Хахахха, знаеш ли, че не си много далеч от истината?
Бях кандидат снаха на една люлинска Маминка ))) Избягах навреме само заради нея. Достатъчно време прекарахме заедно, но ровенето в нещата и парите на сина й, така и не можах да преживея. И вечер като чуя "....., ела да видиш мамо какво си ми купил?", а нашия си събира за компютър, понеже му трябваше. Направо полудявах! Казах си, че на тая овца утре няма аз да й "купувам" това и онова....и си бих шута след година и нещо.

...и колко от безценната хартия съм изхарчила!  ...

Ми тя си е скъпа.Почвай с вестници .

Здравейте момичета.
Реших да се включа и аз защото съм ветеран с една бивша и една настояща свекърва. Живях заедно с първата свекърва 12 г. Чудна идилия, защото бившият ми отказа да напусне маминка. Жената се оказа доста свястна след известно преобразуване от моя страна. Престана да влиза в стаята ни и да реди дрехите на детето си, когато една седмица по ред всеки ден закачвах на огледалото използван презерватив. Даже се преборих да заменим изкуствените цветя с естествени  , което беше още по-голяма война. Установихме правило: Когато имаме проблем по между си за изясняване, една от двете / тази с проблема/ прави кафе, излизаме на терасата да го изпием, обсъждаме цивилизовано нещата и като влезем в апартамента, край по въпроса; само прилагаме това, което сме решили. Няма да казвам, че когато не и изнасяше нещо със седмици не ми говореше ... мъжа и и сина и - също, от солидарност с нея.
Настоящата ми свекърва е от скоро и не живеем заедно с нея. Ако си мислите, че това е по-добрият вариант значи не я познавате. Тя е най-доброто за сина си, а аз съм брадавица, която трябва да бъде отстранена. Лошото /или доброто/ е, че обичам сина и и ми е все едно какво мисли за мен.  А и ... просто не знае колко съм препатила и колко не ми пука.
Много се отнесох и сигурно съм станала досадна... но се радвам, че тази тема...

Няма да казвам, че когато не и изнасяше нещо със седмици не ми говореше ... мъжа и и сина и - също, от солидарност с нея.

Това напълно обняснява защо е бивш.

Здравейте! И аз дълго мислех че проблемите са основно от свекървата, после имаше едно изпълнение, което ме наведе на мисълта, че свекъра е най-голямата бъркачка в това семейство. Едва наскоро във връзка със сериозни проблеми около здравето на детето и случайно дочути разговори между мъжа ми и по-големия му брат, както и някои други издънки от страна на брата, който е поставен на пиедестал от всички без мен, осъзнах че положението е много по-сложно от свекърва, която се налага. Осъзнах, че живота на мъжа ми е подчинен на интересите, мнението и желанията на семейството на брат му вкл. и в момент когато трябва да се сплотим около проблемите на сина ни. Осъзнах че около нас има цяла армия егоисти "доброжелатели". Ще спомена само, че в момент в който търся къде да консултирам детето за рецидивирал тумор с малък риск да се изроди в злокачествен процес всички те вкл. и децата им на 14г. и 19г. разправяли на детето ми, че не го обичам, че не съм добра и няма да живее с мен, а с баба си и дядо си в тяхната къща. Детето беше много стресирано от това и се настрои срещу тях и вече цяла седмица твърди, че не иска да вижда никого от тях никога вече. Малкия е и много обиден и защото го наричали Костадин, както се казва дядото, а той се казва Константин. Питах бащата какво е станало, за да чуя и неговата версия, но той отрича нещо да е станало, но поведението на детето подтвърждава думите му.

Ей, прости хора. Нима не знаят, че така могат само да навредят на здравето на детето. А уж внуците били най-мили.....

  тъжна картинка сме в българия с това патриархално мислене... детето най-вече страда от това. дали свекървата или свекъра, няма значение. "родители".  и никак не ми харесва обръщението "мамо" и "татко" към родителите на половинката, както и "кака" и "батко", това малко криво разбиране за уважение  доста изкривява мисленето на някои, че да не те зачитат за човек...  /най-малко дете съм от 3, и все слушах как трябва да слушам кака си и батко си/

Боже Джи-Джо , махни си детето от тази обстановка, че ще го травмират. Аз ако съм няма да го видят повече, как не ги е срам. Родителите ми, хем са разведени и съм живяла при баба и дядо, никога не са ми казали една дума един срешу друг, Чак като порастнах и станах самостоятелен човек разбрах колко много не обичат баща ми и колко много баща ми има против майка ми. Тези хора трябва да разберат, че майката си е майка и дали на тях им харесва или не, за детето тя трябва да е идеалната, а не да му говорят подобно простотии, че не си го обичала.

То в цялата ситуация детето излезе най-умно и мъдро и каза че си знае че аз го обичам най-много от всички, а тези които са го обидили и са му говорили лошо за майка му не ще да ги види никога повече. Но въпреки това много се е натоварило от приказките им и все още споменава случилото се, макар че мина седмица от тогава. Още тогава категорично демонстрира неприязън към баба си, дядо си, чичо и чинка, пред баща си не ми каза защо е толкова сърдит. Изчака да останем насаме и тогава си сподели какво му се е случило. С изумление разбрах, че и децата на 14г. и 19г. също са говорили срещу мен и той се разсърди и на тях и иска да върне играчката която взе от батко си и вече изобщо не играе с нея, а я е приготвил до вратата.Сигурно знаят че може да травмират детето, но едва ли ги интересува. За тях беше важно да повтаря името на дядото буква по буква и да не се дърпа когато искат да го понамачкат и целуват и др. от сорта. Имам чувството че го възприемат като играчка, която трябва да ги забавлява. Ако зависи от мойто желание изобщо няма да има допирни точки с тях, но не исках заради моите негативни чувства да го лишавам от баща му и роднините по бащина линия и направих най-голямата грешка в живота си като се съгласих да му сменим името, за да угодим на егото на дядото. Бащата ме заплаши, че ако не се съглася ще се разведем и няма да има никакви допирни точки между него и детето. Реших, че ако можеше да избира детето би избрало да има баща и се съгласих. Обаче те вместо да уважат жеста който направих съвсем се оляха. Преди година открих, че са казали на комшиите си че детето се казва Костадин. На едно събиране, роднини от страната на етърва ми питаха малкия как се казва и мойта свекърва побърза преди него да отговори, че се казвал Костадин, и то при положение че аз съм там. Оня ден пък бях на метър от брата на мъжа ми, а той пита баща си къде е Костадин. А после детето каза че така са го нарекли същия ден в мое отсъствие. Явно се заяждат с мен и не се интересуват какво причиняват на детето. Иначе на думи му обясняват колко много го обичали. Детето не иска да стъпи повече там, аз също не искам.

В някой друг случай, бих те посъветвала да поговориш с тях, но след всичко описано съм сигурна, че няма никакъв смисъл.
Само не ми е ясно, тия хора наистина ли не осъзнават, че в цялата ситуация те могат да загубят много повече от теб. Дреме ти на шапката за някакви безмозъчни безкръвни роднини, които днес са ти роднини утре може да не са ти повече. Но пък те може да се лишат от обичта на собственото си внуче, и най-вероятно ще го направят. Жалко за детенцето само. Дано по-скоро оздравее, пък другото ще го преживее някак си. Любовта на мама е най-важна от всичко...

Джиджо, на колко годинки е синчето ти? Струва ми се доста зряло дете, което може само да те радва. Не мисля, че ще го лишиш от кой знае какво, ако го отделиш от тях. Баща му си му е баща, ама разните стринки и чичовци може и да ги няма и не е кой знае какво.  Дори мисля, че ще се чувства по-добре, защото те в момента с това поведение само го натоварват психически. Просто мозъкът ми не го побира защо ще му казват, че ще живее с тях, а не с теб.
И аз споделям мнението на Джиджи, че няма смисъл от разговори, а и сега най-важното е зравословното му състояние да се оправи, пък на другите им тегли една... наум и просто гледай той и ти да не сте около тях колкото е възможно.

Здр. Джиджо... мислех, че аз имам проблем... Имам позната, която за да запази детето си /мъжа и опита насила да го отвлече/ се скри в едно село за 3 месеца докато му минат мераците. Не казвам, че трябва да направиш същото. Но както си преценила и когато си го родила - най-важното е детето. Нямам дете и сигурно всеки съвет би звучал кухо, но ако имаш възможност заминете със сина ти за някъде, дори и за седмица... Според мен ти трябва малко време да се дръпнеш от ситуацията и да измислиш как точно да се справиш с тези хора. Другото, което ми направи впечатление е, че сина ти явно си е изградил правилна преценка за нещата и просто те е информирал защо е разстроен. Не знам колко е голям, но ... защо не го оставиш той да решава иска ли да ходи при тях или не. И кога, ако иска... А за баща му, аз мисля че трябва двамата да си поговорят или поне да опитат.

Здравейте, момичета! Медуна не мисля, че това че нямаш дете прави мнението ти по-малко ценно от това на хората с деца. Но от сърце ти желая скоро да имаш и такава гледна точка. Синът ми ще навърши 4г. след 35 дни, но наистина реакцията му в ситуацията е някак зряла за възрастта му на фона на поведението на възрастните. Наистина ще се съобразя с желанието му да ги види или не, но вероятно след 20 дена няма да имаме избор, защото ще цъфнат у нас на море и не знам как ще се чувства детето. Когато казах на мъжа ми че тази година не сме за гости в предвид проблема който имаме с детето той ми отговори че хората си били в правото си ?!?!!!. Ядосах се казах че изобщо не са в правото си и че аз на тяхно място никога не бих си помислила да ходя на гости при хора които са в ситуация като нашата, защото гостите малко или много са ангажимент, а в такива моменти на никой не му е до гости. Съответно той каза че няма да им каже нищо, така че очаквам включване през август, освен ако междувременно не се осъзнаят. Детето категорично заяви, че не иска да вижда никой от тях, защото говорят лоши неща и посочи с кои хора иска да общува и смята за свое семейство, като подчерта че тези хора не му говорят лоши неща за никого и затова му е приятно с тях. Иначе когато уточним в коя клиника ще се консултираме и съответно съберем сумата действително ще има период от време в който с детето ще сме сами и надалеч от всички. сега се сещам, че когато детето беше на около 2г. ме попита нещо странно, но тогава една приятелка ми каза че децата си измислят разни неща....Пита ме: "Мамо, ако нещо се случи с теб и те няма кой ще се грижи за мен?". Сега виждам въпроса му в нова светлина и се питам дали някой в случая обаче трябва да е бил баща му не му е разправял и тогава някакви глупости. А уж всички на думи мнооого го обичат. Желая на всички, които имат проблеми с роднините на половинките си, да имат свестни половинки, които да са наясно кой е човека до тях и какво да правят с "доброжелателите".

Боже, каква наглост! Направо съм безмълвна....сега и на гости ще трябва да ги търпиш!

Накрая няма да се учудя, ако обвинят теб за нежеланието на детето да ги вижда. Ще кажат "тя го настройва". Подготви се и за такъв сценарий....

Боже, божееее какви хора, жени, майки ... Не ги разбирам тези жени! Нали и те са майки, нали и те са хора, какво искат от нас? Защо го правят, на кого?!Исках отново да се оплача и аз, но пред това, което сподели Dji-djo моето е направо бебешко оплакване  Съчувствам ти

Dji-djo не е лесно да се дават съвети. А и знам, този съвет, който ще ти дам колко е труден за изпълнение. Една приятелка, според мен страхотна, усмихната, лъчезарна, мила и внимателна, с две деца убеди мъжа си да се преместят в друг град да живеят. От този момент свекърва и започна атаки по целия фронт: тя каква е лоша майка, каква е лоша съпруга ... и всякакви такива. Естествено сина и се подведе по нея. Приятелката ми обаче твърдо заяви, че има мъж и деца и с тях няма да се разделя, а свекървата била бонус към сделката , а не тежест, защото тежести в тези сделка не и трябвали. Стана скандал, разбира се, но приятелката ми не отстъпи.  Сега е това, което тя поиска - живеят в друг град и идват на гости при свекървата. И двете пазят благопристойно поведение. Аз я попитах как издържа ... а тя ми отговори: Трябва да си артистка, важното е да постигнеш своето. Така че съвета ми е: така и така ще ти дойдат на гости, спомени на мъжа си, че ви е нужна всякаква подкрепа... И, ако можеш ги оставяй по-рядко с детето. Убедена съм, че си напрегната и направо ти идва да ги убиеш. Мъжа ти едва ли му е безразлично, сигурна съм, че и той се притеснява за детето - може би има нужда от подкрепа. Но, ако вие сте нервни, детето също ще е притеснено. Така че направи се на артистка, изтърпи ги ... и не забравяй, че си много по-добре от онези жени, на които им се налага да търпят такива неща постоянно. 

За съжаление тук май наистина този съвет няма да помогне. Проблема не е в това, че майката трябва да ги изтърпи. Проблема е че те говорят на детето неща, които го разстройват и то не иска да контактува с тях. Как да обясниш на едно дете, че трябва да се направи на артист и да не обръща внимание?

О, аз говорех за теб ... ти не се ядосвай. Явно детето си има собствено мнение - и то правилно... 
Трудно е да се дават правилни съвети - особено от неспециалист.  Може би семеен консултант ... но това изисква много пари.  за това и преди време не потърсих такъв.
Все пак продължавай да пишеш - може да има някой, който се е преборил с такъв проблем. Стискам палци да намерите разрешение на проблема заедно с мъжа ти ... Въпреки, че съдейки по моя опит - това е мисия невъзможна.

Медуна, преди 2г. наистина търсих мнение от специалист. Препращаха ме тук там до вратата на някаква организация която уж решаваше такива случаи и уж щяха да се обадят, ама не се обадиха. Тогава пък детето ме попита: "Мамо когато се случи нещо с теб мен кой ще ме гледа". Беше само на 2г. и реших че такъв въпрос не е присъщ на въображението на 2г. дете. Освен това съм чувала как мъжа ми му говореше колко мрази моите родители и не иска да ходи при тях, говорил е и за мен. Освен това е забранил майка ми да гледа детето в къщи, дори когато е болно и не ходи на градина, дори да е студена зима. А когато правихме ремонт, живяхме 4м. у нашите, на тяхна издръжка и те работеха по апартамента, хранеха и пояха майстора, баща ми купуваше някои от материалите, дадоха ни 600 лв за бои, 100-на за контакти, още толкова за батериата на мивката в кухнята, стъргаха от старата боя и варта стени и тавани, лакираха врати и прозорци, баща ми изнасуще строителните боклуци, майка ми чистеше мръсотията /заради алергията аз не можех да участвам в това/, а в почивните си дни той ходеше при неговите родители, моите родители не му пречеха. Сега толкова открито и гадно е заявил неприязънта си, че преди около 7-8 м. детето хнана майка ми за ръка, когата седеше на стол в кухнята, тъй като мъжа ми беше в хола, заведе я при него и каза: Тате запознай се с баба. А веднъж когато тя мина през къщи само за да остави нещо и стоеше до вратата, мъжа ми се върна внезапно от работа, а детенцето побърза да го успокои, че баба току-що е дошла само да остави нещо на мама, не е влизала в къщи и си тръгва. Толкова ми стана болно за това което причиняваме на детенцето. Но в същото време когато бях с пневмония през зимата и бяхме у нашите /защото мъжа ми каза че ако искам да се лекувам в смисъл да имам възможност да си почивам повече да отидем там/ след една седмица детето вече много тъгуваше за баща си, за дома си, плачеше обуто и облечено пред вратата, ядосваше се на баба си и дядо си и едвам издържа да ми приключи лечението. Тази година заради проблемите с детската градина пробвах да го заведа при детски психолог, защото детето на приятелката ми - приятелче на Кике също с проблема "детска градина" всъщност се повлия добре от психолога, но за Константин двата пъти когато ходихме това беше допълнителен стрес и се отказах. Хем да давам пари, хем да травмирам детето - не беше добра идея в нашия случай. Решение на проблема едва ли ще намерим още по-малко заедно с мъжа ми, защото той е част от проблема. Ако си тежеше на мястото, вече е на 42г. щеше да осъзнае че има две семейства - това в което е израстнал и това което е създал и че не трябва да допуска първото да се намесва в живота на второто, но е тъкмо обратното. Доколкото разбирам и ти се сблъскваш с подобен мъжки фактор. В моя случай след 7г. брак и почти 4г. откакто смених името на детето, за да му дам възможност да живее с баща си, да го познава изобщо /защото мъжа ми постави така ситуацията с името/, да познава близките на баща си и въобще да му дам шанс да живее в "нормално" семейство, разбрах че някой хора са до такава степен обвързани с модела на живот и отношения от детството, че няма нещо на света, което да ги извади от това състояние подобно на зомби. на теб обаче от сърце ти пожелавам да се пребориш с проблема какъвто и да е.

П.П. Деси много съжалявам, че си се отказала да споделиш проблема си. Не би трябвало да смяташ че това което изживяваш ти е по-маловажно от моите проблеми например, защото заслужава точно толкова внимание, колкото всеки друг проблем. 
Желая на всички по-разумни свекърви и мъже, които могат да си подредят приоритетите правилно и в крайна сметка да подкрепят вас и децата които вече са родени и тези, за които все още се борите, но със сигурност ще дойде денят в който ще им сменяте памперсите.