и снахи, толкова много истории съм чувала.... но уви 

Като ви чета все повече се убеждавам, че има ужасни жени - и тъщи, и свекърви... Не мога да проумея обаче на какво се дължи това - на ревност към скъпото чадо, на критическата или просто са си злобни. Имам късмета да случа на прекрасна свекърва и като човек и като майка. Никога не ми се е месила, само пита дали имам нужда от помощ, като дойде гледа да изчисти всичко, естествено не защото е мръсно, а за да не чистя аз, да ме отмени. Няма нещо за което да не съм я помолила и да не го направи, дори за ДРЗ понеже мъжа ми беше на работа, дойде за да гледа децата. А как ги гледа, има толкова сили и енергия да ги забавлява. Не прави нищо без да ме пита преди това, на всеки час горе долу ми звъни да ми да де отчет (ако съм излязла някъде или като ги гледа веднъж докато бяха болни, а аз бях на работа). Мога още да се хваля, но няма да го направя  Просто желая на всяка жена такава свекърва.
А не ми се мисли каква ще стана аз... като се знам каква съм лоша, след двайсетина години снахите ми може да реват от мен в тази тема 
Но съм на мнение, че ако има проблем, нещата трябва да се казват директно. От намеци и заобиколки най-много още недоразумения да стават, а като е директно освен да не се погледнете повече, няма какв одруго да стане. Пък тогава тъкмо спокойствие ще има 

мда... ако изпадна в подробности мога да ви дам много подобни примери...  и моята решаваше, че скучая... и ми измисляше разни занимания... най-грозният и фрапантен коментар обаче е - колко пъти съм ходила до тоалетната  съответно колко пъти съм пуснала водата и колко от безценната хартия съм изхарчила! 

Ха ха ха - ми ще стискаш бе човек, какво е това да харчиш хартия така своеволно .  Това явно е доста проста жена, друг за подобно нещо няма как да ти направи забележка. На мен ми се караше, че съм харчела много вода като съм се къпела всеки ден. А това беше в Люлин, където тогава водомери нямаше и се плащаше на човек и аз не бях регистрирана при тях. Идваше да чука по вратата, когато се къпех ( все тогава и се дохождаше до тоалетната), та започнах да се къпя когато сина и е там. Леле сега като се сетя - бях го забравила този период от живота си...
Сегашната ми свекърва е свестен човек. Да, имахме неразбирателства за как се гледа бебе, но иначе преди да се роди Ивана никога не бяхме имали проблеми. Та при нея не е  от ревност, докато при онова чудовище беше именно от ревност комбинирана с простотия ( тя беше ходила до 4ти клас на училище). Какви хора има само..

Боби

  ха ха ха да не би всички свекърви от люлин да са такива  че и ние сме там