Причините за хиперехогенни черва са много и с различна прогноза. Обичайно тази находка преди 20 г.с. изчезва в по-късните срокове на бременността.
Наистина, освен маркер за хромозомни аномалии /тризомия на Даун, по-рядко на Едуардс и Патау/, синдром на Търнер и триплоидия, един от механизмите на получаването им е вътреамниална хеморагия /кървене/, при което бебето поглъща част от кръвта, тя се съсирва в червата му и дава този хиперехогенен вид. Това състояние рядко трае повече от няколко седмици и, разбира се, е с отлична прогноза.
Освен за изброените причини трябва да се мисли и за други аномалии, като чревна атрезия /напр. дуоденална/, болест на Хиршпрунг, кистозна фиброза, олигохидрамнион, ретардация на плода, както и инфекции с цитомегаловирус, токсоплазма и парвовирус В19. Също така има съобщена връзка с някои заболявания на майката, примерно системен лупус еритематодес.
Какво ще е поведението трябва да прецени специалистът по фетална медицина, като стандартните препоръки са да се търсят други ултразвукови маркери за структурни аномалии, свързани с анеуплоидии, да се направят тестовете за инфекциозни причинители, да се направи консултация с генетик за генеалогичен анализ и евентуално да се мисли за инвазивна пренатална диагностика /амниоцентеза/, но само в случаите на повече от един маркер или фамилна обремененост.