Инке, бързо да оздравяване и възстановяване на цялата фамилия!
Оххх, мислех си дали да споделя какво ми се случи днес,
но написаното от теб ме провокира някак си!
Аз не обичам да им дават каквото и да било без да ме питат,
както аз самата винаги питам родител, ако дете пожелае солета,
защото аз друго не нося!Та...
Почти всеки ден ходим в едно магазинче до нас за солетки
и други дребни неща за вкъщи!Момичетата на касата и момчетата
който обслужват ни познават и все закачат Митака, знаят какво му взимам!
И понякога дори с поглед се разбираме дали днес е деня за Барни или само солетки,
съответно давам черна торбичка за да сложат без той да види,
ако има нещо за което не е сега момента.
Та днес пред мен един дядо, вече минал през касата като видя Митака
се върна и поиска едно малко шоколадче, и в мига в който се опитах да допусна,
че е за него той вече го държеше в ръцете си сияещ!
Ох груба бях, казах му че е трябвало да ме попита преди това
и че как да му обясня на детето, че от непознати не се взима нищо!
Извини ми се, и така усмихнат си тръгна!
После продавачката ми каза, че е постоянен клиент и винаги прави така...
Много кофти ми стана, но мисля че съм права, може този малък жест
да е порив по изгубено дете, недай Боже!Или човека просто е самотен
и така прави, но аз прибрах шоколада и много говорих после ...
Обясних му на Митака, че независимо колко мил е този човек,
аз решавам дали той трябва да приеме и преди да посегне трябва да ме попита!
Защото от усмивката, милия тон до чудовищата има само една крачка
и дано никога, никога не се сучва онова от което се страхуваме!