Мини, кой е категоричен че не иска второ, или трето? Поне в моето семейство - няма такова нещо, а именно защото сме с бебе на два месеца и шашът още е голям, пък и двамата сме наясно, че по-лесно няма да става - споделих таткото как се е "гипсирал" в момента
Като му мине - и второ и трето ще заиска, ама дали ще ни се получи е друг въпрос
Дано другите ни дечица станат по-бързо от този мушмул, пожелавам го и на другите мами, които искат още деца /независимо кой пореден номер се падат/, да сме живи и здрави само!
Иначе, аз открито си признавам, че колкото и да е желан и чакан и синът ни и колкото и да сме били информирани и подготвени какво е да имаш бебе на теория...на теория си е едно - на практика е по-различно. Знаех, че ще обичам Дани мнооого, но преди да се роди и да започна да се грижи за него - не можех да си представя колко точно съм способна да обичам някого. Е, сега не се налага да си представям, просто го усещам непрекъснато
Знаех също така, че ще има безсъние, не съм си въобразявала, че ще си поспивам и той само ще яде, дреме и няма да ме развърта за какво ли не. Ама след първия месец "поспиване" 3-4 часа в денонощието /не ънблок/ от моя страна, когато започнах да треперя ставайки от леглото, да ми е постоянно ниско кръвното и се оказах два килограма под теглото на което забременях - ами да, тежко ми стана, чисто физически. И това, че физически изнемогвам - изобщо не значи, че не се радвам, че имаме дете и не бих родила още две поне. Означава само, че колкото и да си бил готов "на теория" да се чувстваш като парцал физически, когато наистина се почувстваш като парцал - няма как да ти е хубаво от това, независимо от щастливия повод по който си се докарал до такова състояние. Най-малкото, аз започнах да се тревожа, че не съм адекватна майка на детето си, понякога ме е страх да го взема и да го разнасям, като "оплитам краката" и ме е шубе да не се простра някъде с бебето в ръцете и от сорта неща.
Всичко това обаче ще мине и ще замине и ще го забравим и двамата с баща му и ще си спомняме само хубавите моменти. Убедена съм в това.
Та нека не смесваме нещата. Моментната ни физическа умора и пренстройката на целия ни живот покрай малкия, съвсем естествено не ни подтиква още утре да искаме второ, или трето дете. Което не значи, че "категорично не искаме" още деца след известно време.
Хубав ден на всички, случихме на време май най-после