ето ни и нас.
девойката ми спи на корерма (любимата и на двете ни поза) и за реших да ви пиша.
по повод въпроса за раждането ми и раждането в басейн - не помня дали в първия си пост ви писах за това, ако съм, извинете за повторението. но накратко, водите ми изтекоха в 10 вечерта във вторник, в 7 бяхме в болницата, но не ме приеха, защото имах само 3 см разкритие и контракции на 3 мин. предложиха ми няколко варианта - да отидем на разходка или на хотел, близо до болницата (аз отказах да се приберем в къщи). естествено нито едното не направихме, просто защото аз не бях в състояние, та поседяхме в коридора на болницата. през това време за облекчение на болката ползвах машинките с ниско-волтово електричество, не знам дали ги знаете, но мисля, че помагат. с тях изкарах нощта в къщи и до към 10-11 докато вляза в басейна. накрая се скарах с едната акушерка, която продължаваше да ми обяснява как не са ми достатъчно начесто контракциите, без да ме пипне нито веднъж, та ни приеха. влязох под топлия душ за малко, което също облекчава. и след това открих нещото дето ми спаси живота в следващите часове - обогатения кислород, това е газ, който се казва Ентонокс и аз ще се опитам да намеря кой го е измислил, защото е върха. усещате контракциите, но на мен поне ми действаше така, че бях напълно отпусната, абсолютно във връзка със себе си и това много помага за болката. не преминава през плацентата и спира да действа, в момента в който спрете да го дишате. иначе се чувствате като на няколко чаши вино, но в никакъв случай не сте аут, напротив - във всеки един момент знаех какво става и какво аз трябва да правя.
по едно време извиках акушерките, защото почнах да напъвам и тогава влязох в басейна. това е абсолютно блаженство. съжалявам само, че не настоях да вляза по-рано. по принцип след 4-5 см разкритие би трябвало да ви пуснат в басейна, а някъде дори и по-рано. страхотно е във водата, облекчава болката, между контракциите можете да се отпуснете да починете за минута-две, въобще няма стрес и напрежение, че раждате, можете да се движите и да заставате така както ви е удобно. а да си чуете тоновете на детето през водата е един от най-приятните звуци. (тоновете се мерят на 5 мин). трябва ви да има някой с вас (освен разбира се, акушерката), който да ви държи, когато искате само да си лежите, иначе, разбира се в басейна има къде да се хванете. басейна изглежда като голяма джакузи вана. дълбочината е такава, че седнали като сте да ви покрива гърдите. всичко беше прекрасно до момента, в който акушерката не ме извади от басейна и не каза да ходя до тоалетната. контракциите ми отслабнаха и после почти изчезнаха. имах пълно разкритие и тя каза, че ако до 2 часа не родя, ще трябва да ходя в родилно отделение (всичко това се случва в родилен център, там няма доктори, само акушерки). а в басейна можете да ползвате обогатения кислород. при всичкото напъване нищо не стана, аз исках само малко да ме оставят да си почина, защото бях абсолютно изтощена, но тя настояваше да напъвам. казваше ми да се ядосам, пък това ми беше последното на ума. никога не съм била по-далече от това да се ядосам.
свалиха ме в отделението и таман ме сложиха на леглото, за да направят система окситоцин и започнаха контракциите наново. молех ги да ме върнат в басейна, но не би. оттук нататък както се казва онова нещо удари вентилатора... вързаха ме с коланите за слушане на тоновете, направиха ми система, най-накрая ми направиха епидурална, която обаче не хвана. съвсем сериозно няколко часа бях на окситоцин, спирахме го даже, уж с упойка, но всъщност без, чак третия анестезиолог като смени лекарството тогава ме хвана. като резултат в полунощ на следващия ден - сряда с форцепс и след епизиотомия се роди девойката.
няма място за сравнение между двете части на раждането ми и ако имате възможност дълбоко препоръчвам раждане във вода и далеч от системи и лекари. те като се намесят и се започва една низходяща спирала от процедури, които не работят. много съм благодарна, че не завърши със секцио цялата история (това също беше вариант). защото след раждането единственото, което ми позволяваше да се надигна от леглото да си взема бебето бяха силно отслабените ми коремни мускули. нямам нищо против секциото, ние даже си поискахме още преди индуцирането, но тук не можело да си искаме, защото нямало мед показания. една седмица ми трябваше, за да мога да започна да ходя малко по-добре, трудно ми е да сядам и да лежа защото гърба ми е наранен от това, че не ми позволиха да се местя и сменям позите в леглото.
това е от мен, извинете за дългия пост, но не можах по-сбито. ако имате въпроси около раждането във вода с удоволствие бих отговорила, наистина дълбоко го препоръчвам, не зная дали го има в българия, но мисля, че всяка жена трябва да има правото да го изпита. съжалявам само, че не ме оставиха още малко да си я родя във водата, но така ни било писано да стане по трудния начин.
по повод на зърната, тук като ходих на семинар за кърмене, казаха, че няма голям смисъл да ги мажем преди да родим, то е по-скоро за собствено успокоение. а и те сами си пускат едно беличко, както бяхме говорили в предишната тема - жлезите на монтгомъри произвеждат собствен лубрикант. другото, което казаха, че вместо да даваме пари за лансинох можем да ползваме вазелин, същото е. аз с нищо не се мазах, първите дни като ми беше най-болезнено се мажеш с крема, не съм сигурна до колко помогна. имам едно кремче, което е и за бебета и има лавандула и лайка и още нещо в него, доста по-леко е и мисля, че повече ми помага. иначе бебето имаше по устата си коричка от лансиноха. другото, което мисля ми помага е, че оставям зърната да изсъхнат преди да си сложа обратно сутиена. естествено не винаги има възможност, но когато има си се разхождам по зърна. и като се оправихме със засмукването вече нямам никаква нужда от кремове.
успех с раждането и особено с кърменето, разликата е огромна - голям кеф е да не те боли и да не се притесняваш, че идва време да си накърмиш бебето.
още веднъж прощавайте за дългия пост
