най-добрата свекърва е умрялата! това е в рамките на шегата, но и на истината.
моят опит е около 8 годишен... отпърво и аз мислех, че като се отделиме нещата ще се оправят. и разговори съм водила,
и съм се свивала понеже тя си е в къщи жената, а аз така и не се почувствах така там. после като се отделихме, това е вече 3 години и малко госпожата почна нервно всеки ден да звъни, да се моли на сина си да идеме, да се върнеме... къде бяха молби, къде бяха разправии и закани, че ще му отнемат апартамента и разни други...
опитвах се да не го притискам и него, родители са му все пак, но аз не издържах. може да е било грешка, че понякога е ходел сам при тях. каквито и разговори да сме имали все аз е трябвало с нещо и с някой да се съобразя.
сега все още ме ядосва като отидеме и като почне да разпитва - какво сме си готвели, къде сме ходили... разни е такива битови въпроси, които не я касаят, защото не споделяме вече едно домакинство, но
тя се тревожи за детето си, малкото момченце...
ох да не говоря така, че незнам утре и аз каква ще стана.
стигнах обаче до няколко
извода: ние, жените
към свекървите донякъде трябва да сме лицемерни, поздравяваш я на празници, но като й идеш в къщата /в случай, че не живеете заедно/
се дръж като гостенка а не сервитьорка или готвачка. моята е с диагноза "свекърва", т.е. майка само на мъжки създания.
ние за такива майки не сме хора, и те са най-измъчените и добри същества, а нас никога нищо не трябва да ни боли.
в никакъв случай не трябва нищо да се споделя с такива майки - дори и зъб да те заболи, няма да те разбере, винаги има едно - айде не се превземай...
колко глупости съм се наслушала, защото съм астматичка, но вместо да се съобразяват с това, получавах само - хайде да не те мързи, не се превземай...
ако с нещо не си съгласна, или те дразни - по-добре веднага реагирай, дори и с остър тон, за да стане ясно на другата страна, че не трябва да се качват на главата ти, защото и ти си личност.
ако чакаш мъжа ти да се оправя с майка си това е само в 20-30% от случаите. моят мечок не може да се пребори с госпожата в повечето случаи
и затова се случва да се скараме, знам че е грешка, в повечето случаи гледам да мине бързо, само казвам, че не съм съгласна, или го санкционирам по някакъв начин. но каквото и да кажа или направя пак аз съм лошата
нейното дете не е.
колко съм й била насъбрала на моето свеки та изписах цял роман.