Здравей Мими!
Аз лично чак толкова не съм преживяла...но мога да ти кажа,че наколко пъти съм се чувствала като теб.Мога да кажа,че имам една голяма любов.Срещнах го докато бях студентка.До преди това си мислех,че всеки един е любовта.Първо бяхме само приятели.Беше като моята специалност,но друга група.Ходихме по кафета,кръчми,кино,дискотеки,на лекции.Разделяхме се само за да спим-докато и това правехме заедно.От ден на ден го обичах все повече и повече,но така и нищо не се получи.Таих любовта си 3 години.Признах я!И нищо.Сега не е при мен.Въпреки,че сега съм щастлива и до ден днешен страдам за Любовта си.
Обичала съм много,но и много съм страдала.Но след всеки път,вдигах глава и с нетърпение очаквах следващата "любов" от която пак щях да страдам и да плача.Винаги съм давала всичко от себе си,и не винаги съм получавала същото.Приятелки нямам за да споделя с тях!!!Винаги са ми завиждали.Имам приятели мъже.С тях е по лесно.Те не ми завиждат за тялото,за красотата,за общителността и т.н.Споделях с майка ми и систра ми.Те бяха до мен.
Мила Мими само мога да предполагам как се чувстваш наистина!Искам да ти кажа само,че ти сама ако не си помогнеш няма кой да го стори.Поплачи си, със сигурност ще ти поолекне.Страдай, но си длъжна да вдигнеш глава и да продължиш да търсиш Любовта.Защото тя е там някъде и те чака.Да те срешне и да те обгърне със все сила.Със сигурност ще я срещнеш и тя няма да е като предните.Ще е много по добра.
Аз винаги съм на среща.

Благодаря ти мила....Просто времето лети и се страхувам,че вече все по бързо го прави,а аз оставам все така сама с болките и проблемите...Освен тъгата по момчето което още толкова обичам,съм затрупана от какво ли не...Безработицата която е тук ме съсипва също...С родителите си немога да споделя все казват,че аз съм крива....От както се помня не се разбираме.....Незнам незнам как да събера парчетата и как да се вдигна на крака....Просто незнам...Отделно попаднах пак във вихъра на депресията която ме обгърна преди 2 години...Не съм луда просто изпаднах в тежка депресия миналата година,започнах лечение и всичко се пооправи,докато не спрях лекарствата миналия месец заради (+) тест за бременност...Бяхме щастливи,но загубихме бебо и сега депресията се върна с адска сила....Лекуващата ми психятърка се наложи да увеличи даже дозите на антидепресантите ми и да изпише и допълнителни....Толкова съм самотна...Просто нямам сила за нищо....Просто всякаш отказах да живея в последните 10 дни ....Незная какво стана,просто незная.....Тъгата е ужасна...Не я издържам вече,просто не я издържам....

Момиче, престани да се втренчваш в монитора, а излез между хората, ще видиш че не всичко е толкова черно. И не забравяй банята-грижи се за себе си.

Mimi наплачи се, един студен душ, малко грим и давай напред. Най-лесно е да се тръшнем и да кажем, че не можем повече. Това е живота. Има и хубави и ужсни моменти.
Сега са ужасните, ще дойде време и за хубавите 

Не чакай, а действай.Ако искаш смени мястото където живееш.Излизай бъди сред хората.не се самообвинявай всичко се случва в живота.Ако само седиш, чакаш и се самосъжеляваш нищо няма да се оправи.

Има един виц:
Един всеки ден се молил на господ, да му даде шестица от тотото. Най-накрая на господ му писнало и му казал: пусни фиш бе идиот....

Та и ти така, чакай си бялата лястовица и си реви в къщи...
Стягай се момиче, тези проблеми така не се решават.

Най-важното е да не се самосъжаляваш. Имай повече вяра в себе си. Погледни се отстрани, довери се на собственото си АЗ и се изправи срещу най-големите си страхове.
На никого в живота не му се случват само хубави неща,всички преминаваме през болката.Стъпи здраво и не давай никой да те наранява. Силата е вътре в теб. Не я чакай от никъде другаде да ти дойде!

Миме, ако още не си възобновила приема на антидепресантите, намери специалист и започни терапия отново. Ти самата беше писала в друга тема, че това допълнително утежнява положението.

Пожелавам ти по-добри дни съвсем скоро.

Екстра, каквото трябва, го правиш, това е важното.

Опитай да излизаш на кафе или на разходка с приятели, познати, съседи... Или да посрещнеш близък човек след работа. Прибирай познато дете от детската градина. Или помагай в нечий магазин или фирма без заплащане, по час-два на ден.

Каквото и да е, само да не си сама в къщи. Не е нужно да обясняваш за проблемите си, просто сподели, че нямаш работа, имаш прекалено много свободно време и търсиш компания.

Така и работата може да излезе откъдето най-малко очакваш.

Мило момиче, още си прекалено млада, за да си толкова изстрадала и отчаяна! Достатъчно основание да си щастлива е дори само младостта ти! Много от нас биха дали всичко, за да могат да се върнат само няколко години назад...
Спри да се самосъжаляваш! Ще кажеш - как, на думи е лесно, но на практика?
Погледни се от страни - какво виждаш - младо, здраво, красиво момиче, без ангажименти! Радвай се на младостта и живота си! Използвай времето си пълноценно! Започни да учиш нещо - курс, език, по-висока степен на образование или нова професионална квалификация. Запълни времето си с нещо приятно и полезно. Няма да усетиш, как без да търсиш, любовта ще дойде при теб. И то истинската любов, тази, която ще остане за винаги! Тогава всичко ще си дойде на мястото! Срещай се по възможност с позитивни хора, макар, че в малките градове те вече са рядкост, слушай си лекаря и мисли първо за себе си и после за другите!

Мило момиче, още си прекалено млада, за да си толкова изстрадала и отчаяна! Достатъчно основание да си щастлива е дори само младостта ти! Много от нас биха дали всичко, за да могат да се върнат само няколко години назад...
Спри да се самосъжаляваш! Ще кажеш - как, на думи е лесно, но на практика?
Погледни се от страни - какво виждаш - младо, здраво, красиво момиче, без ангажименти! Радвай се на младостта и живота си! Използвай времето си пълноценно! Започни да учиш нещо - курс, език, по-висока степен на образование или нова професионална квалификация. Запълни времето си с нещо приятно и полезно. Няма да усетиш, как без да търсиш, любовта ще дойде при теб. И то истинската любов, тази, която ще остане за винаги! Тогава всичко ще си дойде на мястото! Срещай се по възможност с позитивни хора, макар, че в малките градове те вече са рядкост, слушай си лекаря и мисли първо за себе си и после за другите!

Предварително, се извинявам за острия си тон, но като го чуя това: " Млада си ...нищо не си видяла и т.н.", направо се изприщвам. Като си млад и зелен, не може да ти се случват такива неприятни неща ли? Моля ви, не правете такива категорични изказвания. Мисля, че с тях искате да успокоите човека насреща, но не е това начина.

katrin_sl има разлика при подобна случка ако си на 20 и ако си на 45 нали?
И изобщо какво остана да можем да кажем за нечие успокоение, което да не подразни някой и да не го приеме не добре. Ако не се пише също не е добре, защото така не се обръща внимание на новите потребители... 
Стига сте подскачали за всичко. Това няма да ви помогне, напротив.

Мими ако все още не се чувстваш добре, обърни се отново към лекарката ти. Имаш цел пред себе си, искаш дете. И с него и без него, трябва да се научиш да не изпадаш в подобни състояния и да си твърда пред ударите на живота. Когато твоето детенце дойде, ще имаш много подобни моменти, тогава няма как да се тръшнеш и да кажеш не мога. Повярвай в себе си, останалото ще си дойде на мястото.

Мими,дръж се ,трябва да си силна .Иначе на онзи който обичаш дали му пука!!
Вдигай глава въпреки тежеста на несподелената любов която носиш в себе си.
И аз съм имала такива моменти и то не един .

Една стара приказка казва."За всяко гърне си има похлупак" .Е твойто похлупаче ще се появи ,но само когато ти си готова да го приемеш.Ако се оставиш на течението има опасност да не го забележиш,за това веднага излизай навън и си въстанови контактите с блики и приятели.
Не съм много много привържаник на взимане на антидепресанти ,но пък ако толкова се налага.

Аз бих те посъветвала да отидеш в по-голям град, там няма да го има проблема с безработицата и по-лесно би си намерила работа. Нов град, нови познанства, нови приятели и може би нова любов. Малкия град който уписваш, според мен, ще те депресира още повече.
Това е от мен, не тъгувай за нещо което не си заслужава, по-добре че сте се разделили сега а не след 10-15 години когато вече ще имате деца, които да страдат от раздялата на мама и тати, и тогава младостта ти ще е отминала и ще е по-трудно да започнеш отначало.
Успех и горе главата!