Чета заформилата се дискусия и си мисля нещо.
Добре, ако един човек има някакъв проблем със себе си, по - добре е да го разреши, нали? Защото, ако ние самите не се чувстваме пълноценни и в хармония, едва ли бихме могли да имаме пълноценни отношения с децата си. А пълноценните отношения с детето са не по-малко важни за здравето му от качествената храна, например.
В този ред на мисли, не сме роботи с програмирано светоусещане. Каквито и очаквания да сме имали за едно нещо - реалистични, нереалистични, нищо не ни дава гаранция какви размисли, терзания и страхове бихме могли да изпитаме в определени моменти и cитуации.
И ако един човек изпитва подобни явно срамни чувства, по-добре е да не ги сподели, за да не бъде обвиняван, че се оплаква? Излиза, че всички тук сме супермайки
Или е добре да можем да говорим по всякакви теми, които ни вълнуват и притесняват в даден момент, да споделяме, да си помагаме? За някои проблеми понякога се иска много просто решение, за да се почувстваш по-пълноценен - просто да видиш, че някой има желание да те разбере.
Не говоря за никой конкретно, нито конкретно за майката от статията. Още по-малко говоря за майките, които се оплаквали, че детето им заемало 100% от времето и прочие случаи. А и от самия изказ на всеки един потребител, личи кога се оплаква тъй за раздумката.
Повече от ясно е, че рационално всички тук сме приели ситуацията, отговорността, разпределение на роли, трудности и прочие. Но никой не е застрахован от лоши моменти. Важното е да се осмислят и преодоляват.
Мармотче, ти си един прекрасен човек и аз мога само да съжалявам, че нямам възможността да общуваме по-често. Ако статията ти се е сторила интересна, с оглед на това, че си видяла в някои аспекти свои размисли, има една много разведряваща книжка - "Розова чанта за щастливата майка" или нещо подобно. Да, чиклит е, какво друго да е с това заглавие
Не разтърсва душевно като един В. Юго с "Човекът, който се смее", например и няма претенции за някакви дълбоки смисли. Но е забавна, помага да погледнеш с чувство за хумор и самоирония на всичко, което те е изнервило през деня
Да вземем да се разберем да ти върна най-после портбебето и да ти я дам