Пламък присъединявам се и аз към хубавите пожелания
.
Цветенце, радвам се, че те чета отново.
Мише подкрепям с две ръце казаното от теб за контейнерите. Срамота е, да не рециклираме и да търпим тази смрад. В Белгия си спомням ми разказваха, че са оставили плик с боклук и не са го взели, като естествено бай Ганъо е натъпкал всичко вътре. Не са го взели, защото този ден са сабирали примерно зелените пликчета, а в тях е трябвало да има примерно хартия, не така гнусния на вид, сбърдящ общ боклук...
В нашия квартал няма контейнери... аз си редя разделно, ама кво от тва си викам...?
Ганка и Jam ме върнаха в деня в който родих моята девойка. Трябваше да е най-щастливия ден в живота ми, а се превърна в най-големия ми кошмар. За първи път разбрах какво е да дишаш и да не получаваш въздух изобщо. 10 дни това не ме напусна. Когато ми казаха, че е спряла да диша и т.н. сякаш я видях да скача в пропаст. Външния вид ли, не си и спомнях дали беше ден или нощ, кой съм видяла и какво съм казала. Каси ми донесе прекрасни подаръци, а аз дори не помнех какво сме си казали...На 10 ден изкараха малката и ми я дадоха, след като я прегърнах и я взеха да и подменят пелените, тогава сякаш за първи път се видях в огледалото...
Не ме интересува кой колко ще се "ощипе" от думите ми, знам, че който не го е изпитвал и идея няма за какво иде реч. Година след това не можех да се отделя и за секунда от детето си, за първи път я оставих на майка ми почти на годинка.
Това обаче в никакъв случай не ми пречи да си говоря за маникюр и прически, една жена трябва да има самочувствие и да се чувства добре, нали така
Не обичам хора, които превръщат в драма тези елементарни неща, но понякога си казвам, че аз не съм добре, а те са си на място и сякаш с удоволствие си налагам да се тюхкам за точно такива неща
. Jam викаш статията се тълкува и чете по различен начин, ами да, защото сме различни хора и когато някой спомене думата раждане изплуват в главите ни различни неща. Мисля си даже, че повечето от нас дори не са я дочели или са чели между редовете, четат се коментарите и всичко това става на един развален телефон. Признавам си, аз не я дочетох, изобщо не ме грабна. Но да не съдя по себе си за другите нали, може да сте я прочели всички, но да сте решили да коментирате точно тези думи. Така де, човек трябва да се застрахова тук като обвинява някой в нещо
Коментарите обаче ми бяха доста полезни, видях много гледни точки и решения на ежедневни проблеми.
Трябва да извлечем максимално полезното, дори от нещо безполезно е казал народа
И понеже ме върнахте към ревливия ми период, с който се бях разделила сякаш напоследък, един човек застана преди малко на вратата на офиса и подаде папка с документи на детенце в нужда. Знаете ли, видях детето на снимката се разревах. Искаше ми се да извадя парички и да му дам, но докато с неудобство си бършех сълзичките се сетих за жената видяла здравото си детенце на подобна снимка в бг мама, сетих се за трите жени които колега беше видял в близко заведение, да плащат от пликчето с помощи и да пляскат звъчно кюфтаци и мезета... направо не знаех как изобщо да реагирам. Моля някой да ми каже, как по точно можем да разберем дали именно това детенце има нужда от лечение. Защото ако наистина пък има, е жалко да го оставим, след като можем да помогнем нали? Изобщо, защо винаги има нещастни паразити, които живеят и смучат от гърба на другия. А този добрия когато има нужда, отново пати, щото не му вярват и го наричат лъжец. Все пак говориме за малко дете с тежка диагноза, всяка паричка и лев са важни...