Когато преди повече от 20 години като млад асистент започнах да натрупвам знания, и аз като всички недолюбвах ембриологията. Отвлечена, абстрактна, трудна наука, забутана някъде в края на познанието, разработена повече на животински модели. Обаче и другата част от науката не беше лесна, а моята специалност нормална морфология е базисна за медицината и включва много и трудни направления - анатомия, цитология, хистология, ембриология, антропология ... все смразяващи кръвта понятия, подплатени с томове трудноразбираем текст. Студентите по медицина се шегуват, че като преминат през нашия изпит, са вече наполовина лекари. И така, блъскайки си главата в тайните на медицината, в един слънчев ден се захванах с ембриологията. Какво беше удивлението ми, когато намерих отговори на огромната част от въпросите си. Оказа се, че почти всеки проблем води своето начало и има логично обяснение в ембрионалното развитие. Направо получих просветление, честна дума!
В последните десетина години ембриологията се разви неимоверно. Два процеса имат неоспорим принос за този растеж - репродуктивната медицина в нейната ембриологична част, достъпът на много специалисти до човешки гамети, асистираното оплождане, визуализацията на ранните етапи на развитие в лабораторни условия, възможността да изследваме бластомери т.н., и т.н., и перинаталната медицина - невероятният прогрес в ултразвуковата диагностика, високата разделителна способност и коренно новите технологии, които ни позволяват да проследяване развитието на човешкия ембрион в утробата буквално от самото начало, да следим процесите на ембриогенеза, целият огромен клон фетална медицина, доплеровата диагностика и т.н., и т.н.
Този грандиозен напредък отвори пропаст и съгради мост между теория и практика. Нали знаете, че човек вижда само онова, което познава. Всички ние започнахме да виждаме, било под микроскопа или на ултразвуков апарат, структури, които преди бяхме изучавали само на теория, част от тях непонятни, други плашещи, трети без особена стойност. Тръгнахме по пътя на познанието в три стъпки:
1. Разпознаване на структурата
2. Отличаване на норма от патология
3. Дефиниране на патологията
Това, макар да звучи лесно, се оказа много трудно за практиката. Частична вина имаме и ние, академичните преподаватели. Ембриологията, която преподаваме, продължава да е скучна, тя е суха теория, без връзка с практиката, новите методики се изучават късно и по трудния начин, да се говори за клинична ембриология е ерес ... затова все още студентите ми задават екзистенциални въпроси или по курсове специализанти ме питат неща, които би трябвало да знаят още от студентската скамейка. Да не говорим как всеки ден се обаждат колеги, които се мъчат да ми обяснят, че съм се объркала, защото това ЛХ и ФСХ, което съм назначила да се изследва на мъжа, било "женски работи". И също така всеки ден има по един фармацевт, който обяснява на пациента с моята рецепта, как това не се пие така, макар в целия останал свят дозировката да е точно по рецептата. Както и поне един лаборант, който решава, че ще пусне не това изследване, което съм поръчала, ами нещо съвсем друго. И все ще се намери някой колега, който ще рече съзаклятнически на пациента "абе баба ти все едно са я изследвали", а ще пропусне да отбележи, че баба ми е родила 13 деца и само 3 от тях са оцелели и няма да се сети, че за да имаме много малко усложнения в нашата практика, това може би се дължи на задълбочените изследвания, които назначаваме, алгоритмите, които следваме и на сериозното ни отношение към здравето.
В този смисъл и да си пациент не е лесно. Не знаеш къде ще попаднеш - дали при лекар, който наистина познава своята си наука и това, което вижда, интерпретира правилно или на такъв, който поназнайва и в желанието си да те впечатли, те лекува с методи от миналия век. Не знаеш дали статията, която четеш във вестника, е написана от професионалист с идеалната цел да те ограмоти или от шарлатанин, който си е платил за рекламата. Не знаеш дали лабораторията, в която правиш изследвания, има лиценз за него и дали няма да ти докара повече главоболия, отколкото полза. Не знаеш като потърсиш мнение в мрежата, дали ще се отзове човек, който ще ти разкаже честно какво е преживял с желанието да ти помогне или ще попаднеш на подставено лице, на което не му пука за тебе и му е дадена задача да прави черен пи ар на конкурентната клиника.
Всеки ден млади лекари, акушерки, сестри и други специалисти от сферата на здравеопазването напускат страната. Лекарите, които реално могат да помогнат и са добронамерени, не са изгубили човечността си, за които милосърдие не е клише и на чиито титанични усилия се крепи здравето на българина са притиснати в ъгъла от обстоятелствата, от трудностите на прехода в здравеопазната ни система, от безумните медийни атаки и от безпрецедентното противопоставяне на лекари и пациенти. И ако искаш просто да си вършиш работата на моменти е равносилно на героизъм. Виждам прекрасни колеги, много образовани, с огромен потенциал, на които не се дава възможност да предадат знанията си и да обучат някого, защото властимащите се страхуват от конкуренция. Виждам нежеланието на институциите да разработят отделни клонове от науката, за да не се пречи на лобизма. Виждам отлични специалисти, които могат да спестят много време на пациентите си, ако недомислени наредби не ограничават тяхната работа, а времето, скъпи приятели, е нещо, което не можем да върнем назад ...
Увлякох се ... който е успял да ме прочете дотук, поздравления. Всъщност исках да кажа нещо друго и много важно. Зачатие не е просто общност от хора и неправитлествена организация, Зачатие е идея - да се информират хората, да се предпазят от грешки, да се обединят и подкрепят взаимно, да се създаде общност от лекари, пациенти, медии, институции, които да работят заедно. И в това е огромната заслуга на Зачатие за 7 годишното си съществуване. Част от тази идея е интернет-консултирането. Повечето от вас като отдавнашни потребители знаят, че тя беше разработена успешно през 2007 г., но по ред причини консултантите ни един по един се отказаха. И аз в това число. Напоследък обаче ме е налегнала носталгия, затова реших да върна тази тема в двете направления, в които имам сериозни теоретични познания и практически опит. В тази тема ще отговарям, доколкото мога, на въпроси относно ембрионалното развитие.
Имайте предвид, и с това обещавам да приключа предългото си въведение, че всеки въпрос приемам като предизвикателство, като болка, изразена с думи и като съдба, скрита зад него. Бъдете милостиви към мен.