напълно съм съгласна за ходенето на прегледи. аз мисля, че тук ме викат след 6тата седмица. и мисля като се върна в софия да си отида при "мойта" докторка, хем да й покажа какво е сътворила, хем да ме погледне.
сами, че си е изпитание, изпитание си е, затова си мисля като ще ни оставят да раждаме сами, барем ни оставят до края. аз така реагирам на лекарите, защото нямаше никаква нужда точно в този момент да се намесват, тоновете на детето бяха ок, аз нямах някакви проблеми, кървене или нещо, което да налага всички тези интервенции. но карай.
не мисля, че проблема е болката, мисля, че е по-скоро разочерование, защото видях как би могло да бъде, пък накрая стана съвсем различно. но пак си е преживяване, важното е, че бебето беше добре през цялото време и аз се вдигнах сравнително бързо, макар, че първата седмица беше наистина трудна, особено като започнаха контракциите, за да се прибира матката. не се шашкайте, отслабват и после почти не се усещат.
иначе е точно така, колкото сте по-спокойни и нещата вървят както вие искате, толкова по-добре върви самото раждане. ето защо смятам, че лекарите често прецакват нещата - как да си спокоен като си вързана на системи и разни хора ти правят разни неща. както каза една мила жена, консултант по кърмене, лекарите като се намесят и се започват с интервенциите, те не виждат нормално раждане, което ги кара да губят доверие в способността на жените да раждат, а и жените по същия начин, не си имат доверие, че могат да се справят без всички тези интервенции.
моля, не ме разбирайте грешно, има случай, когато се налага намесата на лекари, за да се помогне на майката или на бебето, но в повечето случаи това е леко излишно и само води до ненужни усложнения.
а по повод албума - в snimka.bg е албума на зачатие, ако го нямаш, пиши ми ще ти пиша на лични, че май имаше нещо да не публикуваме линка в темата.