Здравейте, момичета.
Дълго време не съм писала, защото преживях две кошмарни седмици. Сега, след като всичко приключи, се посъвзех малко и реших да ви споделя какво ми се случи. Всичко вървеше чудесно. Два дни след като се видя плоден сак, получих съвсем слабо зацапване. Само че аз съм си наплашена от такива работи и веднага се изстрелях в клиниката. Прегледаха ме и ме сложиха на системи. Зацапването спря веднага, но останах четири дни. Прибрах се вкъщи и два дни по-късно усетих болка и напрежение в корема като преди цикъл. Видях, че по бикините ми има малко кафеникаво петънце. Казах на мъжа ми, че тръгваме за клиниката и влязох в тоалетната. В следващия момент започнах да кървя. Не можех да повярвам, че ми се случва. Беше си яркочервена кръв и капеше на пода. Плаках през целия път до клиниката. Бях сигурна, че съм изгубила бебето. Прегледаха ме и за мое учудване видяха плодния сак + сърдечна дейност + хематом. Хайде пак на системи. Само че този път продължих да кървя. На втория ден по време на преглед док. каза, че нещо не й харесва и иска да се консултира с друг колега. Гледаха ме трима лекари - няма сърдечна дейност. Отново се наревах едно хубаво и не ми оставаше нищо друго, освен да чакам. Междувременно кървенето спря. Изписаха ме с уговорката, ако прокървя, да се върна пак. Това се случи в сряда. Оттогава досега през ден ходих на преглед до днес. Не прокървих повече. Днес взехме окончателно решение и след абразио тази сутрин, вече съм си вкъщи. След като плаках безутешно близо седмица, осъзнавайки накъде вървят нещата, но отказвайки да повярвам, сега съм по-добре. Сякаш ми олекна малко. Чакам да ми дойде следващия цикъл и продължаваме смело напред! Само малко сме объркани с какво точно да продължим, но със сигурност скоро ще действаме отново. Направих всичко, което можех да направя, но има неща, които просто не зависят от усилията ни. За съжаление за мен приказката свърши, но се надявам много, че ще има друга - по-хубава...
На всички вас пожелавам успешни процедури и много борбеност!