Винаги съм се разбирала прекрасно със свекърва ми, дори и когато сме живеели у тях, но от както се роди детето и тя дойде да помага, кръстосахме шпаги много яко. Е то не бяхя съвети, критики и не знам какво си - от обличането, до как трябвало да се полива с вода като се къпело, как било вредно да спи в люлката и тем подобни щуротии. Кой каквото прави, ние все нещо грешно правехме с детето. Аз обаче не съм била толерантна нито един път, въпреки молбите на мъжа ми, ако не било толкова важно да не съм го правела на въпрос. Ами за мен всичко е важно, щом ми прави на въпреки, когато става дума за отглеждането на детето. А най ме хващаше яд, когато започне са „пази“ детето от моето гледане. Примено зад гърба ми изнася повече дрехи като я разхожда, за да я облече като ми се махме от погледа. Ей такива неща , които ме вбесяваха. Все едно аз съм толкова опасна за детето си, че има нужда тя да го предпази, че кой знае какво ще стане, ако аз го гледам, както аз преценя.
Според мен единственият начин да се справи човек е да не отстъпва за абослютно нищо. Започнеш ли до отстъпваш, спукана ти е работата - ще ти се качат на главата. А това, че прави нещо от добри чувства( както в случая с детето), по никакъв начин не трябва да променя подхода. Поне аз така мисля.
Б.