Ей, как не ви омръзва всяка тема по същество да я изкривите и да я превърнете в нещо друго, обикновено силно напомнящо сапунка? Чудя ви се искрено и то не за първи път.
Евала на
Блу в случая – тя коментира по същество въпроса – трак, трак така и така. Нещо лошо, срамно, обидно за някого казва ли? Не мисля. „Трудността” по отглеждането на деца, зависи и от самото дете и от спецификите на семейството, начин на живот преди детето, навици, адаптивност... – на едни чисто технически им е по-лесно, на други не толкова... Общото е, че няма родители, които биха предпочели да нямат деца, че да им е „лесно” и СПОДЕЛЯНЕТО, че в битов, или физически план нещо те затруднява с детето е човешко и нормално. То няма никаква връзка с въпроса кой колко деца искал и оттам – айде някакви „генерални” изводи „по принцип”.
Следващият „запис”, който предполагам бихте врътнали е от вида: „срамно е да споделиш тук, че от недоспиване ходиш като натровена и си буквално недекватна, понеже така ще обидиш всички жени в този форум, които още мечтаят да ходят недоспали и ошеметени по същия повод.” И в този ред. Е, нямат връзка двете неща, освен ако някой зорлен не я търси, за да намери за какво да се обиди за пореден път, но съм сигурна, че желаещи да намерят такава връзка – никак не липсват.
Лисе, права си, хората изкарват родителството нещо ужасно тегаво и своеобразен вид мъчение и аз съм ги слушала тези, не ми се вярваше и все още не намирам резон в подобни приказки. Вероятно, защото никога не съм си мислела, че детето е кукла и всичко с него ще е „цветя и рози”. Баш напротив. Знам, че оттук нататък докато умра – няма да имам мира и все ще го мисля сина си, а дай Боже и още едно - две деца. На мен пък ми разправяха как първите три месеца ще пукна от скука, понеже той щял денонощно да спи и аз „да си лакирам ноктите” /има и такива деца/, ама моето не е такова. Може да не спи и 10 часа с някакви паузи за придремване от по 15 мин. и пак е „на линия”. Ами жив и здрав да ни е, отспала съм си 30 години, ще издаяня някак, докогато е нужно. Не ми е драма някаква.
Както не ми беше драма да говоря, че имаме репродуктивни проблеми, преди да забремения, както открито говоря, че сме имали такива и сега...
Та по същия начин не ми е никаква драма да споделя, че не съм спала от 17.02.2011, че хемоглобимът ми толкова нисък не е бил и като бременна, че 52 кг не съм била от 10-и клас, че с мъжа ми нямаме идея кой ден и коя дата е, понеже 24/7 гледаме детето си /съвсем сами/, а когато той все пак спи, даже не ни се говори защото сме тотално „застреляни”. И никаква драма не ми е да кажа, че ни идва нанагорно в грижите за бебето в момента – просто защото е човешко. И никак не е равносилно на „съжалявам, че го имаме” и пр. глупости и още 100 пъти бихме го изживели същото с удоволствие, пред алтернативата да няма дете в дома ни.
Само че, категорично не приемам, който и да било да прави неадекватни обобщения по въпроса как не мога едновременно да съм неземно щастлива да бъда майка и в същото време да съм физически капнала. Мога и имам правото да го споделя, а който има капацитет да разбере какво казвам - разбира, не драматизира.
Та така мили дами. Вие като сте свръх-хора и нищо не ви идва нанагорно никога – моите дълбоки почитания към вас. Аз като простосмъртна – понякога имам нужда и да спя, че и да хапна, че и от някакво време за себе си имам нужда и когато не мога да го имам - ми тежи. Нормално. Ама това, че ми тежи – хич не значи, че не се радвам на бебето си и не искам още едно-две по-нататък.
И понеже по едно време твърдяхте, че „пресните мами” не пишели в тази тема понеже не умеели да се впишат – да ви „осветля”, че дълбоко грешите. Не пишат в тази тема, защото на никоя от тях не й се ще да си сподели моментните дертове и грижи покрай бебето и в отговор да я залеете с „умности” на общо основание като последните. Ефектът от това е, да я накарате да се почувства, или още по-зле, или направо виновна, че й дотежало бебето 5 часа да реве до посиняване примерно, а тя да е абсолютно безсилна да го утеши и ситуацията виждате ли „никак не я кефи”. Дотежава, ако ви се „върже на акъла” де, в общия случай – просто никой нищо не пита и не споделя в тази точно тема, за да не му образувате излишни нерви за глупости.
Чудя се също така, има ли нещо за което да пишете искрено тук, или никога не можете да излезете от ролята на „мама Божка”? Не защото сте „мама Божка” наистина, ами сакън да не реши някой, че не сте толкова добри майки, колкото се изкарват околните.
Добрата майка е нормален човек с всичките си човешки слабости и нужди и те същите – не й пречат да бъде добра майка на децата си. Точно напротив. Изграждат в децата модел за подражание на нормален човек, не комплекси за малоценност как не могат да го докарат до свръх-човек. Не само, че не е лошо, ами е необходимо детенце в една възраст в която може да възприема инфо – да знае, че всички хора, дори мама и тати имат свой живот и нужди понякога и „светът не се върти около него”. Защото светът извън вашия дом - няма да се врътне окло детето ви, само защото на вас ви се искало така, а за него ще е шок ако го очаква и то не се случва. И го прави неадаптивно и неподготвено за реалността с която ще се сблъска.
И за да не е този пост нещо „разплякано и неясно за кого” – провокира ме предимно
Мини да го напиша, но има и други хора в тази тема точно, към които частично го отнасям. Това го уточнявам, за да не ме упрекнете в недомлъвки и клинчене. Стоя си зад думите – пък който иска да трие, да раздава бан-ове – негова воля. В този живот има и истински драми все пак и тази тук не е от тях.