Момичета, нека споделя нещо с вас, от хормоните ли, не ли, но съм станала ужасно ревлива. Ето днес например бях на сватба на моя добра приятелка, близка ми е но не чак толкова, виждаме се сравнително рядко за съжаление. Бях единствена в залата, която плачеше, хората ме гледаха учудено, не аз съм тази която би трябвало да плаче от умиление все пак. После измислиха някакъв обичай, булката да ритнела менче с вода, за да се види момиче или момче ще роди първо. Тя милата преди 6 месеца направи спонтанен аборт, спомних си за това и се разстроих. Аз пак бях единствената, която ревна, и то доста сериозно, добре че познавах малко хора там и на никого не направи впечатление.
Когато отивам на преглед в клиниката по репродуктивно здраве и видя поне две три двойки в чакалнята, такива като нас – „недотам плодовити” – едвам сдържам сълзите си, това че не сме единствените с такъв проблем не ме успокоява, напротив – подтиска ме ужасно.  Мога да продължавам до безкрай с разказа за тези мои тегоби… Иначе съм оптимистка съм, но ужасно ревлива  

И аз последно време рева за щяло и нещяло.. ей така, седя си, мисля си за нещо и изведнъж ми става много мъчно и започвам да плача.. в транспорта, по улиите.. навсякъде...
Ето и сега пиша и очите ми се пълнят
Аз съм оптимист, лъчезарна, добронамерена и усмихната... всъщност бях такава..
Сега съм ревяща и хаплива

Леле Диде, това все едно че съм го писала аз. Особено пък в транспорта - рев голям пада при мен там Само онова минало време от предпоследното изречение не ми хареса, лъчезарни сме си и сега, само дето сме души - камбани  

А аз мислех, че само аз съм ревлата............явно е нормално за нас.

Да ви кажа момичета същата съм като вас!!!!Много лесно се разплаквам,много съм чувствителна.И аз като Дидето как то се сетя за нещо и ми се насълзяват очите!
Но прреди години не съм била такава ревла!Винаги съм си била чуствителна- тя зодията ми е такава  но рядко се случвало да заплача!
А сега направо немога да се позная!От 6 години се боря с живота само и само да си имам рожбичка,за жалост за сега нестава.Явно тези години борба много са ме променили.Всичките ми познати казват че съм много лъчезарна и голям оптимист, но аз мисля че бях такава !!!
Тази болка и мъка която изживяваме дава отражение!Не мисля че проблема са хормоните а тази светлинка в живота ни за която мечтаем!
Мили момичета от сърце ви пожелавам на всичките скоро ....много скоро да се поеви и при нас тази светлинка и следващите сълзи да бъдат само от радост!!!!!!!!!!!!!  

Айде да си ревем заедно  

Ами и аз се включвам в отбора

                      Ма не мога да ви насмогна на носни кърпи бе,що не се редувате    

                      Ма не мога да ви насмогна на носни кърпи бе,що не се редувате    

Те кърпите нестигат май трябва кофи!!!

Признавам си, и аз - рева ,като магаре /тайно/.     Особено преди цикъл - задължително ! Със сигурност хормоните оказват влияние.
Обаче откакто не правя бебе / т.е. откакто съм "single" / вече не рева толкова,няма го очакването притеснението,разочарованието . Просто спокойно си чакам М и това си е. Отстрани нещата изглеждат много по-различно. Абсолютно вярно е ,че който не се "пече" на тоя огън и да се скъса не може да разбере ,за какво става въпрос,колкото и да ни обича и да ни желае доброто. А истината е ,че трябва да си пазим нервите,че други няма да имаме в тоя живот. Ама на практика е невъзможно,като има такъв проблем. Поне можем да опитаме,нещо като смирение,знам ли...за наше добро и за доброто на близките ни и бъдещото бебе ,разбира се !
Слава богу,че го има тоя сайт ,където наистина човек може да срещне разбиране ! Успех,момичета !

И аз се включвам в отбора на ревлите, плача си навсякъде вече, в колата, вкъщи, по улиците, в заведение, при това напоследък - все по-често, чак сама не мога да разбера какво ми става. Добре, че са измислили очилата, слагаш ги и се ревеш на спокойствие:). В събота бях при док, отложи се лапарто ми, защото се оказа, че съм задържала таман два фоликула този месец, пък иначе уж си ги пукам без проблем, та като ми каза и първата ми мисъл беше - ето можеше да си имам близначета, а то... и едва се удържах да не се метна със сълзи и сополи на врата на док, чак той се притесни като видя как се разстроих, добре че сигурно не съм единствената. Пък какво стана като си влязох в колата - рев, та рев, как съм се справила с шофирането довкъщи идея нямам. Такива работи при мен:(

Аз пък разревавам и майка ми, и свекърва ми, само мъжа ми оЩе не, като стане въпрос за бавно-идващото бебе

Направо ме разплакахте когато чета колко много мъка има и в вашите душички!На никого непожелавам да испита тази мъка и болка ,дори на най големия си враг   защото тя направо съсипва човека!
Само вие разбирате за какво ви говория ..............особенно тези които се борят повече от 5 години!!!!

абе и аз съм голяма ревла на моменти, но вече съм се убедила на 100%, че тоя рев е хормоно зависим. ( то е близко до акъла,де, аз просто се убедих как безпроблемно функционира схемата...) Само дето не мога да установя, на кой хормон го дължа ... Даже мислех да пусна едно търсене в гугъла, само дето не знам как да го формулирам ,че да излезе нещо смислено...
не знам защо си мисля, че може естрогенът да е главният виновник, и това хич не ми харесва предвид на поразиите, които се случват при естрогенен излишък.
Айде, ако някой знае нещо по-конкретно да ни осветли...

и аз се включвам в отбора

И аз съм в отбора - рева в клиники, в колата, като сме на гости...

Рева си по всякави поводи, а често и без поводи.Това ми се случва от година-две, преди никога не съм била такава ревла. Сега като видя някое сладко бебе- рев, като прочета някоя гадна  статия във вестника- пак рев, като гледам филми да не говоря, вече и на кино спрях да ходя с компания, че като се разкисна от началото, та докрая все си подсмърчам, хората около мене почват да ме питат какво ми е и да подават носни кърпички, ужас! Незнам хормони ли са, психика ли е , може и да съм станала напоследък по-емоциоанална от разните ми там неуспехи с бебеправенето, ама не се издържа.....

А как реагират мъжете ви когато заплачете?

опитва се да ме успокоява, но също така казва, че не  енормално това състояние и дори веднъж предложи, ако трябва да се консултираме със психолог