И при мен така с мъжката част. Прави каквото трябва, когато трябва, не мрънка, но и не говори кой знае колко за това. Говоря предимно аз, той се съгласява. Но по отношение на подкрепа - аз лично имам пълна подкрепа. Макар че, от първия си брак, той има дете, заченато по съвсем естествен начин (всъщност бракът се е получил заради забременяването и естествено е траял по-малко от две години). В нашия случай беше леко неприятно изненадан, че проблемът е по-скоро при него. Първоначално имаше лек шок. Но дори и без убеждаване, просто каза, че ще пие каквото трябва и ще направи каквото трябва. Та лично аз не съм усетила чак ентусиазъм, но и в никакъв случай не мога да кажа, че ми липсва подкрепа. Дори напротив