Ми да се включа и аз - минала веднъж по този път.
Когато раждах сина ми в далечната 1998г.,ми сложиха само местна упойка .След доста напъни от моя страна ,акушерката каза че така няма да стане и ще ме реже,щях да падна като видях ножиците и днес всичко си спомням с подробности.Беше първа пролет като влезнах да раждам и докторите естествено празнуваха и хич не им беше до родилки .Мен ме изроди акушерката ,тя ме сряза и тя ме заши ,доктора само дойде накрая да види дали всичко е минало.
Да се надявам ,че от тогава нещата са се променили ,но пък и в никой случай няма да отида да раждам в същата болница.Няма да забравя и първите думи които казах на майка ми "Никога повече не искам да раждам".
За мен раждането тогава беше кошмар ,но е вярно също че когато прегърнеш бебчето си всичко избледнява -не мога да кажа че се забравя ,няма как да забравя просто.Имах 12 вътрешни и 8 външни шева,няма да ви казвам как усещах и шиенето  
Иначе много бързо се възстанових ,на втория месец бях същото момиче от преди да забременея.
И ако може едно въпросче от кога и с какъв крем се мажете против стрии .Моля ви споделете.

А това албумче къде и как може да го видя 

И ако може едно въпросче от кога и с какъв крем се мажете против стрии .Моля ви споделете.

Аз започнах да си мажа първо гърдите, защото те растяха с доста по-бързи темпове - може би от втория месец още, а корема чак след 4-ти месец, защото до тогава нямаше никакъв растеж, следователно и кожата не се разтяга. Взех си крем, който е специално за бременни, но после прочетох, че и бебешко олио върши същата работа, но е значително по-евтино.

tucy, в България ли си раждала?

Да. Раждах в България. Може и да няма право една акушерка да извърши тази процедура, но да си кажа честно се радвам, тъй като моята бебка хем голяма се роди (4,050), хем по думите на акушерката е била с ръцете пред лицето. Ако не беше срязала си представям и отвън какво щеше да е положението. Доктора като ме видя направо се хвана за главата. Като резултат бая вътрешни и външни шевове. Направо се схванах на магарето, краката ми трепереха чак - толкова бяха изтръпнали.

...Няма да забравя и първите думи които казах на майка ми "Никога повече не искам да раждам"
За мен раждането тогава беше кошмар ,но е вярно също че когато прегърнеш бебчето си всичко избледнява -не мога да кажа че се забравя ,няма как да забравя просто.Имах 12 вътрешни и 8 външни шева,няма да ви казвам как усещах и шиенето ...

Аз пък казах, че близките три-четири години второ няма да има. И следващото ще е секцио, никакво нормално раждане вече. И аз усещах как ме шие доктора. Е сега вече това е отминал и бегъл спомен.

Аз се мажа от скоро с лосион за тяло. Мисля като го свърша да си взема бебешко олио   Започнах да мажа когато почна  да ме сърби кожата около корема и от страни.
Да ви питам и аз боли ли ви кръста около тазобедрените кости... на моменти така ме боли при повече ходене или когато се застоя повече време седнала. Какво правите в такива ситуации? Моята работа е свързана по скоро със стоенето седнала,а сега и колежките са ме отменили от някои неща и още повече стоя ( е гледам поне на час да ставам и да се разхождам,но за 8часа са си малко). Имате ли киселини? От два дни имам като в началото упорити и много от сутринта нормално ли е за моите седмици?
Леко раждане на тези на които им предстои скоро на другите леки меесеци! Гуш  

Въъъъх..интересно, но и страшничко споделяте  

като четеш за преживяванията на другите ти се струва по-страшно, отколкото е, спокойно. мойте шевове почти не съм ги усетила, придърпват от време на време, но нищо сериозно. хемороидите ми бяха по-големия проблем, така че тези, които няма да са секцио пригответе си някакви неща за тях след раждането - мен ми помогнаха промивки с масло от чаено дърво, такова имах в къщи, то е антисептик и помага и за епизиотомията. успех ви желая, дано да родите по начина, който вие искате.

бжи, аз бях така с кръста и гърба. на мен ми помагаха едни пилатес упражнения за бременни, които са като цяло упражнения за разтягане и укрепване на мускулатурата на гърба. не ги правех постоянно, но когато успеех да си надвия мързела наистина даваха резултат - можех да си изкарам деня без болка. другото, което ми помагаше е лед или нещо студено на мястото, което те боли, както и не-безизвестния в този форум алга сан гел, много е добър и може да се ползва при бременност. като отидох в последните месеци на физиотерапевт тук в англия, ми дадоха един ластичен колан да нося - той ти обхваща целия корем - от под гърдите до срамната кост и подкрепя гърба, отнема част от тежестта и напрежението. не зная дали ги има в бг, сигурно има нещо подобно. за ходене е ок, не съм сигурна какво може да ти помогне за седенето, мене то ме убиваше. другото, което открих е, че тези големите топки са хипер удобни и можеш ако не на работа, то поне в къщи да стоиш на такава, а и помагало за раждането. аз не си взех когато му беше времето и много съжалявам, така че ако можете да си намерите, мисля че си струва

Цитат на: Rejna в Юни 07, 2011, 09:59:44 am

Въъъъх..интересно, но и страшничко споделяте  

като четеш за преживяванията на другите ти се струва по-страшно, отколкото е, спокойно. мойте шевове почти не съм ги усетила, придърпват от време на време, но нищо сериозно. хемороидите ми бяха по-големия проблем, така че тези, които няма да са секцио пригответе си някакви неща за тях след раждането - мен ми помогнаха промивки с масло от чаено дърво, такова имах в къщи, то е антисептик и помага и за епизиотомията. успех ви желая, дано да родите по начина, който вие искате.

Споделям казаното от Елена едно към едно. Епизиотомията ми беше най-големият страх преди да родя...След самото раждане нито веднъж не съм усетила болка от епизиотомията, зарастна супер бързо, даже в началото не знаех дали е от ляво или от дясно... Най-гадното бяха хемороидите  На мен в болницата ми дадоха кремове, но поне месец и половина не можах да се оттърва от тях 

Не се плашете, всяко раждане си е индивидуално и изобщо не е нужно това да се случва на всички. Успех

Дам всяко раждане е индивидуално , не се плашете мислете оптимистично че вашето ще е лесно  и бързо
Мама е родила 4 деца , първото трудно, второто лесно , третото трудно , четвъртото трудно така че нищо не се знае.
Аз съм много притеснена днес сутринта на гладно си измерих кръвна захар-15. Дано е нещо временно защото ако започнат много да ми се вдигат захарите може да вляза пак в болницата ,а няма кой да гледа Емчо пък и не искам да го оставям на никой.Стискайте ми палци !

Милен_ка , дано се оправи кръвната ти захар .

Аз някак си не мога да осъзная ,че идва и моя ред  и то съвсем скоро .

Не мога да повярвам ,че стигнах до тук  и че съвсем скоро живота коренно ще ни се промени .
Да не говорим роднините в каква треска са- казах им да спрат да ми звъняят и да  питат дали съм добре  по  няколко пъти на ден - най-вече майка ми и свеки .

Видях се и с д-р Начев   - ТСХ каза ,че е идеално  .Обясни ми с каква доза да продължа, на каква да мина след раждане,как да приемам тироксина, ако кърмя  и пожела леко  раждане.

Днес бях при докотор Сигридов   . Хапнах си бонбонче - които днес е черпил с Мерси , да му благодаря и аз - много вкусно ни беше с  бебо.

Мъника изглежда наред  -3 ,200 кг .Аз  очаквах да сме по -дебелички  -в началото  вървяхме доста  по едри  за седмиците .
Но доктора каза  , че бебето  е добре охранено  , едро  , оформено и  развито  за седмиците си . Така, че дори и да тръгна да раждам всеки момент ,няма от какво да се притеснявам. Единствено бъбречетата преди бяха малко уголемени ,но док каза ,че са се "свили"  , а нали след раждането ще ги видят как са.

Изследванията ми от преди седмица са добре -чисти микробиология и урина, добра ПКК  , хемоглобин -113 , но пия желязо за още няколко дни и за раждането каза ,че ще е добре.

И той каза, че колкото по-близо до термин изчакаме с операцията, ще е  още по-добре за развитието на човечето.
 Само бебо да не тръгне сам да си избира дата   и по спешност  да стане  -знам ли пустия херпес дали няма да реши да се "обади" точно тогава.
Та така-въпреки , че ми тежи  вече многоооо и искам да се  гушнем  - ще  чакаме , ще ме наблюдават и ще решим за дата . Май само аз съм такава без дата засега    

Аз някак си не мога да осъзная ,че идва и моя ред  и то съвсем скоро .

Не мога да повярвам ,че стигнах до тук  и че съвсем скоро живота коренно ще ни се промени .

На мен от няколко дни точно това ми е в главата - гледам легълцата, кошчетата, приготвени, чакат малките човечета и си мисля какъв ли ще е животът ни след тяхната поява. Мъжът ми смята, че след няколко месеца няма и да си спомняме какво сме правили и как сме живели преди децата.

Утре смятам да ходя да си избирам дата за секцио и не мога и не мога да реша на коя дата да е - все ми е чудно как избирам аз, а не те. Терминът по принцип ми е 17 юли, смятате ли че 30 юни - 1 юли е късно за близнаци?
И още нещо да попитам - от няколко дни имам менструални болки, но корема ми не се стяга - дали е нормално /утре естествено ще питам док./?

Веси същите мисли се въртят и в моята глава, и аз през час ходя в бебешката стая и люлея кошчето и разхождам празната количка и някак не мога да си представя какво ще е като се напълнят  и как всичко ще се промени изцяло.
А за датата на секциото нека Александров да каже, нали при него ще си? Аз съм за 5-ти за сега, ако влезеш на 1-ви или 2-ри даже ще се засечем.

Ейле, контракции имаш и според мен.

Да ви кажа, че си представях раждането по-страшно. 

Наистина много се променя живота. Аз го осъзнах в болницата след като родих и ми се прииска да слезна да си взема една кока-кола, а бебето в стаята ми, не можеш да го оставиш. И така за първи път през живота си се почувтвах „вързана“ и същевременно гузна, че това ме дразни.

  Ето още един плюс бебето да не е нон стоп с майката в болницата !
Аз слизах до кафето за разни неща за ядене, че храната в МД е разкошна ! 

Апропо, и аз си представях раждането много по-страшно...хем моето не беше леко.

След секциото си засичах 30 минути ставане, отиване до таолетна и лягане  . Дори си имах план в колко да отида 00. Обажда се една приятелка да ме пита за някакви неща в един плик и й казвам да чака, че не ми е ред да ставам. Толкоз ме дърпаше. По едно време се чудех дали нещо не е наред.

Мъжът ми смята, че след няколко месеца няма и да си спомняме какво сме правили и как сме живели преди децата.

Абсолютно вярно! От време на време се питаме точно това, как сме живели без нея
Раждането при всички е индивидуално, не го мислете. Бъдете спокойни и се доверете на лекаря си.
Мен ме бяха наплашили с болка, контракции и т.н. ми доста време бях със силни контракции, нямаше как да ми сложат упойка, е определено не мисля, че е толкова страшно. Да болеше, ми то повечето неща в тоя живот болят. Имах огромното желание да родя нормално, но не било писано.
Колкото и да ги мислите нещата ще се развият както трябва, на финала ще гушкате бебоци и ще се чудите за какво сте се притеснявали

Момичета страхотно е че споделяте опита си - аз лично научавам толкова много само като ви чета!
За някои от нас този момент е още далеч в бъдещето, но ми се стопля сърцето като си помисля че ще настъпи в един момент  
Завиждам ви благородно че вече гушкате своите слънчица! Нямам търпение да дойде този момент и за мен - струва ми се че времето се точи толкова бавно...

привет от нас 
ни сме добре, уж спят....уж слушкат моите мъже, ама все не ми остава време за компа 
най накрая успях да сложа снимките в темичка с най прекрасните детчица 

Деси...аз няма какво толкова да разказвам, защото в последния момент се отказах от ВИПа и бях н 4 етаж в самостоятелна стая, останах доволна....хлебарки не видях чесно казано  ,с персонала в реанимация и на 4 етаж нямах проблеми, всички бяха любезни......единствено неонатология ми подлуди нервички, там ми бяха разправиите... , ама като имам повече време ще разкажа....че сега всеки момент трябва да се себудят младежите, ни сме като аларми през 3 часа 

Mомичета в коя г.с. се ходи на очния преглед за определяне на начина на раждане ако има проблем? Питам защото споменах на лекаря ми от ЖК и той каза, че личната ще ми даде направление, но не беше наясно кога, после прочетох че се прави в 9 месец( ами ако не се устиска дотогава???), защото по-ранните изследвания губели давност, и всеки ли офталмолог може да даде заключение или трябва в специализирана клиника( там часовете в повечето случаи са заети доста напред, а пък направлението важи само един месец). Аз имам документ от самия бараж на ретината, но все пак е отпреди години и сега се замислих, че явно той само няма да е достатъчен, така че ако има някоя мама дето е минала през това моля нека ми пише. Благодаря .

Маринче, точно за неонатологията ми се ще да поразкажеш, че явно бая нерви си потрошила там.