Боби, както вече казах -
аз не искам да се носи наказателна отговорност за това, че си родил у вас си, а за това да се поставя животът на деца в риск /независимо кога, къде и по какъв повод/, когато това
доказано се прави съзнателно. /има винаги вариант да си родиш неасистирано не по своя воля, не говорим за това/
В момента има законова вратичка и същата трябва да се затвори, за да се минимизират сакатлъците, заради разни както правилно ги нарече "моди".Когато живееш в държава, в която по обективни причини за момента раждането у вас - не може да ти бъде асистирано от някой дето има хабер какво да прави при проблеми с новороденото и въпреки това, нарочно и съвсем планирано раждаш така - значи ти съзнателно поставяш в риск живота му. И просто няма да си раждаш у вас, с планировки и гурота и н'ам какво си, ами ще си избереш болница, която да ти покрива високите критерии. Ти като родилка - можеш да си умреш от следродилни усложнения у вас си, щом това са ти убежденията, да откажеш медицинска помощ щом нямаш вяра на лекари - твоя воля. Само че, щом не живееш в джунглата - чак толкова безкрайни права върху живота на детето си не следва да имаш. И понеже здравната система не можела да ти осигури за бебето /не за теб/ реанимационен екип със съответната апаратура в хола, докато раждаш в кухнята - това не следва да бъде достатъчно основание да умират здрави, доносени деца, заради нечия прищявка. Както неведнъж казах - родителите им да си умират както си искат - не им се бъркам, нито ме интересуват.
В крайна сметка - живеем в организирани общества с някакви все пак правила и закони, точно за да не си прави всеки каквото си иска и му щукне, че е най-правилно и от това да страда най-беззащитната част на това общество.
Ако правото на личен избор е толкова безкрайно и поемането на отговорност за същия избор се състои в думите: "аз си поемам отговорността" и толкова...ами съжалявам, ама значи правила никакви и за нищо не трябва да има, понеже на всеки от нас така за нещо си, му се ограничават свободата и личния избор.
Ами аз например, може да съм дълбоко убедена, че на три големи уискита шофирам толкова перфектно и безопасно колкото и без тях, понеже нося ня пиене. Може целият свят да ме затрупа с медицински статиски, доказващи обратното и аз да не им вярвам и да не ги приемам - понеже си е мое право да не вярвам на такива неща. И по този въпрос си имам лично мнение. И понеже си е мое правото на избор, мога да си се кача в колата солидно почерпена, да си метна детето на задната седалка без столче, да се шибна челно в друга кола, да избия пътниците в нея и собственото си дете и да твърдя, че абсолютно същото можело да се случи, ако не бях седнала зад волана пила. Факт, може да се случи, въпросът е кога е по-вероятно да се случи, ако съм пила, или ако не съм?
Ма имало по-малък шанс да стане така, ако бях трезва? Ма имало било закон, който забранявал да карам натряскана? Ама аз не вярвам на статистики бе и на медици и на изследвания в областта - това си е моето право на избор и никой не може да ми го ограничава, ако следвам логиката на тези с неасистираните домашни раждания. И хич не ми дреме "какво било доказано в практиката", щото си е мое право да не приемам доказателства от източници, които не ме кефят мен лично. Въпрос на лични убеждения, които са неприкосновени нали така?
Ама вината, че съм си убила детето и още няколко човека ще тежи на мен и това е моята "отговорност", достатъчно съм наказана да живея с тази вина... Ама съм жива все пак
И утре понеже съм убедена, че пиенето не ми пречи да карам - ще карам пак и ще убия някой друг, понеже имам правото на лично мнение, че предишния път случката е била малшанс, а не било от пиенето. Ще си направя сайт в който ще агитирам и други хора споделящи моите възгледи, да карат пияни и да си возят децата. И ако ме послушат - това си е техен проблем и отговорност, аз нЕмам грам вина за това, че ги агитирам. Понеже има свобода на словото и аз имам право да правя каквото си искам, щом са ми такива убежденията.
Всъщност, ако това горното наистина се случи - ще съм надлежно осъдена и ще лежа ефективно. И никой няма да го е еня какви са ми личните разбирания по въпроса, дали вярвам в медицински доказателства за връзката между шофирането след употреба на алкохол и честотата на ПТП. Никой няма да ми съчувства, че съм си убила детето, понеже съм имала еди какви си убеждения и имам право на тях и то детето си е мое и мога да си го убия както намеря за добре.
Обществото ще каже, че има закони, тези закони са наложени, защото практиката и статистиката сочат еди какво си и аз съм длъжна да се съобразявам с тях, независимо какво ми е личното мнение за същите и дали приемам "логиката" върху която те са изградени. И обществото ще е съвсем право.
И ако на мен лично не ми оттърва "тая раУта" - мое право си е да се опитам да се преборя, за узаконяване на карането пиян и неносенето на отговорнст за причинени вреди от същото. Ако, когато успея - ще си карам пияна. Докато не е така - няма да карам пияна и нЕма никакво значение какви ми били личните разбирания, мнения и права да си имам същите.
И щом мен могат да ме задължават нормативно, да вярвам в медицината и лекарите, заради което ИМЕННО ми е забранено да карам пияна и да пуша цигари на закрити обществени места и ако го правя - следват санкции за мен... По каква логика да не може нормативано да се минимизира рискът от загуба на детски живот?
П.П. "Естествениците" се "подготвят" /по нета/ за неасистирано домашно раждане, но не и за това какво да правят, ако бебето все пак не диша и има Бог знае какъв неизвестен за тях /по обясними причини/ проблем. Ако не броим за подготовка:
а/ убеждението, че щом раждаш естествено - нЕма как нещо с бебето да не е наред
б/ ако все пак не е наред - мантри и вербални увещания ще помогнат.
Справка - последния пост на Жаси.