Аз вече съм трансферирана
Опънах нервите на Док до краен предел, не бях пишкала повече от 6 часа, преди това бях пила айрян, вода......е, да, ама не - борба около 10 мин. да фиксира джаджите, натискане.....матката ми се била изместила наляво, защото от пиене на вода до това да ми се пишкало имало разлика....
Накрая фиксираха - поиска катетъра от Криси и беше готов за секунди
Излезе сърдит
, акушерката/ високото момиче с очилата/ ми намига - нали ги сложи точно както трябва на мястото им
После горе отивам и д-р Шевкетова
ми каза, че д-ра казал да ми каже, че това не е така / бях направила един коментар долу на трансфера/, ами са си много хубави .....аз
викам - как е запомнил като беше ядосан , тя -ааа, не всичко помни
......минало му е
Всичко това го отдавам и на адреналина последното денонощие и половина - бях се стегнала психически и физически
Същия ден сутринта една интернистка много ме ядоса в болницата, когато трябваше да ме изпишат, разкарва ме през 5-6 етажа, прави коментари за изследванията, въпреки че и казвам че съм натъпкана с лекарства и нормално да има отклонения.
Горе в отделението въпреки, че отидох доста рано и бях първа, старшата сестра почна да привиква бабите и дядовците....Появи се лекарката от вечерта каза, че трябва да тръгвам и да ме изписват първо мен, но кой ти чува....После се върна - ти още ли си тук - направи промивки, свали превръзка, прегледа ме и тръгнах
Тъкмо излизам и ми се обаждат, че днес ще има трансфер .....уговорихме часа, че аз до под кривата круша - некъпана, несресана, мъжа ми не може да идва с мен, аз направих разчет с автобусите
После вечерта на трансфера пък аз изнервих доктора, но вече ако трябва да бъда честна не ми и пукаше, кой, що , какво - щях да правя каквото ми кажат, дори и да ме върнат за още вода да пия...сърцето ми спеше
И при мен понеже беше тръгнало.... мъжа ми се обажда, аз - не тръгвай имам шанс аз автобус....качвам се на такси и изпускам последния автобус за обратно
.....мъжа ми се обажда, че тръгвал, аз - стой сега ще видя за влак, отивам вече само нощни влакове най-рано след два часа
Изядох здраво навикване и с право, той щеше по-бързо да дойде....Аз обратно се отправих на изхода на София, че да не прекосява целия град
Най-накрая се кротнах в едно ОМV и след 20 минути ме прибраха
....знам, че съм луда
, но все си повтарям, че писано ли ми е давене, нама как да се обеся