Привет и от нас!
Мини, приятна отпуска с двете сладурани!
За сладките неща, Ели не се е метнала на гората и си иска разни Барнита и КиндерПингуита, но я ограничавам да яде такива неща един - два пъти в седмицата. В общи линии се получава, че купуваме и после леко и невидимо си отлежават в хладилника и като се присети и примоли много получава. А тази нощ на сън се разрева и извика "искам Барни", ами освен да си извадя извода, че съм лоша майка друго не ми остава, ама това е положението
. Стефуняка добре, че е злояд и сладко отказва да яде, тъй че с него за момента съм рахат.
В нашето ОДЗ също дават вафли в петък и обяснението беше, че имало много родители дето си вземали децата на обяд и им искали следобедната закуска, за туй трябвало да бъде нещо дето да могат да им го дадат
. Та така, децата ми ядът боклуци, щото родителите на тия дето могат да ги вземат на обяд не могат да им направят следобедна закуска в къщи.
В детски клубове не сме ходили, освен ако броим ходенето ни преди 2 седмици в един магазин в който има детска стая и можеш да оставиш детето си за час докато напазаруваш ако има навършени 2 години и 2 какички наглеждаха децата. Моя буен син го заварих седнал на масичка да си се занимава с нещо - чак не ми се вярваше.
За паданията, ами донякъде свикваш или по скоро свикваш, да разпознаваш кое падане е опасно и тогава само да тичаш. Естествено Стефан не го изпускам от очи и мозъка постоянно изчислява скоростта с която трябва да изтичам при него. Въпреки това смятам, че той трябва да се научи да се пази и да научи, че всяко действие води до някакви последствия затова гледам да го оставям контролирано да пада и да се удря.
За губенето на дете - губи ли сме Ели в супермаркета, защото естествено всеки мислеше, че е при другия, но Елена е обучена да седи на едно място и да реве
, така че ни трябваха 2 минути да я открием. Със Стефан ме е страх, на него не му пука, че не ни вижда - хваща пътя и тръгва, така че следя основно него.