Моят съвет е да не си правиш абсолютно никакви експерименти за обръщане на бебето. Операцията не е кой знае какво и е до нагласа. Според мене минава по-леко от нормалното раждане, е възтановяването малко по-тежко, ама то няма две добрини, пък е и относително по-тежко. Аз си ходех нагоре-надолу, вдигах си бебето и т.н.т.

Честито и от мен на всички именици - живи и здрави!
Някой има ли идея какво да правя с необръщащо се поради малко води бебе (9ти месец)  ? Подозирам, че няма какво, освен да свиквам с мисълта за операция, но все пак...

Ако бебето ти може да се обърне - ще се обърне и без намеси от твоя страна. Ако не може - не може. Наистина /ако изобщо ти е минавала подобна мисъл/ не прави някакви опити в тази насока от прочетено в нета, чуто от познати и приятели и пр. "надеждни източници". Ако все пак се наложи секцио на финала, подкрепям Шаноар, че е въпрос на психическа нагласа как ще мине и как ще го приемеш ти самата. Ако ти е някаква утеха, при мен освен че секциото мина леко и усмихнато, не съм имала и възстановителен период, някакви болки, или момент в който да не съм способна да полагам грижи за малкия

Какъвто и да е начина по който ще гушнеш бебо - да сте живи и здрави двамата е важното! 

 Ванюш, и аз подкрепям горните мнения. Мисля, че е по-добре да си се настроиш психически за секцио, ще е много по-добре за теб, пък ако бебончо се обърне в последния момент, чудесно...
 И също така смятам, въпреки че след петък,дай Боже всичко да е наред, ще мога да ти кажа със сигурност, но от коремните ми операции съдя, че възстановяването е буквално за 5 дни. Ще можеш да си гледаш бебчо. Е, защо пък близките да не те поглезят още малко, като те отменяват с вдигането на тежки туби с вода и торби, а ти само да си гушкаш бебока

И аз бях настроена през цялата бременност, че ще раждам секцио и когато Емо тръгна в 35 седмица беше малък бързо се развиха нещата, но  ме достраша и не се навих за нормално.Сега пак ще съм секцио поне знам какво ме очаква, единствената разлика сега че съм с предна плацента и доколкото разбрах се срязвала първо тя и трябвало да се внимава бебето да не се нагълта с кръв.
Иначе възстановяването и в двата случая си зависи от организма според мен.
Аз утре ще взема резултатите от изследванията дано всичко е наред после ще се отчета.
Чакаме новинките от годгифт и бина дано всичко е минало добре 

Благодаря, момичета!  
То аз "упражненията" си ги правя, докато се опитвам да се наместя в поза за сън, искам или не - въртене ту на ляво, ту на дясно; на четири крака като не мога да дишам... Сериозно, някакви акробатики не мисля (пък и май няма да мога) да правя. По-скоро ме притесниха водите, но и това май никак не се влияе  
А на операцията не ми харесва най вече прословутия възстановителен период, защото се надявах да се справям без чужда помощ... Но щом има случаи, в които и секциото не ви спира сами да си гледате бебоците, ще се надявам и моят да е такъв  
Милен_ка, стискам палци за добри резултати.
Didon, много щастлив петък пожелавам и само хубави новини! 

Ако това ще те успокои, то нека добавя че и аз не смятам че съм имала възстановителен период-освен лежането в реанимация за една нощ. От там на сетне съм си ходила, вдигала бебето и се изкъпах на другия ден. Вярно че на части защото пазех раната, но се измих и си отдъхнах-раждах август И друго се сетих-аз не съм вземала обезболяващи защото не ме болеше.
Освен това съвета, който дават от родилното да не вдигаш в началото нищо по-тежко от бебето, лично на мен ми хареса.

Освен това съвета, който дават от родилното да не вдигаш в началото нищо по-тежко от бебето, лично на мен ми хареса.

И на меееееен 

Ако това ще те успокои

Успокоява ме, да 

Освен това съвета, който дават от родилното да не вдигаш в началото нищо по-тежко от бебето, лично на мен ми хареса.

Е, то в това имаме поне девет месеца опит повечето, но сигурно и други неудобства ще има - честото ставане да го нагледаш и т.н.... Ох, я стига черни мисли - явно не толкова страшно! 

vanyush, в коя седмица си? Аз бях с намалени води от 33 г.с. и пиех лекарства и често посещение при АГ.

37-мата приключи днес - нищо не ми споменаха за лекарства, само че няма как да се обърне с толкова малко води 

Е, при теб вероятно е физиологичното намаляване на водите преди раждане.

Ами дано... все си мисля, че нямаше просто да ме пратят да си ходя, ако имаше проблем  . Ще потърпя до другата седмица и пак ще питам като ходя за тоновете - дано само до догава да не ги изпаря съвсем тези води от много мислене 

vanyush, мойто бебче се обърна в средата на деветия месец. Бяха ми казали да ходя на "4 крака", е аз не ходих така ама търках банята в тази поза . Това в кръга на шегата. Незнам дали е било от позата или просто е успяла да се обърне, но двете неща съвпаднаха като време .
Някой някъде беше пуснал едни упражнения. Незнам дали вършат работа, ама и в момента не мога да се сетя коя мама беше. Дано се включи и да ги покаже пак .

Успех на всички на финалната права. Момичета пожелавам ви леко раждане и една хубава и вълнуваща среща с бебчетата.

Момичета, да ви кажа, много се изненадвам напоследък в градския транспорт.В трамвая младите момичета, дори тези към 30 години, и особено мъжете, автоматично се обръщат към прозореца, все едно не виждат  .
Стават и отстъпват място единствено жените на средна възраст, винаги са много мили, правят място.

При вас как е?

Момичета, да ви кажа, много се изненадвам напоследък в градския транспорт.В трамвая младите момичета, дори тези към 30 години, и особено мъжете, автоматично се обръщат към прозореца, все едно не виждат  .
Стават и отстъпват място единствено жените на средна възраст, винаги са много мили, правят място.

При вас как е?

Същото!
Мен даже преди две,три седмици ме разреваха в метрото. Аз си се бях подпряла и наистина много ми тежеше...Гледам в земята, сякаш на мен трябва да ми е неудобно. По едно време жена на средна възраст, която също беше права се обърна към едни младежи и ги накара да станат ,за да седна аз...Е, тогава се разревах...честно...

Ха, на мен най-редовно не ми ставаха, вероятно, защотото имах малък корем и не се знае дали не съм просто дебела. Но, веднъж една бременна мацка, като тръгна да слиза ме повика на мястото си. Е, правете си изводи!
Като се докопвах до седалка само чаках някой да ми каже да стане да седне някоя бабка, но не би. Малеее, патокът Дъфи в действие! Явно личало си е...

И моят опит е сходен... Бях направо шокирана, че не само никой не става, ами на самата спирка още, без притеснение ме избутват да не мога да се кача първа - чакала съм втори и трети автобус, за да мога да се кача изобщо. Вътре - още по-зле, ще ме прегазят да не ги изпреваря. Е, аз естествено не съм се натискала много-много, то може ли и с този корем да се забуташ  . Веднъж един мъж дойде да ме пита защо никой не бил ставал  . И аз едва издържах да не ревна или да не се развикам...
До там се стигна, че действително взех да се засрамвам някой като вземе, че стане и веднъж дори отказах преди да се усетя какво правя  
Тъжна история, не знам накъде вървим като народ, но определено посоката не ми харесва

ПП Tucy, благодаря - ще разчитам политиката на ненамеса да даде резултат и при мен. Е, може малко да почистя профилактично 

Съвсем е озверял народът...

Няма ли специални места за бременни и инвалиди в предната част на превозните средства?

Ако се возех в обществения транспорт, аз бих застанала сред автобуса/влака и бих попитала любезно и на висок глас дали някой ще бъде така добър да ми отстъпи място. Не знам колко ще ми трае ентусиазмът за такива социални експерименти, но не бих се срамувала изобщо.

Има такива места, но са отдавна заети от всички останали пътници!
Ще попиташ, ама най-много някой абориген да ти скочи на бой  Недей по-добре
Разсмяхте ме с тези автобуси, рядко се возя, дори бих казала, че не се возя, но като започне много да ми личи, на мен също ще ми е интересно