Pimi много е хубава госпожицата  Усмихната и уверена, все така да е 

Аз съм шофъор от 10 години, карам почти всеки ден. От две години карам на токчета, от 2-3 години съм уверена в себе си. За удоволствието от шофирането, въпроса е спорен. Обичам да карам, но по-обичам да се возя, ама не при всеки  Дано ме разберете правилно. Плюс това все още ми се случва да надуят клаксоните в моя чест, поне веднъж на месец ми се случва да блея на зелен сфетофар...за 10 години се научих да не се ядосвам и да се усмихвам, така успявам да запазя своето психично здраве от двучасовия ежедневен маратон по Софииските задръствания...
с две думи, карайте си внимателно и не се впечатлявайте особено 
Онзи ден се наложи да обяснявам на съседа, защо карам в лявата лента и не пускам хвърчащите джипки зад мен. Ами много тъп въпрос, като ще завивам на ляво, къде да карам, в дясно ли?  И въобще, един видял, друг бързал.... Грешки се правят и след 20 години зад волана...

Мажа я със спирт Моника, гледам че мехурчетата на гърба позавехнаха...чудя се, колко време избиват нови пъпки. Примерно до 1, 2 или 3 дни каквото избие като пъпка и това е или може и една седмица да излизат. Има най-много десетина и ми се ще да мине само с това...

Лиде, на мен личната ми беше казала, че избиват до 5 ден, но при Деси каквото изби в началото, т.е. първия ден, повече не се появиха. При Ели може би 2 дни избиваха.

Лиде,да не те отчайвам,но при Ива пъпките избиваха около 4-5 дена,докато има температура има и избиване на пъпки.
Аз много трудно престраших да карам,моя мъж насила ме записа на курса,просто му беше писнало да ми бъде личен шофьор и да ме развежда.Тъкмо взех книжка и направих една лека катастрофа.После ми беше трудно,но свикнах и така до днес.Имам си моя кола и не се съобразявам с никой.
Още веднъж благодаря-здрава да ми е!

Мише, щом имаш желание - действай! После на по-тихи улици и места ще се донаучваш. Все пак е друго да си независим от шофьора си:)

Пими, прекрасна е малката и страшно много прилича на теб 
Да ти е здрава и все така усмихната!
Мише, никой не се е родил научен, ще се научиш и ти. Моя инструктор казваше на мрънкането ми на полигона в "Кошарата": "Шофирането е като секса - иска много въртене"  Следователно, питай мъжа си как си в леглото, ако се справяш, значи и с карането няма да имаш проблем 

Ей, мине се, не мине тема и зачеквате шофирането.

Мими, много вярно ти го е казал инструктора. Аз това го разбирам, че е нужна много практика с колата, за да добиеш рутина. Преди време, когато започнах да карам и аз бях доволна от себе си.
А сега не си представям, че ще се справям сама с децата, но без кола. Нито мога да отида да си напазарувам нещо, нито да закарам Мишка на ДГ, нито до някоя от бабите, нито да парка да идем. Когато беше едно детето, беше лесно да го пъхна в количката и да измина пеш няколко, па било и 10-на км. Но с двете без кола си е трудно да се справя.

Лиде, не карай в лявата лента, моля те. Престрой се 500м преди завоя, а не 2 км по-рано. Аз много често бързам и се изнервям, когато някой пред мен дреме в лявата лента, вместо да кара. В такива случаи изпреварвам от където мога.

Утре заминавам за Варна с Дребния . Дано да му понесе.
Проблемът е, че е с някаква бактерия в носа, чийто резултат чакам в петък.

Лиде, карах шарка на 30 години.
Бях много зле.
Дано ти се размине.

А за това изказване на инструктора: нямам думи, аз бих се изчервила със сигурност...

Аз карам кола  13 години на този континент,
но в България карам само в краен случай 
Иначе много обичам да шофирам.

Лиде, не карай в лявата лента, моля те. Престрой се 500м преди завоя, а не 2 км по-рано.

лява лента не означава автоматично "лента за бързащи", нали не си представящ магистралната лента? 2 км преди завоя в софийските улици означава, че си на съвсем друга планета.

Здравейте и от мен в края на седмицата!
Варицела -  карах я 1 мес. преди сватбата! Ей гадна работа си беше, ама без усложнения! Освен с ментолов спирт мажех пъпките с цинкова паста!

Тва пусто шофиране  Преди да забременея карах сама от Варна до Шумен и обратно, че даже мъжа ми засичаше за колко минути съм пристигала. Във Варна обаче без аз да шофирам, ако знаете колко майни тегля докато стигнем до работа! То или са нахални джипове, дето единия ти минава от ляво, другия от дясно,или полузаспали девойки зад волана, дето чакат и колите от Добрич да минат, че тогава да тръгнат!

За съжаление от снощи Вики тръгна към разболяване  - поставихме рекорд в ходенето на градина този път "амен амен" 1 месец. Дано леко мине, че баш по празниците хич не ми се иска да е болна.

Пими, прекрасна е дъщеря ти!
Лиде, бързо се оправяйте в къщи!

ООООххх, Мини, 
на малката сладурка и много, много сили и на двете Ви да се справите и този път!!!

а Стефи е с такъв зверски спазъм, че мен зъбите ме болят от стискане вече 

Ох, бързо да се оправи и повече да няма!
А на теб - сили!

Мини,дано бързо да минава на Стефи.Аман от тия спазми вече-при нас отшумяват и тази нощ съм спала без да дебна как диша .

Мише, не му се шашкай на това шофиране толкова. Честно казано, това е едно от нещата, които най-трудно съм усвоявала (което беше изключително дразнещо за мен, защото обикновено много бързо уча), но се радвам, че го направих. Първо изкарах курса при един смотан инструктор, който накрая на двете седмици хванах, че ми натиска амбриажа (т.е. не ме оставя сама да се оправям и аз ВСЪЩНОСТ не мога да тръгвам сама). Една колежка в обедната почивка ме научи да потеглям и така успях да взема книжка. След това, в продължение на 1 месец излизахме всяка вечер с мъжа ми в квартала да правим "кръгчета" и да се уча да паркирам. После започнах да карам до моята работа, там слизах, качваше се той и продължаваше. Нерви, нерви, нерви - дето вика мини, от ходене не съм имала такава мускулна треска на задника, така се стягах, колената ми трепереха. Първият път, като паркирах успоредно на Раковски, в 7 вечерта насред задръстването, ми идваше да изляза по националната телевизия и да го разкажа   - толкова бях горда, че никой не ме напсува, никой дори не разбра, че съм шофьор на 3-4 месеца. Постепенно нещата се уталожиха и сега се чувствам добре зад волана - чуквала съм колата тук-там, главно при паркиране, няма как да минеш без това. И аз карам на токчета, дори ми е по-удобно, защото се подпирам на пета, но в началото буквално се учех да карам с всеки чифт обувки   За сметка на това все още съм майстор на бързото палене на колата - от честото гаснене по светофарите  

През цялото време си повтарях, че не е възможно шофирането да е толкова сложно, щом толкова много хора го могат! И, всъщност, е така...

А аз молех шофьора на колата, която чака да паркирам да паркира моята, за да продължи. Сигурно месец продължи това  Повече ми се смееха, отколкото псуваха. Мише, мислех, че никога няма да се науча и такъв страх и стрес от друго не съм брала, а сега и аз карам. Ще се научиш със сигурност!
Мини, Парси, Яна, бързо да се оправят маляците!

Оф, аман от тия болести, бързо да минава всичко и да идва лятото вече. В София има сняг днес

И аз имам един случай преди няколко години, опитвайки се да паркирам между две коли на много малко разстояние, но тогава карахме рено клио и аз явно съм си надценила възможностите се пъна на 15-та маневра и ми чука един младеж на прозореца. Отварям и той с една широоока усмивка ми казва - Извинявайте, искате ли да Ви помогна, да паркирам колата, че тази отпред е моята и малко се притеснявам - (а то едно лъснато БМВ беше )

Карането се учи, но трябва да нямате мрънкащи индивиди на задната седалка ))))
Стефи, много се смях на историята
Мини, дано бързо й мине на малката душичка, страшно много изживя ти с тези спазми и дано вече ги оставяте зад гърба си Нагушкай Стефи от нас и прати една четиризъба целувка от Никича

Ники вече почти не се задушава откакто започнах капките и спря да клати глава Вече си е жизнен и усмихнат, гледа да прави пакости отново Наистина нощите са ни неспокойни, но тази нощ го гушнах до мен и спахме спокойно.
Аз обаче започвам да се разболявам, днес се събудих с болки в мускулите и главоболие.
Пими, страхотна красавица имаш