Здравей, deniB!
Доста неща сте направили, като може би остават още малко възможности за диагностика - оценка на репродуктивната история (ще ти изпратя въпросник на мейла), тест за ретроградна еякулация и някои биохимични показатели, в зависимост от анамнезата.
Трябва да се коментират също така допълнителни, не особено популярни и скъпи изследвания, като ДНК диагностика на генетични заболявания (в неговия случай скрининг за кистозна фиброза и изследване на гена за андрогеновия рецептор).
По отношение на биопсията има два варианта. Първият е да се направи диагностична биопсия с цел да се види има ли хистологични данни за запазена сперматогенезата и, ако има, да поискате финансиране от Центъра за асистирана репродукция. Вторият вариант е да се направи биопсия с готовност тези сперматозоиди да се използват веднага за целите на ин витро оплождането. И междинен вариант (не особено добър, но възможен) е извлечените сперматозоиди да се замразят. Ние лично правим TEFNA, която дама по-добър шанс да улучим местата на запазена сперматогенеза, ако ги има.
На въпроса ти защо лекарите се отказват да търсят причината отговорът е много прост и също толкова неприятен. Причината е, че в България няма специалност андрология, съответно няма специалисти андролози, които да правят това. Защо няма такава специалност е отделен въпрос - аз в позицията си на съучредител и член на УС на сдружение Зачатие преди много години съм питала Министерството на здравеопазването и имаме официален отговор, че това е тясна специалност и нямаме нужда от нея в България! И така до днешен ден, когато все още никоя отговорна институция не желае да приеме, че в България имаме мъже, съответно имаме и нужда от специалисти по техните заболявания.
Аз и още няколко човека се мъчим, в рамките на закона и възможностите, аматьорски, да съветваме пациентите и да спазваме световните алгоритми за диагностика. Това, повярвай ми, не е никак лесно. Ще ти дам един прост пример - ако трябва да разграничим обструктивната от необструктивна азооспермия, трябва да направим
Биохимичен анализ на еякулата. За целта трябва да имаме апаратура, която струва 5 000 лв. (аз имам такава, закупена със собствени средства), да работим 5 часа, да получим хонорар от 5 лв. и да кажем, че с някаква относителна точност е едната или другата група. Втори вариант е да направим биопсия - оперативно, рисково, скъпо, но имаме апаратура, специалисти и операционна, и трите неща ползваме и за други цели. Разбираш ли логиката?
Пациентите с азооспермия и подобна тежка патология на сперматогенезата са малко, около 10% от всички мъже с инфертилитет. Никой не ги обича, работата с тях е тежка, успехите са малко, няма пари, няма и слава. Ако постигнеш успех, не можеш да разчиташ, че това ще са благодарни пациенти, които ще ти пращат други, защото тези хора носят стигмата на репродуктивния проблем и не говорят дори с близките си за това, какво остава да говорят публично. Най-много да пуснеш кратко научно съобщение, което ще прочетат няколко колеги. Аз още помня един от първите ми пациенти, които успях да диагностицирам и излекувам. Продължава да ме мрази, нищо, че съм му помогнала. Такава е човешката психика - да мразиш този, който носи лошите вести, въпреки че ти помага. Затова и на никого не му се занимава, това е истината.
Отделно аз, понеже съм ненормална, отговарям безплатно на въпроси почти 15 години. За да отговоря правилно, трябва да отделя от личното си време и да имам познания, които се придобиват също с време и пари за повишаване на квалификацията. Не очаквам заплащане и благодарност за това, мотивите ми са други. Но очаквам, когато отговоря на някого, той да ми върне обратна информация поне че е прочел отговора ми. Такава получавам от не повече от 5% от питащите. Защо - това е енигма.
Та така, връщам се на твоето конкретно питане - първо диагностика, после лечение. Затова оставям без отговор питането ти за лечение, защото още нямате пълна диагностика. Изброените от тебе препарати са хранителни добавки, не са истинско лечение, помагат при леки отклонения от спермалните показатели. Но при азооспермия има нужда от стимулация на сперматогенезата (ако е възможно) или от екстракция на сперматозоидите от тестис/епидидим/урина (ако има сперматозоиди там).
Поздрави!