Ами то няма как вече,милички мои-примирих се ,че ще чакам ,и го ударихме през просото пък да става каквото ще
.Вече не мисля за нищо.Радваме се на живота и на моментите ,в които сме заедно и това е.Няма да умираме я
. Този месец съм решила да си почина психически,но не и физически
.Не очаквам нищо и съм спокойна. Много цунки сладуранки
. Стискам палчета поне при вас всичко да е наред
.