Нужно ми е да споделя тази история, защото ме потресе из основи и защото иначе ще чувствам, че премълчавам нещо изключително важно.
Избрах този форум, защото тук намирам необходимия респект към живота на майките и децата.
Разпространете информацията, за да не се потули тази толкова обезпокоителна история.
Да си готов да жертваш детето си, за да родиш неасистирано у дома
Не искам да измъчвам още повече съсипаната от скръб Ц. Д. Но някои неща трябва да бъдат казани, за да предпазят бъдещите майки от същата нелепа загуба.
Ц.Д. ми направи впечатление с участието си в женското ток-шоу "Жените" на 15 март 2011 г. Темата на предаването беше
"Защо някои жени предпочитат да родят бебето си вкъщи и какви опасности крие това?".
Г-жа Ц. Д. сподели тогава, че е ветеринарен лекар, че има едно дете, че скоро очаква второ и че сериозно обмисля неасистирано раждане у дома. За незапознатите това е домашно раждане, на което не присъства лекар или акушерка.
Мина известно време, но аз все още с тревога си спомнях за предаването и го дискутирах с приятели. Една от колежките ми каза, че със същата Ц. Д. пише във форум, наречен "Родилница", който акцентира на неасистираното домашно раждане. Беше много ентусиазирана, че вече двайсетина бебета били родени по този начин в България и нямали никакви проблеми, как във форума се обсъждало да не се спазват препоръките на лекарите, че нямало проблем да се преносва, че женското тяло и бебето сами знаели как да се справят с раждането.
Тогава аз като човек с много тежко раждане попитах колежката си как би се почувствала, ако се случи нещо с бебето или майката и й припомних част от предаването, което обсъждахме. Инструкторката по йога и една от ентусиастките за домашно неасистирано раждане Росица Божкова тогава каза, че при едно неасистирано домашно раждане майката съвсем осъзнато поемала пълната отговорност за изхода на раждането. Акушерката Елена Василева, също гост в "Жените" отговори на това, че когато поемаме отговорност, ние обикновено я поемаме за себе си, но кой би носил отговорността за детето? Допълни, че ако раждайки се в болница, детето е имало шанс да не се случи нещо лошо, тогава как може някой въобще да коментира правото на такъв избор.
На този толкова сериозен довод Ц. Д. отговори от публиката по стандартния начин, че ако нещо се случи на детето в болница, тогава лекарите така или иначе не поемали никаква отговорност.
Още тогава в главата ми се разигра сценарият, в който по време на раждането детето има някакъв проблем, който изисква спешна намеса и болнична реанимация. Ако същото това дете е родено у дома, то родителите просто не биха могли да сторят нищо и детето ще умре или ще остане трайно увредено. Как биха могли родителите да живеят с подобна вина цял живот, знаейки, че в болница тяхното дете би имало шанс да живее?
На това колежката ми отговори, че раждането е естествен процес и че ако има нещо нередно, майката сама щяла да почувства това и щяла своевременно да отиде в болница.
Повече нищо не казах и спряхме да говорим по този въпрос. В началото на май младата колежка ми каза, че Ц. Д. преносвала вече седмица и на препоръките на лекаря, че вече трябва да предприемат нещо, тя отговорила с отказ. Отказът й бил окуражаван от част от участничките във форума Родилница.
Снощи колежката ми се обади по телефона и плачейки ми съобщи, че рано на 6 май г-жа Ц. Д. започнала да ражда у дома. През деня във форума Родилница били информирани как протича раждането, но след известно време новините внезапно спрели. В обедните часове на 7 май станало ясно, че предишната вечер детето наистина се е родило у дома, имало сърдечна дейност, но не успяло да продиша. Родителите отишли в болница, където лекарите констатирали смъртта на момиченцето. Аутопсията ще се извърши утре, 9 май. Вероятно тя ще отговори на въпроса каква е причината за смъртта на момиченцето и дали щеше да бъде живо днес, ако беше родено в болница.
Въпросът ми към жените, които от няколко години в редица форуми популяризират неасистираното домашно раждане, е дали продължават да смятат, че е лесно да се носи отговорността за смъртта на собственото ти дете? Наистина ли жените могат да преценят реалните рискове при едно раждане?
Изпитват ли сега вина тези жени, които описват неасистираното домашно раждане като красива приказка и съветват жените да се противопоставят на препоръките на лекарите си?
Ще има ли досъдебно производство и разследване, за да се установи, дали е извършено престъпление?
Защото рискуването на детски живот по този ужасен начин не бива да остане безнаказано!