Мерси, ще пробвам сега да ги дам в лъжица с няколко капки кърма.. Освен ако не е ревнал пак истерично, защото като почне така да се дере забравям всичко  сега пък от глад ревеше- сякаш не е ял цяла вечност 

За шезлонга ще проверявам за нещо подходящо- ако знаете такива дето се люлеят, дайте идея. Не съм много наясно още с тези джаджи.. А за коша за новородено, вината е донякъде и на производителите, защото на много брошури ги пишат "зимен кош" и объркват хората. Добре че когато за пръв път гледах колички, попаднах на светната продавачка и тя ми обясни, че се препоръчва такъв кош за новородено (май до 6мес. или когато почват да сядат) иначе и аз щях да се чудя.. Така или иначе аз ще съм от малкото летни мами с такъв кош това лято, само се чудя дали ще се оправям с него сама на по-дълги разстояния, че количката, която ни дадоха малко тежичка ми се струва, но ще видим..

Само като чуя за второ ми се изправя косата, колкото и да се радвам още на мъника. една приятелка ми каза че така било в началото, но после друго съм щяла да мисля.. Незнам, в момента дори не вярвам че сте толкова смели скоро след първото 

Sami, още е голяма лудницата при вас, нормално е да се чувстваш така. Много скоро ще влезеш в някаква организация и друго ще мислиш тогава
Дай боже всеки да има толкова, за колкото мечтае!
Аз си имам мечта за трето, там вече нещата биха зависили от повече фактори, но се надявам някой ден да се сбъдне тази мечта.

Сами, не знам шезлонг, който да не се люлее. Според мен по-добре люлка и то електрическа.

Много ви благодаря за координатите за очен лекар.
Ще опитам да ги заведа в следващият месец.

Мише, то най-вероятно ще стане след месец-два за пръстчето на Никол, че доктора няма часове, но и за мен ще е по-добре след ДРЗ:)

Лисе, да се присъединя и аз към отзивите за д-р Николова. Изключително съм доволна.

Sami123-аз имам ето това
http://cangaroo-bg.com/?act=inside_product&product_id=131На мен вече не ми е нужно-ако някой се интересува, може да се разберем.

и аз в клуба за трето ... някой ден[/color]

И аз в същия клуб за следващо незнам дали ще се случи някога изобщо но, не пречи да си мечтая:)
Не съм луда и редовно си пия хапчетата:)))))))
Весел и спокоен уикенд.

Ех, Мини, и аз искам трички! Готова съм за второ още веднага! Толкова е хубаво да си имаш малко съкровище! Ама пусто секцио, ще трябва да почакаме малко с опитите. Пък кога ще стане това е вече отделен въпрос. Дано да не отнеме пак 4-5 години

Раши, и аз си мислех, че нашето второ ще отнеме поне 3 години пак, то стана за 3 месеца
пожелавам ти да е толкова бързо, колкото желаеш

За 3 месеца не съм мислила Но определено искам второ само малко да порасне Владимир..Че малко е трудно тука в чужбина с две деца с толкова малка разлика..Работа едно друго..Когато му дойде времето-а то определено ще дойде !

Колкото повече,толкова повече.и аз нещо съм на вълна трето,пък то ще си покаже .

Цитат на: mini в Април 30, 2011, 09:18:30 am

и аз в клуба за трето ... някой ден[/color]

И аз в същия клуб за следващо незнам дали ще се случи някога изобщо но, не пречи да си мечтая:)
Не съм луда и редовно си пия хапчетата:)))))))
Весел и спокоен уикенд.

Ех, с 3 и пак да се натика ))
Аз вече съм подала молбата си в тоз клуб, ама мъжа ми още не я е удобрил  Дано му дойде  и на него акъла в главата скоро, че времето минава...

мими, лъже, че си взима хапчетата лисицата.  

При нас е слънчево и когато малкият се наспи, ще се разходим.


Желая ви приятна събота!

Мини, кой е категоричен че не иска второ, или трето? Поне в моето семейство - няма такова нещо, а именно защото сме с бебе на два месеца и шашът още е голям, пък и двамата сме наясно, че по-лесно няма да става - споделих таткото как се е "гипсирал" в момента  Като му мине - и второ и трето ще заиска, ама дали ще ни се получи е друг въпрос  Дано другите ни дечица станат по-бързо от този мушмул, пожелавам го и на другите мами, които искат още деца /независимо кой пореден номер се падат/, да сме живи и здрави само!

Иначе, аз открито си признавам, че колкото и да е желан и чакан и синът ни и колкото и да сме били информирани и подготвени какво е да имаш бебе на теория...на теория си е едно - на практика е по-различно. Знаех, че ще обичам Дани мнооого, но преди да се роди и да започна да се грижи за него - не можех да си представя колко точно съм способна да обичам някого. Е, сега не се налага да си представям, просто го усещам непрекъснато  Знаех също така, че ще има безсъние, не съм си въобразявала, че ще си поспивам и той само ще яде, дреме и няма да ме развърта за какво ли не. Ама след първия месец "поспиване" 3-4 часа в денонощието /не ънблок/ от моя страна, когато започнах да треперя ставайки от леглото, да ми е постоянно ниско кръвното и се оказах два килограма под теглото на което забременях - ами да, тежко ми стана, чисто физически. И това, че физически изнемогвам - изобщо не значи, че не се радвам, че имаме дете и не бих родила още две поне. Означава само, че колкото и да си бил готов "на теория" да се чувстваш като парцал физически, когато наистина се почувстваш като парцал - няма как да ти е хубаво от това, независимо от щастливия повод по който си се докарал до такова състояние. Най-малкото, аз започнах да се тревожа, че не съм адекватна майка на детето си, понякога ме е страх да го взема и да го разнасям, като "оплитам краката" и ме е шубе да не се простра някъде с бебето в ръцете и от сорта неща.
Всичко това обаче ще мине и ще замине и ще го забравим и двамата с баща му и ще си спомняме само хубавите моменти. Убедена съм в това.
Та нека не смесваме нещата. Моментната ни физическа умора и пренстройката на целия ни живот покрай малкия, съвсем естествено не ни подтиква още утре да искаме второ, или трето дете. Което не значи, че "категорично не искаме" още деца след известно време.

Хубав ден на всички, случихме на време май най-после 

ДжБрул, поне на мен ми се струва, че по-лесно става. Особено като свикнете един с друг, а и детето става все по-самостоятелно. Мъжът ми твърди, че физическите усилия били силно необходими до около 6-годишна възраст. После превес взимали интелектуалните.
Мисля си, че и организмът ми свикна да отпочива с по-малко сън (е, не с два часа, но определено не са ми нужни поне 8-9 както беше преди). В началото човек си мечтае за 3-4 накуп, но ти желая съвсем скоро нещата да се променят.

викам да са ни здрави децата, другото с мед да го намажеш [/color]

именно :

При мен разминаването с очакванията се получи може би защото докато бях бременна непрекъснато ме плашеха колко ще е тежко и трудно и аз очаквах много, много трудности в гледането на децата но от друга страна не съм имала и грам съмнение, че ще се справям сама.
В действителност се оказа много по-лесно от схемите и историите, които си съчинявах преди да се родят.
Може би затова и се дразня, сега когато някой тръгне да обяснява на друг колко тежко и сложно ще е, без значение дали детето ще е едно, две или три...особено в последните два случая. Може да е тежко, може и да не е. Зависи и от децата и от родителите и от още куп неща в ежедневието ни.
Нормално е да има много изморени и оплакващи се (в добрия смисъл на това определение без да визирам никой конкретно) и такива, за които безсънието е нещо нормално. Аз съм от вторите, от години спя по много малко и вероятно затова не усетих така силно натоварването покрай грижите за децата в началото.
Започна да ми става сложно сега, когато всеки от тях иска да играе различна игра и то с мен:) Вероятно ще става и по-сложно...а може би не:) Времето ще покаже и убедена съм ще ме научи как да съм до всеки и полезна за тримата.
Сега да ме питате защо написах всичко това...немога да ви кажа:) ама пък и ми е жал да го изтрия:) труд си е:)))))))))

Бъдете здрави:)


Деси, понякога бъркам хапчетата:)))))))))днес май съм ги объркалаа:)

Дечицата са съкровище, бих гледала и 20 ако имах  време, средства и подкрепа, за да мога да им дам всичко необходимо и да не ги лиша от нищо. Дано господ ме дари поне с още едно...

Гледахте ли филмчето по БТВ за япония.