А как реагират мъжете ви когато заплачете?

Моят много се притеснява, не знае какво да напрви, каже, за да ме успокои, ходи напре-назад (ако сме вкъщи) с обезумял поглед, друг път ми казва, че всеки път като ме види да плача - му се къса сърцето от мъка и се чувства безсилен да ми помогне, което още повече го тормози. Понякога просто ме гушва, което ми действа още по-плачостимулиращо, големи драми!!! Напоследък гледам да не се разплаквам пред него, защото знам, че това много му тежи, иска да съм щастлива и се чувства виновен, че неможе да ме направи щастлива. Но все пак - щастието си е вътрешно състояние - то не зависи особено силно от това дали имаш/нямаш дете, пари, любов... Винаги нещо ще липсва на всеки от нас - днес е бебето, утре - нещо друго, във всеки момент от живота ни ще си имаме някаква болка и мъка, въпросът е да се не се чувстваме "ощетени", нещастни заради нея. Аз не съм успяла да достигна до такава душевна нагласа, във вечна борба със себе си съм по този повод, но определено смирението и чисто философският поглед на живота не са силната ми страна.

 Само дето не мога да установя, на кой хормон го дължа ...

Прогестерона или по-скоро дефицита на прогестерон при умиращо вече жълто тяло. Или може би променящо се съотношение между естрогени и прогестерон.


(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)

(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)

Това ме докосна много силно

Цитат на: little_rabbit

(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)

Това ме докосна много силно

Е сега вече ме разплакахте и мен

Момичета,а аз си мислех,че нещо не съм добре!И аз започнах да рева за най-малкото.Насълзяват ми се очите,когато гледам филм,когато чета темите тук във форума,когато се случи нещо хубаво,когато видя малко дете,когато се замисля,кога ли най-после ще стана мама, и т.н.Да не говорим пък как се разстройвам ако нещо лошо се случи!Плача,ако не се любим по време на ову,плача като ми дойде,абе направо съм едно ревящо чудовище!

Аз пък не рева толкова, обаче така съм се изкривила незнам кое е по-добре да ревеш или да се заяждаш, обаче на момоменти не мога сама да се понасям

Уффф, успокоихте ме да ви кажа... и аз съм от отбора на ревлите напоследък  

Колкото до милото... И то се чуди и мае какво да направи за мен, и как да ме успокоява... Аз гледам да се крия, и най-често си поплаквам пред РС-то със слушалки на уши, ама и там ме излови... Престана ли да си тананикам нещо, значи съм се разплакала...

В плачливи състояния изпадам главно когато съм сама, т.е. тогава сама си търся поводи за плач: някаква тъжна мисъл, връхлетяла ме внезапно най-често. Когато мъжът ми е до мен, по-рядко. Неговото присъствие винаги ме успокоява, а прегръдката му е лечебна винаги. Но един мъж винаги търси причина, винаги съзира проблем: но защо плачеш сега, миличка?? А аз често плача просто от любов към спорта  

От години съм се научила да контролирам сълзите си, но както казвате, напоследак нещо не се получава. Сега наскоро бяхме на кръчма с приятели, докато ги чакахме, така се расплаках че чак аз се очудих на себе си. Преди не си позволявах пред съпругът ми да заплача, а сега даже в заведение . Милото направо испадна в паника, след като толкова години се правих на "силна" сега май вярно ме е ударил някой от хормоните.

Цитат на: ALFI

 Само дето не мога да установя, на кой хормон го дължа ...

Прогестерона или по-скоро дефицита на прогестерон при умиращо вече жълто тяло. Или може би променящо се съотношение между естрогени и прогестерон.


(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)

Абе, Зайо, когато е от прогестерона  ( обикново преди цикъл) е различно- тогава като цяло съм много нервна, всичко ме дразни, гърдите ми са напрегнати  ( за гърдите съм питала ендокринолог и отговорът кой хормон е виновен не е еднозначен, сложна игра на хормони е) и т.н.  Абе тогава съм бойна!

А тази ревливост , която усещам през останалото време ( на периоди) е странна- чувствам се много съпричастна с всякакви хорски скърби, много емоционална  ставам ( като героиня на сапунка ), много добронамерена, интуитивна и хич не съм бойна...

Уф, не знам, ама ми се струва че или ние много се втелясваме, или наистина сме хормонално "объркани"

Цитат на: kareliya

А как реагират мъжете ви когато заплачете?

опитва се да ме успокоява, но също така казва, че не  енормално това състояние и дори веднъж предложи, ако трябва да се консултираме със психолог

Съвсем нормално е , мила, даже е за предпочитане. Изпразва се натрупаното напрежение. Така че , милички, ревете си на воля. Особено ако след рева сте по-добре!

Абе, Зайо, когато е от прогестерона  ( обикново преди цикъл) е различно- тогава като цяло съм много нервна, всичко ме дразни, гърдите ми са напрегнати  ( за гърдите съм питала ендокринолог и отговорът кой хормон е виновен не е еднозначен, сложна игра на хормони е) и т.н.  Абе тогава съм бойна!

А тази ревливост , която усещам през останалото време ( на периоди) е странна- чувствам се много съпричастна с всякакви хорски скърби, много емоционална  ставам ( като героиня на сапунка ), много добронамерена, интуитивна и хич не съм бойна...

Уф, не знам, ама ми се струва че или ние много се втелясваме, или наистина сме хормонално "объркани"

Алфинка, може и от естрогените да е, ама може и от ниското ниво на прогестерона през това време да е (нали и през фоликулярната фаза има някакъв, но нивото му е ниско).

И аз винаги съм си била голяма ревла
                         
Тъжни, щастливи мигиве-ВСЕ РЕВ. Понякога се мъча да задържа сълзите, но като ми застане една буца в гърлото, ако не пусна сълзици да ми олекне, ще се задуша.
Като бях тази година на тържество за 8-ми Март в градината на племенника..........РЕВ, РЕВ, няма спиране, чак ме досрамя, но нямаше как да изляза от стаята. Викам си " Боже, аз не съм добре??? "
Всичките дечица бяха толкова милички и сладки. Очичките им светиха, сърчицата тупкат, усмивки греат и всяка втора дума МАМО, МАМО, МИЛА МАМО.
Кога ще дойде времето, когато ще чуя тези топли думи и аз?
Пожелажам го на всички ни в най-скоро време!

А как реагират мъжете ви когато заплачете?

Честно казано гледам много да неплача пред половинката защото му става много тежко като ме гледа така............гушва ме и винаги се опитва да ми обесни че нищо неможем да направим ....освен да продължим борбата и да се надяваме на чудотО!!!!!НЕИСКАМ ДА ГО РАЗТРОЙВАМ!
Момичета май много ревли станахме всичките.........

Боже олекна ми като ви чета!И аз съм така - рева навсякъде и по всяко време без да мога
да се контролирам,но си мислех,че вече ме хваща критическата или тотално съм
психясала    или и двете!По принцип съм доста борбена и винаги съм вярвала в добрия
резултат,но вече започвам да си мисля,че съм била неадекватна и да се отчайвам,но определено
 никак не е леко да преживяваш цялото това напрежение и лашкане от надежда към нещастие
месец след месец.

И аз напоследък съм много чувствителна. При най-малкото нещо и РЕВ!
От 3 месеца пия противозачатъчни Ясмин (мисля, че са с естроген) и станах такава, преди беше по-добре, но напоследък не се търпи. Според мен е от тях. А аз ги пия, за да си регулирам цикъл след спонтанен аборт.
Незнам от лекарствата ли е или от спонтанния аборт, но много съм разтроена напоследък.
А за мен това, че въобще успях да забраменея със тази спермограма, която имаме, е голям напредък. Но все пак има и голямо разочарование и лична драма, от това че толкова бързо свърши всичко.

Незнам!

ААА, Нелка, ние сме смели ревли, няма да се излагаме сега. Даваме твърдо напред!!!

И аз бях от отбора на ревливите мацки по времето на моите прословути инсета, когато ме стимулираха с Клостил. Ужас ви казвам непрекъснато ми се плачеше за щяло и за нещяло, бях супер чувствителна по отношение на всичко, даже щом се развиках един много яко на шефа ми ... правете си сметка.  
От както спрях Клостила нещата се поуталожиха и сега съм си пак старата АЗ.
Мисля, че сме толкова ревливи и заради хормоните и заради това, че бебетата не стават... само трябва да сме силни и упорити момичета!
Много скорошен успех на всички нас!!!

Абе, Зайо, когато е от прогестерона  ( обикново преди цикъл) е различно- тогава като цяло съм много нервна, всичко ме дразни, гърдите ми са напрегнати  ( за гърдите съм питала ендокринолог и отговорът кой хормон е виновен не е еднозначен, сложна игра на хормони е) и т.н.  Абе тогава съм бойна!

А тази ревливост , която усещам през останалото време ( на периоди) е странна- чувствам се много съпричастна с всякакви хорски скърби, много емоционална  ставам ( като героиня на сапунка ), много добронамерена, интуитивна и хич не съм бойна...

...ми това все едно аз съм го писала... Алфи, мисля, че трябва да поговорим  

ами нали знаеш, че с теб сме близначки  
да поговорим, де, айде