Ей, Катрин, не се дразни на хората. Няма кой да разбере какво ти е. Така или иначе, истината е, че за всички изглеждаме като за съжаление. Защо ли, не знам. Бях на среща със съученици, всички имат деца, и ми се каза - ти не се притеснявай, ние разбираме тези, които не искат да имат деца, то не е за всеки. Е....какво да кажа на това.... а не ми се обясняваше колко много го искам, а как не става и колко усилия употребявам за това. Затова и реших да не казвам нищо и просто да се съгласявам. Ние си знаем какво ни е, ние си знаем как се борим и победата ще си е лично наша. Така че.... важно е да има кой да те разбира и с кого да говориш. На другите - майната им!
Така че, момичета, на всяко нещо ще му дойде времето. Само търпение и воля! Целувки от мен на всички!